Илида Хубенова е кадрови военен във Втора тунджанска бригада. Родена е през ноември 1986 г. в Стара Загора. Завършила е СОУ „Иван Вазов“, има бакалавърска степен във ВТУ по специалността „Стопанско управление“. Първата й магистратура е по „Публична администрация“. В ТрУ-Стара Загора е изучавала педагогическо и психологическо консултиране, а м.г. в Пловдив се дипломира по „Счетоводство и анализ“. Има и множество допълнителни квалификационни курсове.
Илида е редник, длъжността й е радиотелеграфист
Макар да има дипломи за 3 висши образования и доста квалификационни курсове, харесва работата си. Майка е на първокласник и мечтае да е виртуоз с цигулката като Ванеса Мей. Към военната кариера се насочих през 2007 г., разказва тя. Не очаквах да бъда одобрена, реших да се пробвам, защото следвах и исках сама да си плащам обучението. Държах сама да се справям. В началото всеки минава обучение и преценява дали армията е за него. Аз бързо се адаптирах, макар да нямах никакви познания в тази сфера. Дори
нямам роднини, които да са военни
Бях съвсем млада и не мога да кажа, че ми е било лесно. Но съм амбициозна. Когато опознах военната професия и работата си – тя ми хареса. Така е до днес, вече почти 10 години. Най-трудното е, че по празници може да се окаже да си наряд, а не със семейството. Колкото до реда и дисциплината в ежедневието, смятам, че е плюс за всеки човек. Освен това, в армията човек се чувства повече българин, служи на родината си. Илида Хубенова споделя, че
около нея има много образовани, знаещи и можещи колеги
Всички са професионалисти в работата си и е в колектив, където за нея е удоволствие да работи. Намираме общ език с мъжете, всеки гледа да е полезен, казва тя. Дали би искала да расте във военната йерархия? Бих искала да работя наравно с колегите, не да ги командвам, отговаря старозагорката. Тя обяснява, че за нея единственото различно във висшите й образования е счетоводството. Публичната администрация, стопанското управление и психологията имат много общо – и в трите специалности се акцентира върху психологията, администрирането. Би записала и военен университет, но
в момента ангажиментите й към детето са доста
Велин тази година е в първи клас. Откакто е роден, винаги е бил отглеждан от майка си. Илида се разделя с татко му малко след раждането. Младата жена се справя с желание и със старание. Отвреме навреме майка й се включва, когато трябва да се явява на изпити или пък е наряд. Като родител често удовлетворява желанията и исканията на малчугана, дава повече от себе си с идеята да компенсира липсата на татко. Но изисква синът й да е дисциплиниран. Не защото нейното ежедневие е свързано с това. Първолакът трябва да знае, че
мама освен мила и добра, може да бъде и строга
Велин не расте като разглезено дете и майка му е горда с него. Както и момчето с нея. Когато то види колеги на майка си в униформа, винаги казва – и мама е военна. Гордее се с професията и заявява, че иска да стане войник. Илида почти няма свободно време, то е посветено на малчугана, но когато се случи, избира да спортува или да чете. Винаги е искала да свири на пиано или цигулка.
Интересува се от класическа музика
и е предприела действия да се научи да свири на цигулка. На тази възраст предполагам, че ще е по-трудно, но ще се опитам. Когато човек иска нещо, може да го постигне, казва тя. Много харесвам цигулката, омагьосана съм от музиката, която възпроизвежда. Когато гледам представления и участия на Ванеса Мей, не мога да опиша чувството. Бих искала и аз да умея.
НБП, Дима ТОНЕВА
