Минка Георгиева (вдясно) и Атанаска Ахчиева обменят тайни за зелето на Централния пазар в Стара Загора
Закритият зеленчуков пазар в Стара Загора и кварталните плод и зеленчук са затрупани със зелки. Цената е твърдо 60-65 стотинки за килограм. Българското зеле от вида кьосе е не само предпочитано, но и единственото подходящо за получаването на хрупкаво кисело зеле за тавата с мръвки, за салата с олио и червен пипер и за задължителните зелеви сармички на коледната трапеза. Всеки ден след Димитровден (26 октомври) докъм 20 ноември е подходящ за залагането на изконната българска зимнина, събрала в себе си безценни витамини и микроелементи, незаменими за имунната система.
Минка Георгиева продава на сергия на покрития пазар зеле собствена продукция от с. Памукчии. Най-много върви зелето в петък, събота и неделя – тогава може да се продаде и до 500 килограма на ден, категорична е тя. И всички за кисело го купуват – кой за туршия, кой за нарязано в буркани, кой направо за бидона. Самата Минка прави малко туршия, само за гостите, като се съберат на прасето. За децата винаги остава прясно зеле за цялата зима, но в домакинството никога не минава без един 100-литров и един 200-литров бидон със свещеното кисело зеле. И с удоволствие разкрива своята рецепта за зимнината.
В бидона се нареждат до средата зелки, цепнати на четири откъм кочана. По средата слагам половин килограм ориз в тензух и продължавам да редя зелето, докато се напълни бидонът. След като се напълни догоре, с туба за минерална вода измервам литрите вода, които добавям. Например съм наляла 6 туби по 10 литра с вода – смятам по 30 грама сол на литър вода, което в този случай означава 1.8 кг едра сол. Солта поставям също в тензух, и затварям бидона. След два дни като отворя бидона, отгоре е вече само тензухчето, солта се е разтворила и след два дни започвам да претакаме – между 10 и 14 дни. После добавяме хрян и става много хубаво, бистро. Някои добавят моркови, царевица, просо, червено цвекло, всеки има своя рецепта и тайна.
Атанаска Ахчиева казва, че също си залага зеле, но сега бута в количката един малък господин, който още зеле не яде, а същевременно си иска своето, та за зеле да се накладе едва ли остава време. Затова купува зелка за прясна салата.
От познавачи на зелето идва предупреждението, че трябва очите ви да са на шест, когато пазарувате зелки за киселата зимнина, защото по пазара има и зеле тип канадска лахна. Тя е по-евтина от нашенското кьосе, но не е толкова вкусна и не втасва в бидона, не се получава и характерният след наклаждането „балбук-балбук“, а това вече е сериозен повод за притеснение.
НБП, Габриела КАЧЕШМАРОВА