Разкритата част от източната порта на Августа Траяна – Берое и принадлежащите към нея крепостни стени, проучени и документирани в рамките на проведеното спасително археологическо проучване, са успешно съхранени и интегрирани в съвременната градска среда, съобщават от РИМ-Стара Загора.
Проучването беше извършено във връзка с реализацията на инвестиционно намерение за изграждане на жилищна сграда и допринася съществено за изясняването на развитието на източния сектор от укрепителната система на античния и средновековен град Августа Траяна – Берое през Античността и Средновековието. Благодарение на доброто сътрудничество между РИМ-Стара Загора и инвеститора „Ворек“ ЕООД, археологическите структури са запазени като част от съвременната градска среда. Достъпът до тях ще бъде осигурен в най-скоро време, уточняват от Старозагорския музей.
През 2021 г., във връзка с реализацията на инвестиционно намерение за изграждане на жилищна сграда, беше проведено спасително археологическо проучване на обект, разположен на ул. „Г. С. Раковски“ № 49–53 в гр. Стара Загора.
В резултат на археологическите разкопки беше разкрита част от източната порта на античния и средновековен град Августа Траяна – Берое. Южното външно лице на портата е изградено от мраморни квадри с различни размери, запазени до пет реда във височина. Отделните блокове са свързани посредством метални скоби, характерни за монументалното строителство през римската епоха.
В прохода на портата беше документиран in situ мраморен блок, оформящ част от прага на двукрила врата. Стратиграфските наблюдения показват, че той е бил повдигнат заедно с нивото на уличната настилка при преустройството на този сектор на града в кр. на IV в. Вследствие на по-късни строителни намеси част от плочестата настилка в прохода на портата не е запазена.
В източната част на проучвания терен бяха проследени трасетата на вътрешната и външната крепостни стени на Августа Траяна – Берое. Данните от разкопките потвърждават, че основната крепостна стена е изградена след средата на II в. и е претърпяла няколко последователни строителни намеси. Следите от ремонти след средата на III в. свидетелстват за възстановителни дейности, вероятно обусловени от настъпилите военнополитически събития на Балканите. Последният мащабен строителен етап се отнася към кр. на V – началото на VI в., когато стената е надстроена в техника opus mixtum, едновременно с изграждането на протейхизмата (втора/външна крепостна стена).
Външната крепостна стена беше регистрирана в източния край на проучвания терен. По западното ѝ лице е установен отстъп с ширина приблизително 0,50 м, който е свързан с обслужването на стената и отговаря на ходовото ниво от периода на изграждането ù.
Както при третия строителен период на вътрешната крепостна стена, така и при външната е приложена смесена техника (opus mixtum).
В рамките на проучването бяха разкрити и 32 средновековни гроба, датирани в XII–XIII в. Погребенията са извършени съгласно християнския погребален обред – с глава на запад и крака на изток.
Регистрирани бяха и осем септични ями от XVII–XIX в. В прохода на източната порта (пропугнакулума) бяха установени деструкции от жилищни постройки от същия период, представени от керемиди и кирпич, използвани за подравняване на терена при изграждането на основите на съвременната сграда.
Към периода от средата на XIX до XX в. се отнасят още четири септични ями.
Резултатите от проведеното спасително археологическо проучване допринасят съществено за изясняването на развитието на източния сектор от укрепителната система на Августа Траяна – Берое през Античността и Средновековието.
