За да върнем повече млади хора в театралната зала, правя вълшебна смес
От 28 април 2022 г. директор на ДТ „Гео Милев“ е актрисата Светла Тодорова. В 102-годишната история на старозагорския професионален театър за първи път жена поема управлението. Тя е актриса в театъра от 1 септември 1997 г. Десетките роли, изиграни от нея, я превръщат в едно от емблематичните лица на театралното изкуство в Стара Загора.
Светла Тодорова е завършила специалността „Движенчески театър“ в Нов български университет, с художествен ръководител Възкресия Вихърова, както и магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Ръководи Младежка театрална студия „Движение“ при Народно читалище „Св. Климент Охридски – 1858“.
За „Празнична поща“ с нея разговаряха Преслава Господинова и Станислав Милчев, двама от участниците в проект „Младите в атака“, в първи и във втори мастер клас.
– Г-жо Тодоров, през последните години младите хора сякаш не се интересуват толкова от култура и изкуство. Как бихте ги върнала в театралната зала?
– Наша задача е да върнем младите хора в театралния салон. Това, което вече правя, е вълшебна смес – от произведения и материали, които вие изучавате, да сътворим спектакли с интересен режисьорски почерк. Със съвременни технологии, съвременни елементи, на вас да ви бъде забавно и интересно. Ние трябва и да стигнем до вас, за да ви впечатлим. Затова предвиждаме и срещи в училищата, представяне по по-атрактивен начин на информацията за това какво се случва при нас.
Стремежът ни е да включваме и колкото се може повече деца в нашия творчески процес. Това се случи и в последната постановка, с премиера на 11 май – „Сън в лятна нощ“, в която участваха 10 деца от театрални студии след специален кастинг. Колкото повече деца се включват, толкова повече деца ще има и в залата.
– Пиеса на кой български автор мечтаете да бъде поставена на старозагорската сцена?
– На Йордан Радичков и ще я направим. Аз съм в театъра поне от 25 години и нямам спомен този автор да е бил представян. Следващото ни заглавие ще бъде „Суматоха“ на Йордан Радичков.
– Като актриса имате много роли, коя от тях е най-близо до личността Ви, до характера Ви?
– Разбира се, имам много роли и всички те са били близки за мен. Мога да споделя само, че има някои роли, в които много бързо можеш да влезеш като актьор. Но има и такива, за които трябва да вложиш повече труд. Има и такива, които са били доста невъзможни и много, много трудни. Например, имам спомен за роля, която изградих на около 30-35-годишна възраст, а трябваше да бъда 60-годишна жена в постановката „Смъртта на търговския пътник“. На сцената бях съпруга на герой, който бе пресъздаден от известния актьор Ивалин Димитров. Това много ме затрудни. Трябва много добре да познаваш характеристиките на жените от тази възраст, начинът им на мислене, говор и походка. И същевременно да си истински, а не да прозира, че се правиш. Беше много трудна роля, колегите ми казваха, че се получава, но аз до последно бях с усещането, че всъщност не съм се справила.
Имала съм случаи, в които съм играла роли и на много по-младо момиче, в тийнейджърска възраст, както бе във „Вятърната мелница“. Когато влезеш в по-улегнало амплоа в годините, по-трудно можеш да измъкнеш младежкото у себе си. За тази роля също се потрудих доста. Но беше по-лесно, отколкото да се състаря.
Ако трябва да отлича роли, които към този момент, са били връх в творческата ми биография, бих започнала с „Чайка“ по Чехов. Моята роля не беше толкова главна, героинята ми се казваше Ана Петрова, но аз усещах всячески, че се получава много добре. Следващата роля, която мога да отбележа, е във френската комедия „Световъртеж“, където бях Матилда. Спомням си като значима и ролята ми на Мария-Десислава в „Цар Шишман“, тя беше по-драматична. Моето наблюдение и усещане е, че по присърце са ми комедийните роли. И последната роля, в която се чувствам превъзходно, е тази в „Пижама за шестима“.
– Сега, когато сте директор на театъра, ще продължавате ли да участвате в представления?
– Да. Даже бях и на сцената на премиерата на „Сън в лятна нощ“. Тези представления, в които имам роли досега, ще ги доизиграя. Ще се опитам да отказвам нови роли засега, защото в момента е по-важно да се опитам да променя някои неща в театъра, които спешно се нуждаят от промяна. Едно от тях е отново да се заздрави връзката с вас – младите.
– Какво Ви накара да станете актриса?
– Преди много години, когато бях в 4-5 клас, в класната стая в моето училище (аз съм учила в Раднево), влезе възрастен човек, който каза, че кани деца за театралната студия в Културния дом в Раднево. С моя приятелка отидохме да видим за какво става въпрос. И откакто влязох в тази театрална студия, не съм излизала от театъра. Попаднах случайно, но явно завинаги.
След това учих висше образование във Велико Търново и отново се записах в театрална студия. Театърът не е бил цел за мен. Имала съм и други желания като дете – да се занимавам с археология, с литература. Но в един момент театърът стана неизменна част от моя живот и останах в нея.
– Какви трудности сте имали в професията и как сте ги преодолели?
– Най-голямото ми предизвикателство беше да взема решение да стана директор на ДТ „Гео Милев“. Случи се благодарение на мои колеги, които ме накараха да повярвам, че мога да се справя. Не съм мислила целенасочено в моя живот, че мога да го предприема като стъпка. Моята идея бе да се развивам като режисьор. Но смятам, че нещата в театъра наистина трябва да се променят. 25 години чаках някой да го направи, оказа се, че не става с чакане. И като имах визия, реших, че е добре да се опитам аз да се заема.
