препоръчва Петя ГЛЪТНИКОВА, училищен психолог в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ от 13 години
– Г-жо Глътникова, наскоро проведохте анкета сред гимназистите в „Ромен Ролан“ за прекарването на свободното им време. Кое я провокира и какво сочат резултатите?
– Анкетата бе в няколко класа в училище, с идеята да се проведе в по-голям кръг, и в други училища. Целта бе да проучим как децата и родителите прекарват свободното си време, защото децата, които по-трудно преминават през кризите и имат проблеми, се оказва, че не правят нищо заедно. Не говорим за подкрепа, а за нормално прекарване на свободното време. Това ни провокира. Анкетата включваше няколко въпроса, на които отговаряха деца и родители. Примерно, ходите ли на концерт, кино, театър, със семейството си. С варианти за отговори – 1-2 пъти в годината, 3-4 пъти, всеки месец, всяка седмица, никога. Оказа се, че почти 40% от 14-15 годишните ходят веднъж годишно. Във възрастта 16-17 г. този брой нараства, 18-19 годишните пак започват да се връщат на този процент. Но на следващите въпроси – бихте ли искали да се случва, 96% отговарят с „да“. Колкото по-рядко им се случва, децата заявяват, че искат. На друг въпрос – ходите ли на пикник с родителите си сред природата, отново почти половината отговори са 1-2 пъти в годината, само при 18-19-годишните се отбелязва леко зачестяване – 3 пъти годишно, и отново почти всички деца отговарят, че биха искали това да се случва. На „Колко често вечеряте заедно?“ нещата са малко по-добре, като около 80% от отговорите са „всяка вечер“, което е добър показател. Родителите искат на 100% да се случва, децата малко по-малко, но
не бива общуването в едно семейство да е само с едната вечеря
На „Организирате ли семейни пътувания до различни дестинации?“, при 16-17-годишните отговорът е 1-2 пъти в годината. Над 95% от децата искат да се случва по-често. За общо сходно хоби с родителите в повечето случаи децата отговарят, че имат. На най-интересния въпрос, който може би е и най-показателен – имате ли нужда да прекарвате повече време със семейството си, 76% от 16-17-годишните, които прекарват най-малко време с родителите си, отговарят с „да“. А от родителите само 60% казват, че имат нужда да прекарват повече време с децата си.
– Вашият анализ?
– Децата в 8-9 клас имат нуждата да бъдат самостоятелни и да бъдат с приятелите си. Получава се естествено откъсване от семейството и в този период родителите губят навик да общуват с децата си. Децата нямат по-малката нужда да бъдат с родителите и да прекарват известно време с тях – да ходят на кино, да правят домашно кино, да ходят да вечерят заедно, но по-скоро самите родители се отдръпват. Често казват моето дете вече е голямо, защо трябва да ходя на кино с него. А децата го искат и го заявяват открито и откровено. В много от разговорите ни ги питам – а какво би искал да правиш вкъщи. Отговорът – например да излезем с родителите ми и да ядем пица, но моите родители нямат време. Все повече забелязвам родители заедно с детето и неговите приятели да се събират и да правят нещо заедно. Децата имат нужда не да бъдат оставяни свободни, да не се интересуваме от тях, а да влезем в техния модел на забавление. Емоционално стабилните и успешни деца имат баланс между свободното време, прекарано с родители и връстници. Най-добрата превенция и най-здравословният начин на общуване е да се намери вариант деца и родители да се забавляват заедно.
Успешните деца прекарват с родителите си смислено част от свободното си време
– На прага на лятото и ваканцията сме. Какви опасности дебнат подрастващите?
– Опасностите са в това, че децата няма какво да правят. Не са научени да употребяват свободното си време. Основна роля на родителите, освен да ги научим да учат, да подреждат и т.н., е да ги научим как правилно да употребяват свободното време. Те копират модела на родителите както в отношения, взаимоотношения, така и към свободното време. Ако един родител е активен в свободното си време, показал е на детето си модел, заразил го е, то и детето му ще е активно и ползотворно в свободното си дреме. Деца, водени от малки на театър, със сигурност ще търсят подобен тип забавление като пораснат. Ако едно дете на 12-13 г. е обикаляло с родителите си планините, там е имало добри преживявания, със сигурност ще тръгне като самостоятелно да търси това със своите приятели, да повтаря тези положителни емоции. За мен опасностите са, че децата са оставени сами да измислят какво да правят, че информацията, която има за многобройните прояви в града, не стига до тях. Тя трябва да достигне до тях през родителя, те няма как сами да се ориентират. Ето
лятната програма на Община Стара Загора и тази година е много богата, но са малко децата, които сами ще я открият
и ще се включат в проявите. Родителят трябва да ги заведе, да ги ориентира къде би им било интересно.
– Интернет, фейсбук?
– Твърде многото стоене пред компютъра е едно от най-лесните забавления. Интернет не бива да се отрича, но последните изследвания класифицират играенето в него като зависимост, заболяване. Това, че детето стои в къщи, на компютъра, не означава, че е в защитена среда и в безопасност. Родителят казва – о, той стои вкъщи, по цял ден е пред компютъра, няма проблем. А че детето се чувства самотно, че не знае как да общува, как да преценява отношенията на другите, как да се справя със собствените си преживявания?! Детето може да се затвори в този виртуален свят, който някои смятат за паралелен на нашия.
