– Г-н Данев, успял човек като Вас има възможност да живее където пожелае. Останахте верен на Стара Загора. Защо?
– Не мога да отговоря еднозначно… По принцип съм традиционалист, в Стара Загора живея откакто се помня. Моите дъщери не ги пуснах да учат в чужбина, завършиха си образованието тук и останаха да живеят в София. Имаше тежки политикански години, около 1992-94 г., с настроения срещу бившите стопански ръководители, и ми е идвало на ум да се преместя, но рядко. Тогава създадохме фирмата, събрахме малък екип всеотдайни хора. Беше ми неудобно да зачеркна всичко и да тръгна към София. Сякаш щях да ги предам тия хора. Отговорността към хората за мен е най-първа отговорност.
Градът ни е хубав, развива се много добре
надявам се, че ние помагаме с работата си и ще бъдем докрай старозагорци.
– Как оценявате взаимодействието между бизнеса и управлението на града?
– Аз съм стар заралия, познавах кметовете от последните 25 години, малко или много съм имал контакти с всички (Браво на Живко Тодоров, че ги събра в книгата „Живи спомени“!).
Общуването на бизнеса с общинската власт е не да ходиш и да искаш
а обратно – ти, с фирмата, която управляваш, да помогнеш градът да стане още по-хубав. Първо, да управляваш хората си и те да са достойни граждани, и да построиш нещо, да дадеш нещо на този град, не само да искаш. Малко или много, успяхме. Имаме 2-3 институционални обекта, Сити център… Тогавашният кмет Евгений Желев помогна да съберем 3-4 отчуждени парцела,
купихме ги на двойна цена, за да няма инсинуации…
С всички кметове съм поддържал коректни, работни отношения.
– Преди 4 години подкрепихте Живко Тодоров за кмет на Стара Загора. Как оценявате този си избор в навечерието на новите избори на 25 октомври?
– Преди 4 години познавах Живко Тодоров много бегло, от срещите в „Клуб на работодателя“. Правеше впечатление неговата скромност. Тогава в общественото пространство
нямаше противоречиви мнения за него, сега също е така, след един тежък мандат
Не му е било безоблачно управлението, спомнете си дори само ромската махала, но той беше силен и тогава.
Когато на времето казах, че ще го подкрепя именно защото е млад, знаех, че му предстои тежка работа. Младите хора издържат и побеждават. Вижте града ни! Идват чужденци, казват – миналата година градът ви беше хубав, тази година е още по-хубав! Развиваме се, управлението е правилно!
Живко Тодоров е попадение в 10-ката, изключително добро за Стара Загора. Ние рядко говорим, но му казах – не си длъжен всичко да знаеш, обаче си длъжен
да работиш, да преценяваш и да управляваш справедливо!
Ако го правиш, ще те избират много мандати. И аз съм сигурен, че ще спечели още на първи тур, защото е много добър във всяко отношение. Не проявявам никакви политически пристрастия, резултатите от управлението му показват. Желая му успех!
– През последните дни две от основните Ви инвестиционни направления са във фокуса на правителството. Нека започнем със ситуацията в енергетиката и в частност проблемите около американските тецове…
– Енергетиката ни през последните 8-10 години се управлява крайно неправилно и непрофесионално.
В нея се въртят милиарди левове
които, ако не се управляват правилно, водят до огромни загуби. Аз съм в енергетиката от 1968 г., когато постъпих като млад инженер. Имало е много кризи, но сегашната е най-тежка. Предишните се свеждаха до дефицити в производството, правителството даваше 3-4 милиарда и те отминаваха. С настоящата никой не щеше да се занимава, никой не казваше и дума, че нещата не вървят. Досега.
От няколко седмици премиерът лично го прави
и съм удовлетворен – щом се занимава с един проблем, колкото и да е сложен, той ще се реши. По мое скромно изчисление договорите с американските тецове водят до загуби с 1 млрд. лв. годишно. Никоя система не може да издържи на такова чудо. Дупката в енергетиката е около 4 млрд. лв. и продължава да се увеличава. Засега говорим само, че трябва да намалим тези тежести, които всеки месец натоварват енергетиката, и то чрез НЕК. НЕК няма да реши проблема. Тези 4 млрд. лв. са в резултат на политически решения и некомпетентност. Правителството се е обърнало към проблема и трябва да го реши.
Парите да се върнат в енергетиката, няма друг начин
В противен случай ще се разрушава не само енергетиката, а и цялата ни държава.
