Върховният касационен съд не допусна до касационно обжалване и остави в сила решение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Старозагорския окръжен съд. С това решение е отказано на Мюсюлманско изповедание – София да му бъде върната собствеността на „Ески джамия“ и терена, върху който тя е построена в Стара Загора. Решението е окончателно.
Решението е окончателно и КАТЕГОРИЧНО. Безусловно е и категорично ясно! Но нека припомним (пред)историята на това решение.
През горещото лято на 2008 г. във в. „24 часа местен” районният мюфтия в Хасково Фаид Емин Хаджимурад, към когото е и Старозагорската община каза в интервю: „Откакто съм районен мюфтия от 2000 г., правим опити да си върнем като вакъфски имот старозагорската Ески джамия…”. Пред Радио Стара Загора говорителят на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов заяви: „На този етап ние искаме тази джамия да бъде върната като собственост на мюсюлманското изповедание и съответно на мюсюлманската общност в страната…”.
След тези необосновани мераци вестник „Национална бизнес поща” твърдо застана зад идеята, тръгнала от ВМРО, сградата на бившата джамия, отдавна категоризирана като „народна старина”, да бъде превърната в МУЗЕЙ НА РЕЛИГИИТЕ.
Тук са останките от култова яма от началото на ранножелязната епоха, X-IX в. пр. Хр.; езическо светилище на Тракийския конник, II-III в.; средновековна християнска гробищна църква от края на X-XIII в.; мюсюлмански храм, XV-XX век.
Когато на 16 септември 2011 г. в Стара Загора тогавашният премиер Бойко Борисов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на културата прерязаха лентата на Музея на религиите, министър Рашидов заяви: „Това е сграда със значението на Колизеума в Рим и църквата „Света София” в Истанбул”.
Министърът произнесе тази оценка в контекста на огромния потенциал на Музея на религиите като обект за културно-исторически туризъм. Но от гледна точка на пластовете на времето цивилизационните корени в Музея на религиите са по-дълбоки, отколкото в Колизеума и в „Света София”.
Това не е грандоманска, а градивна позиция. Защото е истинска. Защото събира времената и хората. Защото е добър път в бъдещето. Не може Музеят на религиите да бъде действащ мюсюлмански храм, писа през 2011 г. вестник „Национална бизнес поща”. Истински етичното по правило е прагматично.
Ако не звучи много кафеджийски, ще кажем, че този уникален обект е ценен „4 в 1”, а не „1 от 4”. Той е великолепен и ЗАДЪЛЖАВАЩ паметник на културата с всички пластове на историческото време в себе си.
През октомври 2013 г. „НБП” реагира остро и когато главният ходжа на истанбулската джамия „Султан Ахмет” Мустафа Акгюл отправи молба до турското правителство от името на мюсюлманите световноизвестният музей „Света София” да стане джамия?! Един от най-мащабните и изящни образци на византийската архитектура функционира като музей от 1935 година с решение на правителството на Мустафа Кемал Ататюрк.
Апетитът на ходжата от Истанбул напомни за лакомите и късогледи претенции на нашето мюфтийство. Този ход, както и драпането за Музея на религиите в Стара Загора бяха част от поредица неоосманистки инициативи, които сякаш пробваха докъде стига търпението ни. Каква е целта на тези проби? Поговорката „Апетитът идва с яденето” може лесно да се обърне: „Яденето идва с апетита”. Дори и да няма… зъбен данък!
В крайна сметка Старозагорският окръжен съд, Пловдивският апелативен съд и сега Върховният касационен съд си свършиха работата. Решението на последния слага край на многолетна борба за истина, здрав разум и… бъдеще. Музеят на религиите в Стара Загора може да продължи развитието си като уникален културен обект.
Петър ДРАГИЕВ
