– Г-н Драганов, доста апокалиптични картини за летния туристически сезон у нас се появиха в последните дни. Наистина ли сезонът е пред провал?
– Не са толкова апокалиптични нещата. Изненадващите, незапомнени климатични промени всъщност, оказа се – не се отразяват на туристическия сезон. Нямаме върнати туристи.
Нямаме откази от пътуване вследствие на кадрите от наводнения по крайбрежието ни
както се очакваше. Туризмът памет няма. Туристите, които идват особено от чужбина, не познават местния ландшафт. Не знаят докъде обикновено стига водата на плажа и дори не възприемат като драма чадърите в морето или потопените лодки. Те просто приемат, че е така.
Драмата е в главите на концесионерите на плажовете
които казват: „Какво беше вчера – какво е днес!“. Туристите досега не са проявили нито колебание, нито нежелание да си направят почивките.
– Все пак в пика на сезона сме свидетели на сваляне на цени…
– Това се случва заради уикенд почивките, на които естествено лошото време и дъждът се отрази, за разлика от дългите почивки.
Когато трябва да отскочиш само за два дни
от Румъния, Македония, Гърция, Турция или вътрешността на България до българското море, като е мрачно или дъждовно сутринта – не го правиш, дори след това да се отвори хубаво време. От тази гледна точка се наложи
промяна в структурата на цената
която през седмицата е по-ниска, а в почивните дни беше по-висока заради обичайно нарастващия уикенд туризъм. Сега цената е изравнена. И не става дума за значително намаляване на цените. Цените зависят от продукта. Там, където е качествен и има търсене, са си същите.
Падат и трябва да падат, където няма търсене
– А какво е отношението Ви към проекта за разделянето на България на девет туристически района (Дунав, Стара планина, Долина на розите, Тракия, Родопи, Рила-Пирин, София, Северно Черноморие, Южно Черноморие), внесен в Министерството на икономиката и енергетиката. Няма ли опасност териториалният принцип да „изяде“ функционалния?
– Погледнах ги тези неща и съм
впечатлен от остарялото мислене
което отново демонстрират институциите ни. Във време на глобализация ние разпокъсваме един продукт, вместо да го уедряваме както е по цял свят. Към цялостния български туристически продукт ние трябва да прибавяме и съседни продукти като Гърция, Турция, Румъния…, особено когато става въпрос за задокеански пазари (Австралия, Китай, САЩ, Канада, Южна Америка…), а не да парцелираме нашия.
Няма как с раздробен продукт да се целим в стратегически пазари
Второ – има концептуална грешка в предлаганото райониране. Министерството е разделило страната на райони и продуктово ги е обозначило с прилагателни – в един прилагателното е културен туризъм, в друг – селски туризъм, поклоннически, кулинарен… Човек би помислил, че в останалите райони тези видове туризъм ги няма.
– Как, според Вас, може да се преодолее тази грешка?
– Ако изобщо ще правим райониране, то трябва да има съвършено друга цел – в конкретния район да се продават и предлагат в туристическите предприятия произведените в този район продукти,
за да се даде шанс на местния бизнес
С други думи във Видин трябва да се продава минерална вода „Видин“ в туристически обекти, заведения, хотели, а не примерно „Девин“, и обратното – защо в Девин ще пиете „Горна баня“? В общия си туристически продукт ние ясно трябва да посочим
къде се яде смядовска луканка, къде горнооряховски суджук
И трябва да разберем, че никъде в България не се произвеждат банани и не растат ананаси. Растат и се произвеждат череши, вишни, грозде, ябълки, круши, дини и пъпеши – достатъчно голямо и разнообразно производство. Престъпление спрямо нормалната туристическа концепция е да влезеш в заведение у нас и
вместо билков чай от прекрасните ни билки, да пиеш „Ърл грей“
А това, за което говоря, изобщо не го виждам в министерската диверсификация.
– Продължавате ли да отстоявате необходимостта от министерство на туризма?
– Продължавам да настоявам, че България трябва да има министерство на туризма, което да управлява публичната държавна собственост в частта туристически атракции. Видяхме, че преди малко повече от месец Министерство на регионалното развитие загуби дело за 6 храма в Арбанаси – „Св. Георги“, „Св. Димитър“, „Св. Анастасий“, „Рождество Христово“ и още два. От делото стана ясно, че министерството никога
не е знаело всъщност, че е собственик на изключителни туристически атракции в Арбанаси
Никога не е правило реклама на тази своя собственост, не е търсило туристи за тази своя собственост, никога не е мислило за създаване на работни места покрай тази собственост. И се оказа, че МРРБ има хиляди туристически атракции, които си стоят
в някаква кантонерка, върху която е седнал някакъв чиновник
и ние не ползваме този ресурс за туризма. Отделът за туризъм пък в Министерство на икономиката се занимава с абсолютно несвойствена за него дейност, наречена категоризация? Колко години ги повтаряме тези неща и ги пишем, само при вас колко пъти сме ги говорили – и не ги знаят?
Оставяме мошеници, негодници да управляват страната, а хората няма какво да ядат
при уникалния ресурс, който има тази държава като туристически продукт.
– Вие често сте казвали и за Стара Загора, че е време да се създаде интегрален туристически продукт, като се почне от уникалната праистория на 8000-летния град и се стигне до спортен, младежки, филмов, кулинарен и всякакъв друг туризъм, съчетан с арт събития и т.н. – с всичко, което роди добрата фантазия и енергия…
– Казвал съм го и пак мога да го повторя. Но пък и как да го създадете, като има концептуална 
грешка в цялата система –
не се знае кой е собственикът на продукта или на основни части от него
Собственикът нехае, не се използва ефикасно инструментариумът на публично-частното партньорство и държавните поръчки, дори при неистови местни усилия. Просто сме запушили целия туризъм, а сега и ще го парцелираме.
НБП, Живка КЕХАЙОВА
