Ха, представете си човешки труп в хотелската стая на наш парламентарист! Настръхват ви косите, а? Пази, боже! Да не дава Господ! Но подобен случай бе представен на сцената на Старозагорския драматичен театър в комедията на Рей Куни „Паника в хотела“ на режисьора проф. Андрей Аврамов. Сигурно е най-добрият специалист по творчеството на баща и син Рей и Майкъл Куни в съвременния български театър, тъй като от пръв поглед се вижда, че ги познава до основата на човешките психологически дълбини на комедийното изкуство. Той е и преводач на тази драматургия, а и както се казва: идва му отвътре. Освен това, професорът познава добре и актьорския екип на театъра. Негов е преводът, режисурата и музикалната среда на спектакъла. А сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова.
В случая си представете как началникът на кабинета на английския премиер решава по време на нощно заседание да си уреди любовна среща в съседния хотел. Подобна фриволност много лесно може да излезе извън контрол. Политикът в случая е актьорът Христофор Недков. Комедийният му талант е шлифован до последния жест, а и на него се пада „честта“ свидетелите и участниците в тази ситуация да не губят кураж. В цялата тази фантасмагория на тях се пада ужасът, но и самообладанието, когато всеки път се наложи да закачат в гардероба паднал от небето труп на мъртвец.
Предимството в този спектакъл е начинът, по който актьорите се справят с абсурда на случилото се. Именно тук те търсят, и то доста сполучливо, характерните особености на героите, което дава преднина в сценичната картина. Иван Калошев залага на финото присъствие на млад човек с безкрайния му такт и търпимост на добре възпитан човек. И оттук смехът от поведението му в абсурдната ситуация. Стефан Делев държи линията на служебен невротик с маниери и поведение на човек със самочувствие.
Стефан Борисов е от представителите на онези с ланците на дебелите вратове. Един клиент на хотела, който търси жена си посред нощ. Този свиреп мафиот се разхожда в хотела гол до кръста, препасан с хавлия и с мъжки жартиери на чорапите, само дето не е втъкнал в тях пистолет.
И тъй като влязохме в такива „социо“ подробности, с ролята си на пиколо в хотела актьорът Илчо Димитров му придава много от маниера в поведението на този професионалист. Той само от един поглед може да разбере от какво имат нужда клиентите в хотела, не забравяйки да настоява за плащане на всяка негова среднощна услуга.
В дамския състав виждаме нова актриса в актьорската трупа – Илина Илиева. Много млада, много усърдна, без проблем влиза в десена на целия актьорски ансамбъл в спектакъла. Светла Тодорова разгръща таланта си в създаването на един малко абсурден образ като поведение, случаят я подмята от едно пространство в друго… да не продължаваме нататък.
В спектакъла виждаме и Мария Пенчева, която завършва дамското трио, като държи свежата линия на дамите в тази фантасмагория.
В образа на нещастния труп участва Велин Величков и трябва да кажем, че съвсем не е лесно да представяш труп в ръцете на едни изплашени хора. Но най-важното е, че спектакълът е динамичен и непрекъснато превключва от една комедийна ситуация в друга и не оставя публиката да си поеме дъх.
„Паника в хотела“ има релаксиращ ефект върху публиката, която може и да не е предполагала, че ще се смее толкова много.
НБП, Донка ЙОТОВА
