Ние с брат ми Илко не сме рокери, твърди известният старозагорски художник Светлин Стоев. Ние сме само поддръжници на рокерството с всичките му нюанси и проявления, но там, където съществува свободната воля. Не онова козируване на американщината, а на Рокера с главно Р,
там, където е големият купон, майтапите
там, където той не се взема толкова насериозно, не гледа страшно, че всичките да разберат колко много обича да бъде вагабонтинът на времето си.
Нашият сблъсък с рокерството започна с регистрирането на първия рокерски клуб „Волните ездачи“ в Стара Загора на 23 април 1997 г., в деня, в който
регистрирахме и нашия клуб „Каракачанско куче“
След това случайно попаднахме на големия купон в Казанлък, когато няколко гръмотевици паднаха в язовир „Копринка“ и аз имах честта да играя с 14 рокера на канадска борба и ги победих всичките. С две думи – гръмотевици, тонове бира се изпиха, мъжки и женски стриптийз, надпиване, теглене на въже. И като еманация на целия купон се изсипа дъжд, от който палатката провисна почти до земята и се наложи с колове да избутваме водата. След като вече ни заболяха коремите от смях, стана най-големият майтап. Един възрастен човечец
мина с някаква полуразрушена запорожка
И Горилата, водачът на „Черните рози“, го посочи от сцената: „Ей тези хора най ни бавят по пътищата, ей тези ни притискат до банкета, ей тези подвижни ковчези на четири колела! Не е ли време да ги накажем?“. Човекът с лекота преброи до три и срещу 200 лв. се раздели със своя барутник, който на бърза ръка бе разглобен като скелет на динозавър.
Тези 200 лв. дядото ги изпи на момента
и изобщо не стигнаха до бабата. Седна до нас и посрещна потопа с открито сърце.
Един дълъг период нямаше никакви простотии, никакви изцепки. Имаше пълна свобода, но никой на никого не пречеше, нямаше побоища. Но комплексарят, самодоволният селяндур видя в този модел начин на живот и закупи скъпи машини „Харли Дейвидсън“, „Хонда“. Слагаха по едно кожено яке втора употреба или пък много скъпо яке с целия набор от рокерски аксесоари. Всичко приключваше до това да изиграе своята роля на рокер,
да плени едно сърце на блондинка и дотам
Мислихме, че така ще продължи всичко, но нещата ескалираха и все повече хора идват да избият комплекси, да надуват до последно моторите си по време на съборите и интригите изпълзяха. Започна делене на клубове и това рокерско братство, за което всички говорихме толкова много и мислехме, че го има, започна да се изражда и то стремително.
Но въпреки всичко, аз оставам с много шарени спомени за нашето рокерство с брат ми. С него
взехме може би един от най-зловещите мотори в България
мотор, който е правен през 1966 г. и е бил пригоден само за екстремални операции – кросове ендуро. С него можеш да прескочиш 10-метров трап, можеш да изкачиш отвесна скала и можеш да се пребиеш на пътя, нещо, което на мен ми се случи. И понеже имах много екстремален учител – Красьо Начев, попитах го: „Абе, Красе, как да го карам този мотор?“. На всичките мои въпроси той отговаряше:
„Само газ, майна! Майна, само газ!“
„Добре, Красьо, ами ако пред мен се появи пресичащо животно?“. „Майна, няма да ти пука, през него минаваш – газ! Ако видиш гробища, минаваш през тях. Само газ, майна! Само газ!“.
Един ден реших да го тествам този мой прословут мотор какво може и какво не може. И го насилих в нашите равни загорски полета. Пред мен 13-14 м локва и един изпънат коловоз. Като я видях, реших, че това е предизвикателство. Пълна газ дадох и чувам от небесата гласът на Красьо: „Майна, само газ!“. И се забих още на първите метри.
Моторът мина над мен и падна наблизо, като продължи да реве като магаре
Вдигнах мотора и се върнах обратно. И само газ! И всеки път едно и също. Накрая един отчаян тракторист мина край мен: „Ти какво си решил бе, да се самоубиваш ли?“. Викам му: „Така ме е учил Красьо Начев“. И продължих да карам като бесен и то отпред и отзад на един комбайн, който жънеше здраво нивата.
Тази унизителна история продължи целия ден. Накрая
реших да препаля последно този мотор
Минах покрай една група цигани, които беряха сливи, и си подхвърлихме някакви остри реплики. Едно магаре, подплашено от шума на мотора, пресече черния път, опъна един синджир и за беля се навря точно под калника на „Ява“-та. С падане и ставане се прибрах вкъщи като човек, който е участвал в потушаване на селски бунт –
кален, натъртен, вмирисан на масло, жаби и кал
След това се озовахме в средата на хора, които организираха клуб на ретро машини. Попаднахме на нещо от времето още на зараждащия се фашизъм. Много стар, античен мотор, който изчезна от нашето заведение „Гърлото“. Той беше като експонат, закачен с една верига.
Последният шедьовър се появи, когато момчета от хасковския клуб докараха една изсъхнала кожа със скелет на кон, който беше привързан със сезали и телове на грухтящ мотор. Самоделка!
Нещо като Коня от „Герника“ на Пикасо
– така изглеждаше изсъхналият кон. И там вече по пътя ченгетата ги спирали и не за превишена скорост, и не за промилите алкохол, които били ясни и без дрегер. А да видят едно НЛО по шосетата на България. Нещо подобно на оная овца в Калофер, която видях начервена, гримирана и с панделки по ушите. Бяха взели надуваема секс кукла, и понеже нямали никакъв успех сред жените, цяла вечер се караха заради нейното присъствие, чия да бъде.
Накрая я разиграха на една каса бира и се отърваха от нея
Кич! Какво ли не е имало на тези събори.
Страхотни са купоните, майтапите! Пусти да останат тези комплексари! Откъде дойдоха, къде се пръкнаха и защо цапат истинската, свободната душа на едно истинско движение с вятъра, скоростта, поставените цели, бягството от града, близостта с природата, ако щеш със слънчевите лъчи, с пясъка. Можеш да надушиш морето от километри, тръгвайки в тази посока.
НБП, Донка ЙОТОВА
