* Той е първият български диригент, дирижирал в Миланската скала, в Парижката Град Опера…
* Всичко се оправя, няма нищо непоправимо, това съм научил от моя баща, казва още Петър Райчев, син на Руслан Райчев
На 3 декември (вторник) от 18 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора бе отбелязана 100-годишнината от рождението на един от най-значимите български диригенти Руслан Райчев. Събитието бе част от програмата на ФОБИ. На него се състоя старозагорската премиера на книгата „Руслан Райчев. Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот“, с участието на сина му Петър Райчев. Бе представен и филм за маестрото, направен от неговия син Петър Райчев.
През 1959 г. Руслан Райчев за кратко време е главен диригент на Старозагорската опера. Тук той поставя „Бал с маски“ от Джузепе Верди – диригент Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян, художник Асен Попов, хормайстор Иван Димов, балетмайстор Теодорина Стойчева. Премиерата е на 23 март 1959 г.
За личността на всепризнатия български диригент, за книгата и филма, посветени на 100 години от рождението му, разговаряме с Петър Райчев.
НДК, 1.01.1997 г.
– Г-н Райчев, разкажете за книгата и филма, посветени на Вашия баща?
– За публиката в Стара Загора сме подготвили филм, който аз съм направил за баща ми по повод неговата 100-годишнина. Филмът съществува вече в различни варианти от няколко години, но сега го актуализирах с последни намерени снимки, с направени нови интервюта, например с Райна Кабаиванска, с Анна-Томова Синтова и др. Във филма са включени откъси от негови диригентски изяви във времето. Имам много такива материали, но използвам изключително тези, които аз съм заснел, защото иначе трябваше да се решават сложни въпроси с авторските права. Филмът трае около 35 минути. Беше представен и в Софийската опера на концерт в памет на Руслан Райчев, който се състоя на 13 ноември.
Културата на Постижения и Постиженията на Културата
Книгата е по-мащабен и всеобхватен проект, защото съм работил интензивно върху нея близо 1 година. Разбира се, години преди това са събирани материали, архивни снимки, интервюта, афиши, вестници от цял свят.
Руслан Райчев е бил в България в почти всички оперни театри
– в Софийската опера, в Пловдивската опера, на която през 1953 г. е основател заедно с неговия баща и мой дядо – Петър Райчев. През 1947 г. той и дядо ми са основали и Варненската опера. Бил е в Русе, в Стара Загора, в Бургас. Трябваше да се съберат много акуратно всички материали и сведения от тези периоди в неговия живот, за да бъде картината всеобхватна. Действително се получи стойностна книга, която
може да бъде наречена и алманах на българския оперен театър
Могат да се видят свидетелства на времето, и като снимки, и като откъси от пресата за театрите и оркестрите в изброените градове. И за Стара Загора също.
Книгата е много интересна и всеобхватна, направихме я заедно с проф. Румяна Каракостова. Не казвам написахме, книгата няма автори, има съставители. В нея няма авторски текст. Събрани са с много труд материали от всичките оперни театри, където е бил баща ми, от всички оркестри, уникални интересни архиви. Помогнаха ми от всички градове на страната и от чужбина също, за което сме сърдечно благодарни. И аз имах много материали вкъщи, но за да направиш книга за Руслан Райчев, не е достатъчно да сложиш само това, с което разполагаш. Трябва да си хем точен, хем максимално изчерпателен. Иначе стойността на продукта, няма да е на ниво.
Работата беше трудна и отговорна, но изключително удовлетворяваща
Даже и аз бях силно изненадан каква книга се получи. Хората я приеха много добре, а тези, които вече са я и прочели, казват, че е нещо уникално.
– Най-интересните акценти от житейската и професионалната биография на Вашия баща?
– Те са отразени и във филма, който е документален, и в него биографично проследявам, изброявам и посочвам със снимков материал и текст неговия жизнен път. Биографията на моя баща е изключително интересна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Юбилейна поща: 50 години ФОБИ“
Той е син на Петър Райчев – нашата първа певческа легенда
първи оперен певец, който обикаля целия свят и разнася славата на България. Баща ми е роден през 1919 г. в Милано, където дядо ми по това време е бил солист в Миланската скала. Всъщност първите 13 години от живота си, баща ми прекарва именно там. Атмосферата в семейството му е била такава, че само можем да се удивляваме като четем, а аз и съм слушал тези истории лично от баща ми. У тях са идвали Фьодор Шаляпин, Артуро Тосканини, композиторите Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монти, Аурелиано Пертиле, Тита Руфо… Това е била средата, в която е раснал баща ми. Лично ги е виждал с очите си, макар и като дете.
Руслан Райчев е възпитаник на Виенската консерватория. Бил е там от 1938 до 1943 г. Учи дирижиране, като
последните 2 години е асистент на Карл Бьом – световно име
Взел го е още като студент за негов личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Да бъде избран Руслан Райчев от Карл Бьом е нещо изключително и мен лично това ме прави много горд. Моят баща е стъпил за първи път на диригентския пулт в Кьонигсберг, днешния Калининград, на 22.03.1944 г. Там е бил само 3 месеца, защото е наближавал Източният фронт, след което се връща в България. Става така, че е мобилизиран и изпратен на фронта, където е бил и раняван. Връща се с чин капитан, награден е с ордени за храброст. След това започва работа като корепетитор през 1945 г. в Софийската опера.
