Предстои да излезе „Очите на Марта“ с 33 мои разказа
В града на липите искам за първи път да съобщя моята нова идея – да направя литературен маршрут
Светлана Николова представи книгата си „На раменете ми“ на 2 октомври в Стара Загора. Събитието бе част от Есенните литературни дни, организирани от Община Стара Загора, и се състоя в изложбена зала „Лубор Байер“ в присъствието на зам.-кмета Милена Желева.
Светлана и водещата на представянето – журналистът Анжелина Велчева, потопиха публиката в уютна и приятелска атмосфера. А преобладаващата част от аудиторията бе от колеги на авторката от „Национална бизнес поща“, където Светлана стартира своята кариера на журналист.
Светлана има голямо сърце, голяма душа, с която пръска много любов. На крехките си рамена, рамена-криле, освен болката, носи и любовта към всичко, от което и нея я боли, и се опитва да го излекува. Голямата й цел е хората да разберат, че без добро и без любов няма бъдеще, сподели водещата на събитието Анжелина Велчева. В нейната книга „На раменете ми“ отново има много любов – към приятели, към мама, към баба, към любим, към син и към всичко, което я заобикаля. Светлана не може да живее без любов и не може да не пръска доброта и усмивки, допълни Велчева.
Радвам се, че съм тук. Обикновено, където имам представяния на мои книги, нямам опорни точки. Но тук имам една специална опорна точка и тя е „Национална бизнес поща“. Най-много исках да дойда в Стара Загора, заради младостта, порива, професионалното самочувствие, което получих от „Национална бизнес поща“. Всичко това преди години ми даде увереност, професионална закалка, свобода, вестникът ме срещна със страхотни хора. Смятам, че за мен това беше люпилнята за нещо, което може да промени бъдещето. Гордея се, че съм с вас тук – повечето от публиката сте именно колеги от „Национална бизнес поща“. Радвам се да ви видя, сподели с вълнение Светлана Николова.
Тя припомни, че е родом от Харманли, но живее и работи в града на липите близо 6 години. „През 2006 г., когато от Стара Загора трябваше да замина за София и да следвам професионалния си път на журналист, телефонът ми звънна. Разбрах, че баба ми, която ме е отгледала, има голям проблем с очите. Прибрах се в Харманли с два куфара. След операция тя ослепя с двете очи и аз останах… Намерих си работа. След 6 години баба ми почина, вече е звездичка. Но нито за момент не съжалявам, че се върнах в Харманли“, разказа Светлана.
След това професионалният път ме отведе на много места – бях говорител на областната администрация в Хасково почти 10 години, сега съм зам.-директор на училище. Ако в даден момент светът, който вече е толкова глобален, те е поставил на малко място, то голямата сцена не ти е отказана. Трябва само да протегнеш ръка и да я „вземеш“, сподели още авторката.
Тя разказа и своята лична кауза, която отстоява от години, а именно обновяването на паметника „Изворът на Белоногата“. Проведохме дълга борба, но тя завърши с успех. Паметникът вече е на Община Харманли и тя може да бъде бенефициент по проекти за неговото облагородяване. И точно от Стара Загора искам за първи път да съобщя моята нова идея – да направя литературен маршрут, който да включва паметниците на художествената литература – като „Изворът на Белоногата“, „Дядо Йоцо гледа“ и др. Така учениците ще пътуват, ще започнат да обичат книгите, ще започнат да четат, да харесват прозата и поезията. Ще се радвам, ако тази моя идея бъде подкрепена и от Община Стара Загора, допълни Светлана Николова.
Обичам да се занимавам с много неща, в „Национална бизнес поща“ за мен излезе материал със заглавие „Шило в торба не стои“. Това напълно ме охарактеризира. Трябва около мен винаги да се случва нещо, за да бъде интересно. Този стимул обаче ме води и по пътека, с която искам да стигна до хората. И ако моето творчество по някакъв начин, поне малко, промени нещата към по-добро и вдъхне на някой надежда, значи, че съм успяла, сподели още поетесата.
Тя издаде в аванс, че през 2023 г. книгата й „Очите на Марта“ печели проект на Министерството на културата. Книгата с 33 истории ще излезе до няколко месеца. Съвременните писатели протягат ръка към миналото, да – там е безопасно. Моите разкази обаче ще бодат, ще дават съвременния прочит на живота и ще засягат тежки теми от ежедневието ни. Не се притеснявам да посегна към това, което на някой може да не се хареса. Вярвам, че поетите и писателите трябва да говорят и пишат за своето време и да го говорят високо, категорична бе Светлана Николова.
По време на литературната среща тя прочете няколко от своите стихове, които са част от стихосбирката „На раменете ми“, както и ново стихотворение, което предстои да излезе в следващата й поетична книга.
Светлана Николова изказа специални благодарности на Община Стара Загора и на зам.-кмета Милена Желева за поканата и за вдъхновяващата среща с любимата публика в Стара Загора. И с много усмивки раздаде автографи.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Светлана Николова е филолог, журналист и PR експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 г. е зам.-директор на професионална гимназия „Захари Стоянов“ в Харманли. Автор е на стихосбирката „Дъждовни магистрали“ („Книга на 2014 г.“, КДК Хасково, „Южна пролет“ 2015). Занимава се активно с обществена дейност, радетел е за съхранението и популяризирането на „Изворът на Белоногата“ до Харманли. „Доброволец на годината“ (2022) за опазване на културното наследство. Носител на множество национални и международни награди за поезия и проза.
5 години е журналист във в. „Национална бизнес поща“, където стартира нейния професионален път в кариерата, работила е в два харманлийски вестника и като кореспондент на в. „Хасковска Марица“.
