На 17 януари в Гранд хотел „София“ се състоя Кръгла маса по проблемите на образованието, организирана от тинк-танк „България може сама”.
Във форума участваха Кузман Илиев, председател на „България може сама“, д-р Христиан Даскалов, председател на Иновационен хъб „Тракия“, доц. Нончо Димитров, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество в Университет за национално и световно стопанство; проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“; Светлана Дончева, ръководител на Център за управление на проекти в Българска стопанска камара, д-р Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово; Атанас Кацарчев, икономически съветник на КТ „Подкрепа“, доц. Офелия Кънева, доктор по управление на образованието, магистър по социология, бакалавър по управление на човешките ресурси, Габриела Козарева, бивш зам.-министър на Министерството на младежта и спорта и магистър по киберсигурност и право, адв. д-р Деян Драгиев, доктор по право, адвокат в Софийската адвокатска колегия, член на Лондонския арбитражен институт.
В събитието участва и Станимир Стоянов, президент на Международна Академия за Високи Постижения „Сър Исак Нютон”. Представяме визията му за радикална трансформация на образованието през призмата на Културата на Постижения.
„Най-съществена роля в развитието на човечеството играят двете базисни култури: Културата на Оцеляването и Културата на Постиженията. Първата, развила се в утробата на пещерата и грижата за огъня и децата, е гарантирала съхраняването на рода Хомо сапиенс. Втората – закалена в преследването и успешния лов на дивите зверове, е спомогнала в овладяването на нови територии и доминацията на човека над останалия свят. Двете култури динамично взаимодействат, формирайки историческата съдба на човешките индивиди и общности. В различни периоди доминира ту едната, ту другата. Тяхната конкуренция оставя своя отпечатък върху хода на историята.
Първият и може би най-ярък период на доминация на Културата на Постижения е Неолитната революция. На европейския континент тя се разгръща в най-висока степен на днешните български земи. Тук израстват първите „мегаполиси” на неолита, първите триетажни „небостъргачи“… От Провадия-Солницата тръгва дългият път на глобалната търговия, развитието на инженерната фортификация, технологиите и иновациите за производство на сол… Всичко най-важно за сформирането на онова, което днес наричаме Западна цивилизация в икономиката, изкуството, религията и човешките общности, е плод на Културата на Постижения, доминирала преди 7-9 хиляди години по нашите земи.
От неолита насам различни фактори са влияели във вреда или в подкрепа на единия или другия тип култура. Негативни екологични промени, епидемии, войни, робство, лошо държавно управление и социален инженеринг са водили към превес на Културата на оцеляване. Индустриалната революция, развитието на технологиите и иновациите, Свободата и доброто държавно управление са давали предимство на Културата на Постижения. Разбира се, не навсякъде и не за всички. Винаги е имало и ще има губещи и печеливши.
В съвременните общества и държави съществува най-голяма свобода за избор и изграждане на личности, организации и нации с доминираща Култура на постиженията. В същото време Западната цивилизация е вкарана в криза. Автори като Нийл Фъргюсън наричат това „ГОЛЕМИЯТ УПАДЪК”. В Европейския съюз като цяло, в т.ч. в държави с традиционно доминираща Култура на Постиженията, се преминава в Режим на Оцеляване. Англосаксонците са на кръстопът. Великобритания избра Брекзит, за да защити културата, която я превърна в империя. Изборът на САЩ все още предстои. Във време на геополитическа турболенция България продължава да бъде последна в позитивните класации и първа в негативните. Това е естествен резултат при дълбоко вкоренената Култура на Оцеляване. Без промяна не може да бъде решен нито един от съществените ни проблеми: от демографската криза през икономическата ефективност до удовлетворението от живота, по-просто казано – щастието на българите.
Оставащите 5-6 години от третото десетилетие на XXI век са решаващи за историческата съдба на нацията. Или, както многократно съм казвал, сменяме софтуера на нацията и тръгваме по Пътя на Постиженията, или метафорично казано се връщаме в пещерите и се превръщаме в дигитални роби. За успеха на България най-важна е незабавната и радикална концептуална трансформация на образователната система с цел изграждане на Култура на Постиженията в българските деца от най-ранна възраст. Необходимо е пренаписване на цялото учебно съдържание. В момент, в който Кристалина Георгиева предупреждава, че изкуственият интелект ще засегне 60% от работните места в развитите икономики, българското общество е вкарано в дебат да го има или няма „Аз съм българче” в учебната програма. Тодор Тагарев дава ценни указания как да пренапишем историята, за да изчегъртаме Русия от нея, отваряйки нов фронт за битки между фили и фоби. В резултат превръщаме Настоящето в пленник на миналото, в момент когато от първостепенна важност в образованието е да интегрираме бъдещето в настоящето.
Д-р Александър Симидчиев преди дни заяви: ”Здравна реформа се прави трудно при бързооборотна политика”. И допълни: ”За да се направи НЯКАКВА реформа, ние имаме нужда от поне 10 години”. Очевидно на сегашния политически елит за НЯКАКВА реформа в образованието ще са му нужни поне 20 години! Поне 10 от тях ще трябва да се убеждаваме в азбучни истини, че индивидуална, групова и национална Култура на Постиженията може да се култивира, както се казва от детската градина.
И при такива темпове на промяна в образованието и здравеопазването не се знае дали след 30 години ще има кой да чете „Аз съм българче”!
За информация: Ли Куан Ю със своята стратегия за Култура на върхови постижения за 30 години превръща едно общество, съставено от различни етнически групи, съжителстващи в един БЕДЕН град, в процъфтяваща ДЪРЖАВА с икономика от най-високо ниво. Чудо, сътворено без природни ресурси, на територия от 719 кв. км с волята на високообразовани граждани! Сингапур и досега КУПУВА почва и вода от съседни държави! И въпреки това е в челните места по БВП на човек от населението.
Какво направи за 30 години България на площ от 111 000 кв. км, с плодородни почви, добре развита речна мрежа и богатство от минерални води?! Нито един български политик от началото на Прехода досега, няма право да се перчи с нечувани и невиждани успехи.
Има два разумни пътя за концептуалната трансформация на българското образование и реформата в здравеопазването. Първият – държавническият: със създаване от Народното събрание на два Държавни експертни съвета – по образование и здравеопазване, извън формата на Изпълнителната власт. Те без да се влияят от особеностите на бързо оборотната политика незабавно да изработят план за концептуална трансформация на образованието и реформа на здравеопазването. Разбира се, винаги има риск да искаме да стане по-добре, а да се получи както винаги.
Вторият – гражданският: на принципа „кой, ако не ти, кога, ако не сега”. След 30 години призиви и агитация, преди 3 години години положихме основите на Национално движение за високи постижения с цел да превърнем Културата на постижения в доминираща в България. Инициативата е в движение… Ще завърша с парафраза на добре позната притча: във всеки народ се борят две култури – една на оцеляването и друга на постиженията. Побеждава, разбира се, тази която храниш!“.
NBP.bg