Предприех стъпката да уча. Да бъда студент на тази възраст, беше смело решение. Но завърших магистратура по мениджмънт на сценични изкуства в НАТФИЗ. Беше трудно, защото съчетавах актьорските си ангажименти, работата в театралните студии, пътувах до София. На семестър имах по 8 изпита, 16 за година, подготвях и магистърска теза, трудно беше. Но за мен е важно всичко, което съм научила, всеки един изпит да приложа в ДТ „Гео Милев“, за да мога аз и моите знания да бъдат полезни.
Това, което научих, е изключително ценно, доста по-осъвременено. Времената бързо се променят, новите технологии бързо навлизат. По време на обучението научих и как се развива театралното изкуство в други държави. Имаме много да наваксваме. И с деца много се работи в чужбина. Има театри, които са изключително насочени към тях – с различни работилници, ателиета, уъркшопове. Насочени са и към учители. Обогатяват се взаимно знанията на всички. Има много инициативи, които смятам, че ще приложим и при нас.
– Вие сте първата жена, която застава на директорския пост на старозагорския професионален театър. Какво е усещането?
– Като директор нямам още много натрупан опит. Но мога да говоря за първия ми режисьорски опит в театъра. Когато си човек от екипа, трудно се възприема, че ти ще водиш хората в някаква посока. Там ми беше по-трудно, все пак съм актриса, на едно ниво с всички. Имаше някои от колегите, които ми повярваха, други ме гледаха недоверчиво – с тях бях търпелива. Имаше и моменти, когато на финала изпаднах в по-особени настроения, но те бяха миг. В крайна сметка резултатът беше хубав. Става дума за спектакъла „Крадецът на праскови“ и той се игра около 3 години, имаше около 50 представления. Дори влязохме в учебника по литература за 10 клас на издателство „Просвета“ със снимки от представлението, голяма гордост е за нас. После станах председател на синдиката в театъра. И смятам, че поне досега, като директор, ми е по-лесно. Не съм от този тип лидери, които ще тропат по масата и ще казват какво да стане. Обичам да се разбирам с хората, всичко да преминава в разговор и екипът да бъде мотивиран. Във всяка сфера насила нещата не се получават. А за театъра е изключително важно да бъдем екип. Това ще е основната ми и може би най-трудната задача – да мислим всички в обща посока. Но ще стане!
– На какво ще заложите за по-добра връзка с публиката?
– Още с представлението „Сън в лятна нощ“ поканихме 20 деца от театрални студии. Защото представлението, когато е планирано, е замислено точно за тийнейджъри. Поканихме младите хора на репетиция. После разговаряхме с тях. Имахме много добра комуникация. Режисьорката направи корекции по техните забележки. Подобна обратна връзка се практикува много на запад. Това ще бъде традиция оттук-нататък и при нас.
– Как съчетавате кариерата и личния си живот?
– В началото, когато бях по-млада, ми беше много трудно. Но децата ми вече пораснаха и се отдадох на кариерата. Предупредила съм моя съпруг, че ще дам повече време за път на моите мечти. Това, което съм мечтала, трябва да го постигна. Разбира се, това не е моя лична борба, а за всички, така че театърът да е по-добре, да има хубави неща, които ще се случват за всички в града ни.
– Вашите деца имат ли интерес към актьорската професия?
– Да. С моя съпруг имаме различни професии – той е икономист, аз – актьор. На децата ми дадох възможност да избират, но с условие да учат в Търговската гимназия и да идват в моята театрална студия. Давам им възможност да усетят и двете различни сфери, за да разберат къде е тяхното място. Дъщеря ми Елизабет вече е студентка, учи в УНСС и в НАТФИЗ. Реши в последния момент да кандидаства в НАТФИЗ. Първата година не я приеха. Окуражих я да опита и втори път. Приеха я, но пак има ултиматум, че трябва да завърши и УНСС. Тя е борбена и ще се справи и с двете. Теодор е в Търговската гимназия, сега е 9 клас, има още време да направи своя избор.
– Какво Ви дава изкуството?
– Огромно удовлетворение. Аз приемам нашата работа като мисия. Сравнявам работата на актьорите с работата на учителите. Ние просвещаваме, трябва да сме актуални, нашата задача е изключително важна да бъдем будители, просветители. При нас е важно да го има вътрешното усещане, че това, което се прави, е важно за бъдещото поколение, за обществото.
– Каква, според Вас, е ролята на театър в непрекъснатата битка за съхраняване на националната ни идентичност?
– Още, когато се е създал нашият театър, той е бил изграждан с обществен ентусиазъм и с осъзнаване колко е важно да се съхраняват българските традиции и ценности. Това е наша основна задача и днес. Трябва, разбира се, да бъдем и много съвременни, но не може да се бяга от традицията. На вас, младите, така трябва да бъде поднесено всичо, че да развиваме вашето самосъзнание като българи, гордостта ни като народ. Милея и се радвам на всяко дете, което остава в България, и иска заедно да изграждаме нашата държава, за да бъде по-хубава.
– Какви чувства Ви вълнуват на 24 май?
– 24 май е светъл празник и ние трябва да сме много горди с него, с нашата писменост, със светите братя Кирил и Методий. Почти всеки 24 май през последните години съм водеща на празничното шествие, както ще бъде и сега. Затова много ми се иска да поведа екипа на театъра на дефилето. Надявам се, догодина да съм там. Ще подготвя млади хора, които като водещи да направят града ни още по-красив. Идват много талантливи поколения.
Въпросите зададоха: Преслава Господинова, 7 А клас, и Станислав Милчев, 6 Г клас – от Второ основно училище „П. Р. Славейков“
