Румяна Грозева
– Г-жо Грозева, доколко ефективна е дейността на неправителсвените организации (НПО) у нас?
– Доколко смислени са проектите им?
- Трудно ми е да ги поставя под общ знаменател. Има и много смислени. Тук обаче възниква следното: колкото и да е смислен един проект, ако няма разбиране в институциите и хората, към които е насочен, неговата смисленост остава неприложена или свършва с финансирането. Казвам това, защото НПО като структура и инструмент запълва липсата на институционален капацитет и/или носи гъвкавост в решаването на казусите и преодоляването на пречките в различни сектори от обществения живот.
Само по себе си НПО няма компетенциите, властта да взема решения
но идентифицира такива и ако има воля от страна на отговорните институции – тогава смислеността на проекта се усеща много силно от всички засегнати. Могат да се посочат много добри примери в региона и страната. Могат да се посочат и не чак толкова добри. А това може да бъде казано не само за проектите на НПО…
– Доколко НПО се саморегулират, доколко са прозрачни, ясни в дейността си, във финансирането си?
– Саморегулацията се случва в някаква степен като естествен подбор. Самите НПО ограничават, спират работата си с изкуствено създадените такива, за които има информация, че са нечии. Отговорът е свързан с този на първия въпрос – хората, които чрез НПО искат да дадат своя личен принос в работата за дадена кауза,
по естествен път не приемат „измислените“
Тези, първите, нямат какво да крият и дейността им е на показ – в нета, в медиите, сред партньорите. Финансирането е един от сериозните казуси на НПО – все още в България трудно набира скорост възлагането на част от дейностите на институциите и администрациите на НПО. Има такива примери, но те все още са малко. Освен членският внос и даренията, други източници са
проектното финансиране и стопанската дейност, която е позволена по закон
Не са изключение случаите, в които екипите на НПО работят по-скоро като доброволци, отколкото като хора, получаващи редовно месечните си трудови възнаграждения. Този казус с финансирането много често е причината за спадове в активността на сдружението, забавянето на темповете или замирането на работата. Още повече, че услугите, които разработват и предлагат НПО, следва да бъдат платени
след приключване на финансирането по даден проект
и по този начин да се осигури устойчивост на резултатите от проекта и развитие на НПО. И тук опираме до позната и в други случаи картина – ние не искаме да си плащаме за услугите, които получаваме, ако няма друг начин. Както и за музиката, за филмите… И това има своето обяснение, но е време да проумеем, че ни прави още по-бедни като общество.
– Публичен достъп до тяхното финансиране?
http://www.justice.government.bg/41/.
– Има ли рамка, която да регулира цялостната им дейност?
- Да, повече от 20 години – Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Миналата година в София имаше конференция по темата – промени в Закона, които
да изсветлят работата на НПО
и да се осигури нормална работна среда за тях. Тогава сред дебатиращите бяха и вицепремиерът Дончев (който също има опит в НПО) и ексминистър Иванов. Бяха обсъдени и част от въпросите, които Вие сега поставяте, и на практика се видя саморегулацията, за която писах. Има и Български център за нестопанско право, който работи активно в сферата на регулацията. А Стара Загора беше домакин на 2 регионални срещи по темата за развитието им в следващите години.
– Вашият коментар за случаите на едни и същи хора в различни организации, които са разминават по своята насоченост?
– Да, има такива практики и
– Има ли гражданско общество „на щат“?
– Чувала съм подобни твърдения. Но аз лично не съм се сблъсквала с такива в работата си – не съм работила с такива нито като човек, нито като ръководител на НПО. Не споделям виждането, че международни донорски организации, които дългосрочно допринасят за съфинансирането на български НПО, всъщност ги държат на „щат“. За много голяма част от дейностите на тези НПО
има административен и финансов вакуум
в страната ни и по-скоро плашещото в случая е, че той е дългосрочен. И ние приемаме да фокусират вниманието ни върху спорния факт, че тези НПО са на „щат“, а не върху ефекта от работата им и вакуума, за който говорих.
– Има ли „ментета“ в гражданското общество?
- Има, както има и в политиката, и в образованието. Това не е казус само в българската държава. Това е световна практика, която
– Има ли симбиоза между гражданско общество и политика?
- По-скоро трябва да има сътрудничество и синергия. Това е пътят нещата да се случват, а не да продължаваме
да очакваме някой отвън да дойде и да ни оправи
Оправянето е в нашите нагласи, в нашето общуване с децата ни, с учителите им, с родителите ни, с колегите ни. Трябва да проумеем, че промяната в обществените норми не се получава с грубото им и безпардонно нарушаване и захвърляне; че не става от днес за утре или с копиране 1:1 от други общества. Трябва да проумеем и да спазим забраната
да не влизаме в еднопосочна улица от забранената страна
Трябва да проумеем личната си отговорност не като наложена ни норма, а като вътрешно усещане и разбиране със самия себе си.