30% от еленергията у нас в момента се произвежда от въглищата на „Марица-изток“. А мините бавно и много сигурно потъват. Сегашният директор на дружеството се държи прекрасно, но няма как да посрещне елементарни нужди и производствени необходимости. Американските тецове пряко влияят върху мините, тъй като не си плащат. 900 млн. лв. им дължала НЕК – но тези пари са от нереалната цена и обективно няма кой да ги плати.
По ВЕИ правителството трябва да постъпи така, както в развитите страни – няма да откриваме топлата вода.
Там няма 400-500 лв. на мегаватчас
и най-силната икономика не може да издържи на подобни изкупни цени. Има какво да се направи и с ЕРП-тата, които също получават повече, отколкото дават.
Не е безнадеждно положението, но трябва да се работи смело и професионално.
– Също през седмицата, обръщайки внимание на успехите в борбата с контрабандата, премиерът Бойко Борисов заяви, че затварянето на контрабандните канали на захарта дава въздух за българските инвеститори. Вашето мнение по въпроса?
– Преди 15 години ние не искахме да влизаме в този бизнес, но дойде представител на РМД-то, което се създаваше, да ни покани.
Аз бях против, съдружникът ми – въодушевен
Ние сме енергетици, въглищари, по неволя станали търговци. 15 години ни е много трудно. Но сме упорити и не се отказваме. Аз никога не съм славословил и хвалил, но преди Бойко Борисов правителството не само че не се бореше с контрабандата, а я подкрепяше.
Писах открито тогава, че правителството е мафия
Не вярвахме преди 5-6 години, че ще започне борба с контрабандата, но лека- полека вратата се затвори за контрабандистите. Бяха няколко групи, в няколко направления, в момента може да се каже, че контрабанда в сектора няма. И резултатите в нашия завод дойдоха от само себе си. Там нормата на рентабилност не е голяма – между 5% и 8%, ако е 10%, е страхотно. Представете си какво е да се бориш с някой, който
още на старта е пред теб поне с 20%, само от „спестеното“ ДДС
Затваряйки контрабандата в този отрасъл, в другите се замислиха – не ги ли очаква и тях. И в спирта, и другаде разбират, че не са голи приказки, докато преди това не се и говореше. Ние благодарим, че ни се дава възможност да работим. 800 са заетите в 6-те ни завода в Горна Оряховица – огромна отговорност, не сме спали години наред
и се надяваме, че лека-полека няма да се връща старото, контрабандата
– Украйна и Сирия демонстрират колко обвързани са политиката и пазарите. Според Вас, новите рискове или новите възможности са повече за България?
– Аз за Сирия не мога да коментирам, но с Украйна ние започнахме да работим през 1992 г. Тогава по промишлен потенциал тя се водеше на 13-о място в света, въпреки старите си технологии. В момента в Украйна не може не само да се работи, а и да се живее. Стига се дотам да ни блокира въглища, придобити по изключително законен начин.
Обявяват ги, че са дошли чак от Ростов на Дон, от Русия
че са придобити от фирми, близки до сепаратистите и т.н. Хората там са объркани, за нормалните украинци да се бият двама братя – Украйна и Русия, това не бива да се случва.
Сега ние правим една голяма за нас инвестиция – 4 млн. евро, в заводите в Горна Оряховица, разширяваме и подобряваме решително технологията и рентабилността на продукцията. За изпълнител кандидатстваха 3-4 фирми, избрахме украинска. Познаваме я от 30 години, работим с нея.
Банките, като видяха, че оборудването е украинско, казаха – не!
Вие сте наши клиенти, но няма да ви дадем кредити, защото се страхуваме, има риск. Какво да правим? Реконструкцията ни трябва. Казаха – осъществете я вие, като пуснете завода на 31 март, ще ви рефинансираме. И
сега ще събираме и инвестираме оборотни пари
Надяваме се април-май догодина банката да ни даде с 3% кредит същите пари, които сега ще извадим от оборотните си средства. Това е – давам пряк отговор какво следва от работата с Украйна.
– Вие лично в какво ново бихте инвестирал в България?
– В последно време казвам – ние вече сме хора на години. Аз съм на 70. Инвестирахме достатъчно. Само в заводите в Горна Оряховица имаме 85 млн. лв. инвестиции. Сега ще инвестираме пак в спиртния завод, освен това вървят непрекъснати реконструкции.
В завода за захарни изделия, който от губещ сега ни е гордостта
от 5 години правим по 2-3 млн. лв. инвестиции годишно. Перспективно у нас, според мен, е да се инвестира в нови технологии и производства, в селското стопанство. Вярвам, че за младите хора с хъс и характер бъдеще има.
НБП, Дима ТОНЕВА
