Книгата наистина се превръща в модa
Вярвам, че литературата ще спаси света
Човекът на книгите
За себе си Светлозар Желев споделя: „Бил съм издател 17 години, следващите 5 също съм свързан с книгите и вече станаха 22 години. Харесвам как ме определят като литературен активист. Но повече от 40 години аз съм читател. И това е на първо място. Не съм литературен критик, не съм литературен теоретик. Аз съм читател и винаги ще остана такъв. Брат ми ме научи да чета, когато бях на 3 г., и оттогава не съм спирал.
Естествено, когато професионално се налага да се занимавам с литература, когато се налага да чета по няколко книги през уикенда, се губи до голяма степен самото чисто удоволствие от четенето. Но все пак светът на книгите не е една, а безброй врати към различни светове и възможности и животи, нещото, което дишам. За мен книгите са въздухът, без който не мога. Не минава ден без да прочета 200 или 300 страници. Не мога да си се представя без книга. Някои ме наричат човекът книга, малко е странно… Но аз не съм човек книга, аз съм човек на книгите. Аз и книгите сме неделимо цяло“.
– Г-н Желев, бяхте на международния панаир на книгата във Франкфурт. Впечатленията Ви от там?
– Във Франкфурт се провежда най-големият световен панаир на книгата, който обединява издателства от всички страни. Присъстват и национални центрове на книгата, които се занимават с популяризиране на националните си литератури. Има огромна фестивална програма. Много автори, които гостуват.
Всяка година е определена и фокусна страна. Тази година беше Норвегия
Имаше много събития, свързани с норвежката литература, гости бяха повече от 30 норвежки писатели.
В професионален план също беше изключително интересно. Проведоха се много конференции. Имаше и прекрасна гала с Маргарет Атууд и Елиф Шафак. На панаира беше и Олга Токарчук, носител на Нобелова награда.
За огромна наша радост и
на българския щанд тази година кипеше оживление, литературна емоция
За първи път от много години насам България имаше сериозна литературна програма. Бяха организирани срещи с български писатели – Захари Карабашлиев, Елена Алексиева, Галин Никифоров, все носители на големи литературни награди. И, разбира се, Ина Вълчанова, последният български носител на Европейската награда за литература, която дойде направо от Албания, където беше за представянето на романа си „Остров Крах“ на албански език. Представихме и националните програми в подкрепа на преводите на Националния фонд „Култура“ и на Националния център за книгата към НДК, Софийския международен литературен фестивал и др. събития. Естествено още много може да се направи за българското участие на подобен форум. Но това беше добра стъпка напред в правилната посока.
– Предизвикателствата пред книгите на фона на технологиите?
– Темите на конференциите на панаира във Франкфурт бяха свързани с популяризиране на четенето, новостите в световен мащаб. Продължение имаше и на разговорите от миналата година, когато се дебатираха аудио книгите като едно от най-новите и бързо развиващите се звена в книгоиздаването. Тази година се обърна голямо внимание на киното и телевизията.
Интересен и моден тренд сега е филмирането на книжни текстове
През последните години, особено в телевизията, платформи като „Нетфликс“, „Амазон“ и др., направиха изключителни филми с най-големите холивудски актьори, много добри като текст, със смисъл и съдържание. Например, от „Нетфликс“ споделиха, че всяка година дават
за права за филмиране близо 10 млрд. долара
огромна сума. За сравнение, годишният оборот на най-голямото издателство в света Penguin Random House е 3.5 млрд. долара.
Филмирането на книжни текстове е огромен тласък за литературата. Естествено, имаше и гласове, които не приемат или смятат за негативно навлизането на киното в литературата и насочването на много от младите хора към гледането на филми. Разбира се, това не е едно и също с четенето на книги. Но в крайна сметка се случва в световен мащаб и ние не можем да го оставим настрани, то е част от живота на литературното поле.
Знаем колко години Джордж Р. Р. Мартин посвети на сериала „Игра на тронове“, а не пишеше книгите си. През миналата година
„Амазон“ сключиха договор за 500 млн. долара за правата на „Властелинът на пръстените“
и започват нов сериал. Ще има много нови и интересни неща в тази сфера.
– Какво се прави в световен мащаб за младежката аудитория, какво може да се приложи и у нас?
– Във Франкфурт имаше огромен брой деца. Всяко дете, облечено в костюм на любим литературен герой, влизаше безплатно на панаира. Така десетки хиляди деца изпълват залите и парковете на панаирното градче, облечени от пирати до космически герои, вампири, Пипи Дългото чорапче…
Колоритно е. Създава усещане и обич към литературата и у самите деца
Давайки им това забавление, те отново се насочват да отварят книгите.
Има много събития и начини, по които и ние можем да направим по-атрактивна литературата за децата. Защото най-важно е първо да ги запалим по нея. Не е важно в III-IV клас да четат Достоевски или Толстой, трябва да ги накараме да заобичат книгите. Това е най-първото –
да ги съблазним за книгите и за четенето
Затова винаги казвам, че това, което Джоан Роулинг с „Хари Потър“ направи за четенето в света, никой не може да го оцени. Огромен и грандиозен пример, който върна стотици милиони деца по света към книгите. Впрочем, на 13 ноември и в Националния център за книгата, съвместно с издателство „Егмонт“, издател на поредицата в България, ще отбележим с голям празник 20 години от излизането на „Хари Потър“.
