Автор: Асие Валентинова Кундьова, 13 години, 7 клас
Школа „Родолюбчета“ – към ЦПЛР-ОДК Велинград, ученичка от ОБУ „Васил Левски“ с. Кръстава
Ръководител: Хатидже Бошнакова
За всички, които се питат коя съм аз – казвам се Асие и съм ученичка в 7-ми клас в Обединено училище „Васил Левски“ с. Кръстава.
Родена съм и живея в малкото село Кръстава, което се намира горе, високо в планината Родопи, Пазарджишка област. Животът на село си им своите предимства, но и недостатъци. Така например понякога на село ни става мноооого скучно.
Моята майка е родом от градчето Якоруда. И по тази причина почти всяка седмица ходим на гости на баба, а там всяка събота има пазар.Ах, да знаете само какъв пазар-чудо има в Якоруда! Този пазар е мястото, където се срещат хората от града и околните населени места, за да купуват и продават разнообразни стоки. Пазарът е много голям и там можеш да намериш всичко. Но хората ходят не просто да пазаруват, а пазаруването е между другото. Пазарът – срещи на хора, срещи на роднини, срещи на влюбени, срещи на светове.Пълене с живот и шум, а ароматите на пресните продукти проникват във въздуха и те пренасят в един свят на изобилие и разнообразие.Всеки, който е минал през този пазар, няма начин да не е опитал якорудската скара, защото уханието , което се носи от нея навсякъде, е неустоимо.
Във всички култури, по всички места на света семейството остава храмът, който обединява хората, кара ги да чувстват смисъл в живота и удържа изпитанията на времето, продължавайки рода.
Скоро наближава празникът Рамазан Байрям, който е от изключително значение за мюсюлманите по цял свят.Рамазан Байрям в Якоруда е един от най-красивите и значими празници, който събира хората заедно и им напомня за важността на общносmma u традициите. Това е време на радост и благоденствие, когато хората се събират заедно, за да празнуват и споделят щастието си. В Кръстава, където живея, празнуването е семеен и спокоен ритуал, религиозният празник преминава някак по-скромно, по-смирено в тесен семеен кръг. Но в Якоруда празникът прилича на истинско шествие, което означава, че хората се събират и обикалят по улиците на града, изразявайки своята радост и благодарност.
В Якоруда на празника Рамазан Байрям , след едномесечен пост без храна и вода, настъпва същинският празник. Рано сутрин, хората се събуждат и започват подготовката за празника. Мъжете отиват към Джамията- религиозният храм на мюсюлманите, където се чете празнична молитва- мевлид и се покланят на Създателя. През това време жените са приготвили големи празнични гозби–банички, „сватбарска чорба“, яхния, кюфтета, традиционните „якорудски грагалета“, които са прочути по села и градове, якорудска баклава, точена на 30 кори и така наречената „чиснала баница“. Всичко е приготвено от жените и се чакат мъжете, да се приберат от джамията. Когато се приберат, софрата е приготвена и всички от семейството сядат на софрата, хапват и като се нахранят се чете молитва за берекет, здраве и благоденствие. Децата и по-младите от семейството целуват ръката на по-възрастните, искат прошка ако са съгрешили в нещо, честитят си Байряма. Така родителите и близките роднини, комшии и приятели дават на малките деца парички, защото те обикалят къщите на махалата и честитят Байряма, изразявайки радостта си.Младите искат прошка от по-възрастните и това е ключовото послание на този празник.
А облеклото, ах, да видите само облеклото на този ден! Особено женската носия! Всички на този ден си обличат специални носии. Носиите на жените са много красиви –лъскави коприни, китайски кадифета, забрадки, обшити със ширити и сърми, тъкани шарени престилки от сандъците на баба, бели „тентенови гащи“ /специални женски панталони, бели, със ръчно плетена дантела в края / от едно време и везани чорапи /ръчно избродирани чорапи на флорални мотиви, които се вдигнати до коляното и се застъпват със тентеновите гащи/. Истинска красота! Не можеш да им се нагледаш!
Мъжката носия се състои от горна дреха наречена „аба“, долни панталони, наречени „ чишире“, бели вълнени чорапи с цървули и червен пояс.
Възрастните хора през последните години възобновиха традицията със съдействието на Община Якоруда. Те отварят старите сандъци и изнасят престилки, шарени чорапи, гащи, „парленти“, шарени черги и така започва празникът. От всяка махала и от всички села на община Якоруда се събират моми и ергени – нагиздени и наконтени с традиционно облекло, а към него и традиционната музика – зурни с тъпани и цялото това шествие се насочва към площада – мегдана, както се е правело преди 50 години. А там, на площада, е пълно със сергии, наредени с традиционните за празника: грагалета, блага баница, баклави, халви, „чисната баница“ и най-различни гозби, сладки и солени. Застлани са старинни шарени черги наречени“китеници“ , а трибуната е окичена с красиви носии. Започва истинското празнично шествие! Свирят шест чифта зурни от шестте махали на Якоруда. Пеят местните оркестрите на града и са поканени много известни народни певци. През целия ден се вият кръшни хора, които се завеждат от момците, а след това се хващат всички на хорото. Черпят се с лакомства, честитят си празника, а от трибуната религиозният водач на града- имамът, както и главният мюфтия на България четат религиозна молитва, след което кметът на град Якоруда честити празника с пожелание за много здраве, щастие, благополучие и мир. И продължава истинската веселба цели три дни…
Някъде в програмата се вписва и Мевлидът – духовното песнопение, което също е част от религиозния празник и допринася за усещането за спокойствие и духовно преживяване.
Празникът приключва с чувство на благодарност, радост и удовлетвореност. Хората се прегръщат, прощават си, изразяваŭku си пожелания за здраве, щастие и благополучие.
Ако имах вълшебна пръчица и бях фея, щях да кажа: “Нека това чудо продължи!“
