Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Росица ВЪЛЬОВСКА, журналист:
1. Преходът от планова към пазарна икономика в България бе свързан тежки икономически и политически трусове. При над 60% износ за СССР и с разпадането на СИВ, страната изгуби основните си пазари и това при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар.
Приватизацията, чиято цел беше да се подобри ефективността и производителността на българските предприятия за подобряване на жизнения стандарт обаче, бе проведена в полза на определени купувачи и в ущърб на цялото общество.
Банките също бяха важна част от промените. След фалитите през 1996 г., въвеждането на паричния съвет и последвалата приватизация, влезлите чужди банки въведоха по-разумни принципи на управление.
Пазарната икономика стана възможна предимно чрез политическата подкрепа, експертните усилия и фондовете на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Световната банка. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте, макар и с не дотам бързи темпове.
Занапред обаче, България ще трябва да се справи с огромни предизвикателства, свързани с развитието на дигиталните технологии, очакванията за нова световна икономическа криза и геополитически трусове. Нито държавен капитализъм, нито либерална икономика, в чистите им варианти биха били удачни за развитието й.
2. През изминалите години на прехода стремежът на бизнеса бе запазването на индустриалния профил на Старозагорския регион, както и засилването на икономическото развитие. Благоприятните географски и природни дадености, традициите в промишлеността и селското стопанство, благоприятстваха затова. Бъдещето е в развитието на професионалното средно и висше образование, които да подготвят достатъчно кадри за различните производства, привличането на инвеститори и развитието на иновативни производства с голяма добавена стойност. Изграждането на съвременни индустриални зони също е от голямо значение за бъдещото развитие на региона.
В Старозагорски регион основните сектори бяха: енергетика, машиностроене, производство на елементи и части за автомобили, химическа промишленост дървообработване, хранително вкусова промишленост и селско стопанство.
Знакови в развитието на машиностроенето остават предприятия, познати на поколения старозагорци като „Прогрес“ АД, „М+С Хидравлик“ АД, „Пресков“ АД, „Загорка“ АД, „Бисер Олива“, „Средна гора“ АД, казанлъшката оръжейница „Арсенал“ и др.
Комплексът „Марица изток“ продължава да е най-голямата енергийна структура, където обаче предстоят сериозни промени.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
NBP.bg
