Рисунки и малка пластика в зала „Байер“

Светлин Стоев

Рисунката е майсторство и тайна, която едва-едва отгръща истината за нея художникът. Тя е и забава за самия художник и възможност да изложи съкровени мисли и чувства. В изложбата в зала „Байер“ участват 23 автори от различни поколения, с различни стилове и с различен художествен темперамент.

Таня Шивачева възкресява някакъв далечен спомен с близко същество – котката, която сякаш уравновесява емоции и далечни преживявания. Петър Петров демонстрира онази игра на художника с четката, която по-скоро е игра със себе си с подобно увлечение. В представения триптих авторът следва подчертаното разнообразие в цветовете и загадките в образите, сред които можем да открием голо женско тяло и ако човек се вгледа по-внимателно, ще види различни фигури на хора, на животни. По-скоро от разстояние виждаме в привидната игра творческо удоволствие. Но човек може да подреди тази „граматика“ и ако иска и да задоволи любопитството си с конкретни фигури. Дилян Бакалски в своите рисунки разгръща конкретни битови сюжети с персонажи на млади момичета от различни народности. В една от картините са изобразени две руски екстравагантни момичета, които похапват и посръбват водка с кисели  краставички.

Дилян Бакалски

Водката, кафето, цигарите – всичко е предадено елегантно, без шарж, но убедително. Павел Михов взема рисунката от един спомен от морето с лодката и лицето на едно прекрасно момиче с китара с живописен маниер, който предава малко строгост – нещо, което е сериозно в този миг от живота. Романтичен миг от една интересна сцена, в която и авторът издава нежност с припокриване на чувствата и най-вече с настроението.

Една много интересна композиция със старовремски град с много фина рисунка, като в едната страна са знаците от минали времена, знаците на стара архитектура, в която има много неща за „прочитане“. Авторът доработва своя стил с допълнителни знакови състояния. И тук вече идваме при Тошо Стефанов. Неговите рисунки клонят към пейзажа, който се ражда с експресията като вътрешно състояние и търси образ на емоцията. На свой ред Сашо Сандев търси връзките с природата. Понякога тя е безразлична, понякога открива слънцето или луната в горския поток.

Сашо Сандев

Едно метално ветрило в стил сецесион. Женското тяло  е прикрепено към  декорация в бароков стил. Косата е „завихрена“ като елемент от музикален инструмент или от друга декорация. Слави Недев завършва този цикъл отново с женското тяло, което е свързано с декоративен фрагмент от храм.

В рисунките на Злати Златев отново се търси връзка с природата в тема „Стърнища“ в триптих със стърчащите остатъци от житни стъбла в пожъната нива. Стърнищата могат да носят- и той го доказва – нежност. От нещо, което е далеч от емоцията, той създава триптих. Стърнището е част от човешката земя, която го храни и той в тези сложни композиции успява да създаде други образи, които са свързани с нея. Но всичките тези образи, фигуративността, която е изведена само от стърнището, са силни като емоция и създават у зрителя интересни състояния. Майсторството на този автор е в привидния хаос, а всъщност си е една добре подредена експресия. И колкото повече оставаме пред тези картини, погледът открехва други форми и състояния в околния свят на чернозема. Търсим лика на душата и блаженството, когато откриеш в този свят прекрасни в графичен план пейзажи от стърнището.

Валентин Дончевски предлага една серия от рисунки на женски голи тела, които са рисувани с лявата ръка. „Настоящият цикъл, споделя той, е малка част от рисунки, правени по този начин с лявата ръка с идеята да мога да рисувам с двете си ръце едновременно. Само две от тях са правени с дясната ръка“.

Гротеската е в това: какво е да рисуваш с лявата ръка женското тяло?

Вакханка, Красимир Младенов

Росица  Попчева е  повторила многократно образа на „течно слънце“ с излъчването на светлината и топлината. Тук има друг подход в една чисто абстрактна симфония, в която слънчевите лъчи са началото на Бялата дъга. Това са абстрактни игри с абсурда на човешката рефлексия – в случая  в няколко направления – движението на ръката, играта с  формите,  както и с цветовете – „вятър в полите“.

Иван Арабаджиев това е светът на колорита, светът без претенции, светът на родените от съзнанието и подсъзнанието форми.

Атанаска Янева, Мария Петкова, Владимир Кондарев, Венцислав Казаков, Ваня Желева и др. в своите картини показват артистичен подход в разгръщане на живота в неговите видими и невидими страни.

В малката пластика има достойни постижения в творбите на Гергин Гергинов. Светлин Стоев остава верен в търсенето на оригинален изказ на отделни фрагменти от животинското тяло, воден от  своите страсти в пластичните форми. Красимир Младенов представя своята „Танцуваща вакханка“. Тошо Тошев завладява вниманието със състояния на природата,  подчинена на човешкия дух.

NBP.bg, Донка ЙОТОВА