Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в Университета по право и икономика в Ексан-Прованс, Франция и в Университета по вино в Сюз-Ла-Рус. От 2014 г. е председател на Националната лозаро-винарска камара в България.
Има двама синове – Виктор и Георги.
– Г-н Радев, как превърнахте виното в своя професионална съдба?
– Всичко стана съвсем случайно. Аз бях завършил право в Софийския университет и си бях един обикновен пияч на вино, когато научих, че френската държава дава стипендия за български юрист за магистърска специализация по лозаро-винарско право. Кандидатствах, одобриха ме и заминах. В крайна сметка,
специализацията ми във Франция беляза целия ми живот и виното се превърна в моя съдба
Впоследствие установих, че не само при мен се е получило така. Когато човек по някакъв начин се докосне до виното, то остава завинаги в него. При мен стана възможно най-приятното съчетание – събрах в едно работата и хобито си.
– Напоследък все повече хора у нас започват да се интересуват от вино в чисто любителски план. Като че ли се забелязва повишаване на винената култура на българина. Това добър знак ли е за развитието на винарството у нас?
– Повишаването на винената култура на българина със сигурност ще се отрази благотворно на винарския бранш.
Увеличават се хората, които четат, учат за вино
– подхождат към него като към хоби. Тази култура не е свързана само с традициите ни в консумацията на вино. Такива в България ние сме имали винаги. Говоря вече за един по-просветен поглед към виното, като към едно далеч по-сложно преживяване от обикновеното пиене на алкохол. Факт е, че в последните години в България тази тенденция се засилва. Навсякъде в страната се провеждат курсове с различни нива на сложност както за професионалисти, така и за любители. Има много издания, свързани с виното. Организират се на приятелски начала клубове. Потенциалът за развитие в тази посока е огромен и е радостно, че нещата вече се случват пред очите ни.
– Може ли България да се превърне в желана винена дестинация за туристи от Европа и света, като се има предвид срещу каква конкуренция в този бранш се изправяме?
– Това зависи изцяло от нас. Трайната тенденция на повишаване на интереса към виното не е само у нас. Тя се случва в цял свят. Така че, въпрос на стратегия е да успеем да привлечем у нас тези хора, които биха се заинтересували от българското вино.
България все още е непозната дестинация, но това не е минус
Тук определено има какво да бъде открито и видяно. Нека да имаме предвид, че виненият туризъм е комплексен. Когато човек отива някъде, той не се задоволява само с дегустации. Иска да обиколи, да се запознае с местната култура, с историческите забележителности, с местната кухня…Гурме моментът също изобщо не е за пренебрегване. Добре е, че много от колегите от бранша вече доста активно инвестират във винарските си изби, за да отговорят на този тип търсене. Предлагат се различни удоволствия – дегустационни менюта, спа процедури. Това се търси, защото виненият турист не е масов турист. Аз смятам, че в голяма степен това е бъдещето на винения бранш у нас. Наблюденията ми върху утвърдени винени дестинации показват, че
с развитието на туризма и популяризирането на дадени вина, се увеличават и продажбите им
Тази тенденция може да осигури съществуването на много малки и средни винарски изби в България, на цели винарски региони.
– Достатъчно добро ли е българското вино, за да бъде предмет на интерес от страна на разглезените по отношение на изобилието от вина западни туристи?
– Да, мисля, че е достатъчно добро. През последните години всеки, който се интересува и опитва български вина, вижда положителните промени. Забелязва се голям скок в качеството на продуктите, в обновяването на лозята, в начина, по който изглеждат винарските изби.
Много инвестиции бяха направени и във визията на продукти, в маркетинг
Всичко това започна да дава резултати. Самият факт, че през последните години много български вина получават отличия от международни изложения и конкурси със слепи дегустации на вина определено показва, че в качествено отношение нещата се случват.
– Имате ли любима винена дестинация извън България?
– На винения туризъм това му е хубавото, че навсякъде по света и непрекъснато могат да бъдат откривани нови и интересни неща. И във Франция, и в Испания, и в Италия.
Навсякъде, където се прави вино, можете да откриете вълнуващи преживявания
– Доброто вино изисква и добре приготвена храна. Вие как сте с готвенето вкъщи?
– Скромно, но отговорно мога да заявя, че съм добър готвач. Обичам да готвя, да експериментирам както по отношение на продуктите, така и на вината. Правилата, които бяха забити в съзнанието ни – например рибата се консумира задължително с бяло вино и т.н, вече не са актуални.
Когато човек иска, може да открие, че са възможни всякакви комбинации
и те никак не стоят зле. Експериментирането е сфера, която се развива непрекъснато и винаги ти носи нови и неочаквани изживявания. В България допреди 5-6 години се възприемаше, че в консумацията на виното има сезонност. Лятото се пият бели, зимата – червени. По света не е така. Консумацията вече не е свързана със сезон, с климат. Тя е част от развитието на вкуса и на пазара въобще.
– Има ли мода в консумацията на вино? Напоследък например много се говори за розето…
– Да, определено има мода. Розето принадлежи към категория вина, която допреди 20 години почти не беше развита в световен мащаб. Розе се консумираше само в райони, които са традиционни производители. В последните години обаче производството значително нараства. И
България е отличен пример в това отношение
Тръгнахме почти от нула, а в момента близо 12-13 процента от продажбите на вино принадлежат на розето.
– Минавало ли Ви е през ума да изкарате курс за сомелиер?
– Курс за сомелиер, не. Не мисля, че ми е необходим подобен сертификат. Сомелиер си е професия, която в България тепърва прохожда и предстои да се развива. Определено съветвам хората, които управляват ресторанти или винени барове, да не пренебрегват тази професия. Аз съм любител на виното, не съм професионалист в дегустациите. Просто се забавлявам.
– Случвало ли Ви се е да се разочаровате от прехвалено „марково“ вино?
– Да, но това е като с всички неща в живота. Има случаи, моменти, места, хора, които са толкова натоварени с очакване, че в момента, в който ги имаш или видиш, се разочароваш от тях. Смятам, че това е напълно нормално.
За виното е много важно кога и с кого се пие, дали се пие за удоволствие
или с желание да сравняваш, да го анализираш заедно с хората до теб.
– След посрещането на Новата година следва дълъг маратон от имени дни. Какво вино бихте посъветвали да сложим на обилните трапези?
– Аз бих посъветвал хората да направят малко по-голяма инвестиция и да си купуват по-качествени вина. Да експериментират с различни вина и ястия и да обсъждат в приятна компания какво и защо им харесва. Преживяването е страхотно. Традиционно на Нова година ние пием пенливи вина. Това също е традиция, която трябва да преразгледаме и обогатим. Говорихме за мода.
В момента и пенливите вина са много модерни
Те могат да бъдат комбинирани с всякакви ястия и при всякакви поводи, не само по празници. Заслужава си тази категория да бъде проучена и който има интерес, ще остане доволен, ако навлезе по-дълбоко в нея.
– Пътувате често и навсякъде по света. Обичате ли да се връщате в родния град?
– Стара Загора си е в мен. Винаги, когато мога, се връщам в моя роден град.
Заклет фен съм на „Берое“. Големият ми син – също
Виждам се непрекъснато с приятели, с които сме израснали и учили заедно. Обичам да се прибирам у дома. Смятам, че времето, което съм прекарал в Стара Загора, в училище, в гимназията, е оказало много силно влияние за формирането ми като личност.
НБП