Надявам се и издателите, и образователните институции да осмислят най-после, че
на първо място при децата стои не образоването и предаването на знанието, а това да го направим атрактивно за тях
Да ги накараме да търсят знание, да ги направим любопитни към него. Дали ще са книги, математика, науки… Защото ако е скучно като материя и начин на поднасяне, ще ги загубим по принцип. Трябва да си направим тези изводи и да работим и по учебната програма, и по извънкласните форми, за да вкараме децата в книжарниците, библиотеките, научните центрове, музеите.
– Как да се случи това?
– У нас вече има такива пробиви. Но светъл пример в това отношение е Сърбия – нашата съседка, напълно измерима с нашата страна, дори и по-зле финансово. Те правят нещо страхотно на панаира на книгата в Белград.
Докарват деца от цяла Сърбия с училищните автобуси
Всички автобуси на министерството на образованието работят за това. Панаирът на книгата в Белград става третият по посещаемост в Европа след Франкфурт и Париж. Повече от 250 хил. души идват на него. За сравнение, според неофициални данни, нашият панаир е посещаван от около 30 хил. души.
Този опит трябва да се използва. Нашите деца трябва да отидат на панаира, да видят книгите, да посегнат към тях, да видят хората, които търсят книгите, да се срещнат с автори, да видят колко е атрактивен светът на литературата.
В допълнение ще кажа, че
във Франкфурт тази година фокус на българския щанд бяха детски издателства
Вече имаме страхотни издания. Националният център за книгата представи двата ни каталога, единият е детски – с най-добрите български автори и илюстратори.
Когато обединим усилията си – институции, Асоциация „Българска книга“, обществеността, медиите, ще създадем контекст с положителна нагласа към четенето. Ако постоянно обясняваме, че децата не четат и не се интересуват, създаваме негативно отношение. А
книгата наистина се превръща в мода и то вече е така сред младите
Ние сме в ренесанс на четенето в България, особено сред младото поколение. Трябва да се възползваме от това и да наливаме масло в огъня на позитивното. Да показваме добрите примери, да продължаваме да развиваме този тренд за важността на четенето и красотата на книгата – като извор на знание, но и като забавление.
– Каква е будителската роля на литературата?
– Винаги ми е било странно, как често темата в Деня на будителите, се измества извън културата. Не се сещам колко съвременни писатели сме наричали будители. Говорим повече за учители, за общественици, за благотворители. Но по някакъв начин забравяме, че в основата на това една нация да бъде будна, винаги е литературата. Така е било още от Възраждането, така ще бъде винаги.
Литературата движи обществото напред, кара го да се замисли
създава критическо мислене, предпоставки да се развива всичко останало, задава традициите, основите на всяка национална култура, показва проблемите на ежедневието, дава възможности за тяхното решаване и предполага най-добрият начин за развитие, предполага бъдещето…
Един ръкав в литературата са утопиите, които дават най-добрия изглед на бъдещето, а другият са антиутопиите – това, което не трябва да позволяваме да се случи. Това е провиждането на литературата, която движи обществото напред, задава му моралните ценности, етиката, нормите, които трябва да бъдат спазвани между нас. Не изключвам политическите, социалните, икономическите, научните и всички други процеси, но винаги културата и основно литературата са тези, които движат обществото напред.
Често забравяме, че
винаги стъпили на литературната база, сме успявали да подскочим нагоре
Не случайно, когато изучаваме Възраждането, започваме с Паисиевата „История славянобългарска“, минаваме през развитието на поезията ни и романите ни, за да достигнем до еманацията на българския гений, какъвто е Христо Ботев. Литературата пълни всичко, придава душа на нещата. А духът понякога е по-силен от оръжието (примерите в историята са много).
Вярвам в това. В свят, в който все повече се обездухотворява, културата и литературата отново ще ни накарат да прескочим този етап. Знаем как огромна част от смислените хора в света преживяват много дълбоко случващото се сега – национализма, популизма, расизма, фанатизма, много крайните идеологически течения. Случи се, за съжаление. Оттук нататък
литературата е единственото нещо, което може да ни изведе напред …
Защото средновековието приключи с Ренесанса, след това минахме през Просвещението и достигнахме до там, където сме в момента, благодарение на мисълта и писаното слово.
– Вашето послание в навечерието на Деня на народните будители?
– Няма как да не е свързано с четенето – то ни научава да бъдем по-добри, именно чрез тази емпатия, която дава. Вярвам, че литературата ще спаси света. Вярвам, че имаме нужда от много будители.
Но имаме повече нужда от бОдители – трънчета в петата на конформизма
Тези, които да бъдат различни, да мислят извън кутията, както казва Стив Джобс, тези, които са черната точка извън квадрата. Те са важните хора, те са будителите. И това е литературата. Тя вади от зоната ти на комфорт. Текстът, който те кара да се замислиш и влиза дълбоко под кожата ти, това е истинската литература и изкуство. И затова те са толкова важни в историята на човечеството. Надявам се отново да го осмислим и да преодолеем тази дупка, в която сме сега, да тръгнем отново нагоре. И както винаги завършвах предаванията си в тв предаването „Библиотеката“ – четете повече!
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Старозагорката Мая Дългъчева номинирана за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“
Две български писателки – Мая Дългъчева, родом от Стара Загора, и Юлия Спиридонова, са сред претендентите за Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“. Списъкът с номинираните бе представен на Франкфуртския панаир на книгата. В него намират място 237 кандидати от 68 страни. 46% от номинираните са жени, 41% са мъже, а 13% са организации.
Лауреатът на Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“ ще бъде обявен на 31 март 2020 г. едновременно в Стокхолм и с пряко излъчване на Панаира на детската книга в Болоня.