Волейболен клуб „Берое 2016“ върви напред и радва феновете в Стара Загора
Най-големият плюс на спорта е това, на което ще те научи. Дава ти възможността да намериш в себе си желанието да израстваш и да напредваш
Руси Желев е капитана на мъжкият волейболен отбор „Берое 2016“. Старозагорският тим е под ръководството на Мирослав Живков и в момента е на седмо място във временното класиране на българската Ефбет СуперЛига.
-Здравей, Руси! Благодаря, че прие поканата за интервюто.
-Няма защо, за мен е удоволствие!
-Разкажи ни повече за себе си?
-Роден съм в Стара Загора. Играл съм само за волейболен клуб „Берое 2016“. Спортът винаги е бил част от моя живот. Той е също толкова важен, колкото и образованието, но винаги съм се стараел да заслужа правото си да спортувам и да има баланс. В момента съм студент в София в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Уча задочно, за да мога да спортувам. Идеята ми е, когато завърша, да преценя в коя посока искам да поема. До този момент се старая и двете направления да вървят с еднаква скорост. Това, което правим във волейбола, ми доставя удоволствие. Чувствам, че правим нещо смислено и съществено, че волейболен клуб „Берое 2016“ върви напред и радва феновете в Стара Загора.
-Как реши да се занимаваш с волейбол?
-По волейбола се запалих още от първото ми влизане в зала, което беше на мач на Националния отбор по волейбол. Имал съм възможност да присъствам на изпълнени зали, както в Дворец на културата във Варна, така и в Арена Армеец. Просто няма как да забравиш такава емоция. За жалост, по това време в Стара Загора нямаше клуб по волейбол, затова започнах да тренирам футбол. Бих казал, че не беше начинание, в което се справях. Имах желание, но не беше моят спорт. В момента, в който откриха волейболен отбор, реших да се запиша и да опитам. Постепенно нещата се случиха. Вече почти осем години тренирам и развитието е страхотно.
-Ти си един от най-младите в отбора. Какво е чувството на такава ранна възраст да носиш и отговорността да си капитан?
-Така е, от младите състезатели съм. Въпреки това, има още момчета, които са или на моята, или на по-малка възраст. Имал съм късмета отборът да се изкачи през всяко едно стъпало на мъжкия волейбол. Да преминем през аматьорските лиги, към “Б“ професионална лига и да стигнем до СуперЛига. Успяхме да изиграем два сезона, в които се справяхме доста колебливо, и така докато стигнем до този, в който вече се борим с основните противници и кандидати за медали в първенството. Минавайки през всеки последователен етап, крачките, които сме правили, са достатъчно малки, но ценни, да ми позволят да остана в отбора и да науча нужното. В момента, като капитан, една от най-важните ми роли е по някакъв начин да влияя на отбора така, че той да се чувства спокоен. Когато с момчетата нещо не е наред, аз съм човекът, който трябва да им помогне и да разбере проблемите им. Това, разбира се, не е лесно, защото има спортисти с десет или повече сезони в първенството и които определено са по-опитни. От тях сякаш „взимам“, за да „дам“ на другите. В същото време, на опитните давам възможност да поемат роля, подобна на капитанската. Бих нарекъл комбинацията от състезатели една чудесна симбиоза. Това смесване на млади и опитни е доста рисково, но в нашият случай, бих казал успешно.
-Споделяш за различни етапи, през които отборът е преминал. Имало ли е обаче момент, в който си бил на кръстопът дали да продължиш с волейбола или да се откажеш?
-Не, до момента никога не съм се замислял да се откажа. Ясно съм си поставил цел, която гоня и за която има още време. Постигайки я, поставям нова и така до момента, в който няма да знам коя ще е следващата цел. Но този момент определено няма да е скоро, понеже амбициите на човек са невъобразими. Бих казал, че волейболът в България наистина си заслужава, понеже голяма част от нашите национални състезатели стигат до най-високото ниво в световния спорт. Това означава, че и ние ще се опитаме да стигнем до там. Все още не сме близо, но само с работа, упоритост и труд можем да постигнем нещо такова.
–На какво те научи волейболът?
-На първо място със сигурност на дисциплината. Спазването на режими се превърна от предизвикателство в начин на живот. Волейболът ме научи и на отговорност. За да постигне нещо, всеки дава и съответно получава толкова, колкото е дал. Няма от кой друг да очакваш да ти свърши работата.
-Защо, според теб, младите трябва да спортуват?
-Най-големият плюс на спорта е точно това, на което ще те научи. Ще ти даде възможността да намериш в себе си желанието да израстваш и да напредваш. В училище децата получават оценки, които ги удовлетворяват, но не бих казал, че така узряваш. Идва един момент, в който навлизат в живота, и не са преминали през нито едно предизвикателство, което би им дал спорта. Разбира се, има много други хобита като музика и изкуство, но всеки трябва да намери своето, а спортът предоставя много опции.
-Би ли ни казал какви цели си е поставил волейболният „Берое 2016“ за този сезон?
-Към този момент целите на отбора са на първо място да радва хората в залата, да показва, че правим нещо хубаво и смислено, че работим и се движим само нагоре. От там нататък искаме да развиваме качествата си и да надграждаме, за да се преборим за медалите в първенството. Това, разбира се, зависи пряко и от конкуренцията. Аз ще бъда много щастлив, тя също да се развива, защото колкото е по-силна тя, толкова повече се изграждаме и ние. Целите са плаващи, но основната ни идея е да се вижда, че правим нещо стойностно, и да радваме хората в Стара Загора.
–Какво е настроението в отбора след победата над „Марек“ Дупница на мача през миналата събота?
-Преди мача с „Марек“ имахме няколко загуби от доста силни противници – двата бургаски клуба „Дея волей“ и „ Нефтохимик“. „Дея“ ни победиха два пъти, веднъж на полуфинала за Купата на България и веднъж в първенството. „Нефтохимик“ ни победиха веднъж в първенството като домакин. Определено имахме огромна нужда от такъв мач, като този срещу „Марек Дупница“. Отборът на „Марек“ също е много млад и имахме възможност, въпреки няколкото контузени състезатели, да излезем с победа. Разбира се, настроението е приповдигнато. Следва мач срещу „ЦСКА“, който също можем да спечелим . В предишния двубой ни победиха, като ни обърнаха от 0:2 до 3:2. Има какво да търсим в двубоя. Още не сме изчистили проблемите си от мача с „Марек“. Има състезатели, които ще пропуснат двубоя, но за това всички тренираме и сега ще се отдаде шанс на тези, които са били отвън, да покажат какво могат.
-Готови ли сте за реванш срещу „червените“ и то на тяхна земя, днес – 14 февруари?
-Отборът на ЦСКА е доста добър отбор със самочувствие. Това е ключовото качество на този тим. Винаги са го показвали и никога не съм виждал страх в техните очи. Мачът няма да е лесен. Смятам, че имаме шанс да ги победим, въпреки че сме в тяхната зала, която е доста по-различна от нашата. Ще трябва да се постараем, но мисля, че нищо не пречи да се върнем с победа.
–Къде смяташ, че е по-добре да играеш – в собствената зала или като гост?
-Естествено у дома, защото залата в Стара Загора е като дом. Тук съм, откакто съществува. В никакъв случай не смятам, че гостуването е по-приятно. Всеки един домакински мач е изпълнен с изключително настроение в залата. Тази година събираме доста хора на мачовете. Срещите в Стара Загора са доста по-лесни.
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