Проблемът с фейсбук е в 5-ти, 6-ти, до 8-ми клас. Могат да попаднат в ситуация на тормоз и изнудване и превенцията е говорене – какви снимки и как могат да се качват, как личното пространство не е само лично, че обидата, нараняването, тормозът в социалните медии е не по-малък от физическия.
– Препоръките Ви?
– Би било чудесно родителите да си вземем отпуск заедно с децата и цяло лято да обикаляме планини и морета, но ходим на работа. Моите препоръки са първо да питат децата какво биха искали да правят заедно. Много често се оказва, че родителите правят неща, които на тях са им интересни. Казват – той е много затворен, а се събираме, идват ни гости. Какви гости? Наши приятели! А приятно ли му е на вашето дете с приятелите ви възрастни хора?! Не знаем. Или пък родителите са с хубави занимания, но дали те харесват на детето?
Децата в повечето случаи не са питани какво биха искали
Те искат да включат родителите си в по-широк кръг граници, но като свои приятели. Да минат от положението родител, който контролира, към родител, който е приятел и се забавлява заедно с тях. Препоръката ми е родителите да намерят начин да се смеят с децата си. Да се забавляват заедно. Да не бъде само как си, имаш ли проблеми, отговорите – добре съм, нищо ми няма, бях навън с приятели, и комуникацията да приключва. Да намерят начин да правят дребни неща заедно – табла, не се сърди човече, игри, покрай тях ще се отворят врати и за разговор, споделяне. Ако сме приятели с приятелите на детето си, много по-лесно можем да разбираме какво се случва. И най-вече да го няма оценъчният елемент – цял ден нищо не правиш, как може да си губиш времето, какви са тия приятели, ще те провалят… Децата ги е страх, че ще получат лошата оценка от родителите си. Искат да бъдат харесвани.
Децата обичат и да работят, колкото и да звучи революционно, защото често чувам моето дете го мързи, не мога да го накарам едни чинии да измие… Не е така. Когато на детето му се каже трябва да направиш това и това и го оставим само, е скучно. Но когато тръгнем заедно да го правим, децата се увличат. Ще изпитаме и удоволствие. Много от децата обичат да готвят. Питам ги би ли искал? Да, интересно ми е. А заедно с майка си, с баща си, да експериментирате нови рецепти? Да, но никой не ми предлага и не ми разрешава. Родителите казват – купих му нов телефон, сега ще го водя на Малдивите, а той не ме слуша. Да, децата няма да откажат новия телефон, както и екскурзията, но искат и ежедневното общуване да бъде пълноценно.
– Разковничето къде е?
– Да съпреживяваме живота си, както децата нашия, така и ние техния. Да пазаруваме заедно, в магазина да ги питаме какво биха искали да ядат, какво би им харесало. Да се чувстват полезни и значими. Майки казват – тя
трябва да учи, нейната работа е това. Аз правя всичко
много съм изморена. Децата търсят огледало, в което да се огледат и огледалото са оценките и училището. И ако започнеш да получаваш по-ниски оценки, за някои родители това са петиците, тогава огледалото на детето не показва успешен човек и се получават сривове. Затова – колкото може повече децата да бъдат включвани в помощта вкъщи. Но съвместно, не „това е твоето задължение“. Да има екипна работа в семейството, физическа работа, особено за момчетата. На 14-16 годишните им харесва, чувстват се пораснали, мъже. Децата казват – когато нещо работя с тате, той е различен, или мама. Можем да си говорим с тях. Защото фокусът не е детето, какво направи, колко изкара като оценка, къде беше… Фокусът е работата, ние заедно се справяме добре. Много родители казват – аз имам ангажимент, искам никой да не ми пречи, изморен съм. А удоволствието от живота е да го съпреживяваме заедно с децата. В един момент те порастват, изчезват от дома и се получава срив в родителя – сега съм сам и самотен. А когато са били вкъщи, са му пречили да си почива.
Много пъти децата казват – аз не разбирам, че моите родители ме обичат. Защото не го показват. Родителите пък – трепя се за него, ако не го обичах, щях ли да го правя!? Ами кажете го на детето! Децата ни са много добри, много оцеляващи, въпреки нас като родители. Ние също не сме лоши родители, но сме забързани и забравили как да живеем този живот. Децата имат нуждата да усетят любовта ни.
– Вие сте и майка на двама синове, споделете полезни лични практики?
– Примерно, да понесеш и лошото им настроение. Да замълчиш, да не казваш оценката. Да говориш в прав текст – аз те обичам, подкрепям те, с теб съм. Децата имат нужда да го чуват, не да го знаят по презумпция. Друго – личното време. Като са малки децата ни, ние сме всеотдайни на 100%, след това се отдръпваме и искаме да си живеем живота. А във възрастта 7-ми, 8-ми, 10 и 11-ти клас, те имат нужда отново да сме с тях като наше лично време, колкото и да сме изморени и ни се иска нещо друго. Примерно, детето иска да отиде на пикник, да кара мотор с приятели. Колкото и да не ни се иска, по-добре да отидем с него. Обикновено възрастните оставаме приятно изненадани, децата са забавни. Пикник, риболов, кино, за децата са любими занимания, карането на колело е емоционално преживяване. Доказано е, че предизвиква реакции в организма, които водят до усещане за щастие. Естествено, семейната почивка. Но така организирана, че да се хареса на всички, не само на възрастните, или пък само на детето. Да намираме време в летните вечери да се усмихваме, заедно, колкото и да ни е тежко!
НБП, Дима ТОНЕВА