– Други любопитни моменти от кариерата на Руслан Райчев?
– Руслан Райчев е основал не само българските оперни театри във Варна и Пловдив. Той е съосновател и на един немски оперен театър. През 1974 г. в град Фленсбург, в област Шлезвиг-Холщайн, северна провинция на Федерална Република Германия, се открива театър. Година преди това баща ми се е явил на конкурс за главен диригент и го печели. 1974 г. е в разгара на Студената война. Впечатляващо е, че диригент оттатък „Желязната завеса“, от една комунистическа страна застава начело на един западногермански оперен театър. Но явно
там не са се интересували откъде идва, а какво може
Там прекарва 5 години, след което прекъсва действащия си договор и се връща в България по покана на българското правителство, което го кани да поеме ръководството на Софийската опера. Разчитали са на него да вдигне, с неговия опит и качества, нивото на Софийската опера, което било по това време доста незадоволително. Историята се повтаря и в началото на 90-те години. Баща ми отново е главен диригент в оперен театър във вече обединена Германия – в град Шверин, когато през 1992 г. българското правителство отново го кани „да спасява положението в Софийската опера“ и
баща ми, бидейки истински патриот, отново прекъсва действащия си договор в Германия
за да се върне в България и да помогне за разрешаването на проблемите в Софийската опера.
Руслан Райчев е първият български диригент и, доколкото ми е известно, единствен досега, който е дирижирал в Миланската скала, в Парижката Гранд Опера, също факти от неговата забележителна биография. Бил е редовен гост на Виенската Щатсопера. Дирижирал е във всички големи оперни театри, както и на симфонични подиуми в цял свят. Той е
първият българин носител на престижната награда – кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция
Говорим за човек, който получава световно признание. Не че ми е баща, но предавам факти, които показват, че е всепризнат в целия свят като един превъзходен диригент. Както казваше той самият: където съм дирижирал веднъж, съм дирижирал и втори, и трети и четвърти път… Т.е. – това означава, че са го харесали. Там няма „връзки“, не е имал и нужда от тях.
Петър Райчев
– Защо избрахте да направите премиера на книгата по време на ФОБИ?
– Първото представяне на книгата имахме във Варна, тъй като съвпадна и с летния сезон. Както вече казах, там е тръгнала
истинската кариера на Руслан Райчев като диригент през 1947 г., където застава начело на Варненския симфоничен оркестър
току-що основан. Впоследствие този оркестър става гръбнак на Варненската опера.
След това имахме премиери на книгата в София и Пловдив. В Стара Загора можеше и да е по-рано. Но получихме покана това да стане по време на фестивала. И това не е без значение, тъй като с представянето им на този форум книгата и филмът придобиват друга стойност.
– Вие продължавате ли музикалната традиция на Вашето семейство?
– Аз по професия съм кинорежисьор, но от 25 години се занимавам с импресарска дейност, с музикален театър. Т.е. – да, продължавам музикалната традиция, но съм на другия фронт – на мениджърския, зад сцената. Работя за германска импресарска къща, която е свързана също и с драматичен театър.
– Най-големият урок, който сте запомнил от Вашия баща?
– Много неща съм научил от него. От родителите, който желае, винаги може да научи много. Но няма да забравя нещо, което чух от него в един много важен и труден момент за мен. И той ми каза само едно: „Синко, трябва да знаеш, знам го от твоя дядо, всичко се оправя. Няма нищо непоправимо“. Това се запечата силно в моето съзнание и ми даде и тогава, и занапред сили да преодолявам трудностите.
Баща ми беше изключителен оптимист и положителна личност
Много се ядосваше, палеше се много лесно, защото беше емоционален. Но да страда, да се тръшка – няма такова нещо. Беше имунизиран против това. Просто прокарваше своите неща, бореше се докрай. А ако някъде не е успял, оставяше нещата и казваше: добре, значи не е трябвало да се случи. Това е хипотетично, разбира се, защото той обикновено постигаше своята цел. С постоянство, с оптимизъм, с положителна настройка.
А имаше и една обаятелност, която силно и лесно влияеше на другите хора
и успяваше по-лесно да ги убеди в неговото правота.
– Какво искате да кажете на публиката в Стара Загора?
– В Стара Загора отдавна не съм бил, но ще ми бъде много приятно. Имам спомен, от 5-7-годишна възраст. За някакъв концерт и оперен спектакъл съм бил там. Минава ми всичко като стоп кадри…
С радост ще се видим със Стефка Минева
много уважавана от мен певица. И с друга старозагорка – Анна Томова-Синтова, също имам сърдечна дружба и покрай работата си по книгата, а и от преди това.
Радвам се много на това мое посещение в Стара Загора.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Проф. Румяна КАРАКОСТОВА:
Сред най-значимите фигури, свещенодействащи на диригентския пулт
Руслан Райчев е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.
При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията й се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, както и медийни публикации. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция (60 години на диригентския пулт, Свидетелства на времето, Приложения), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.
NBP.bg
