Стара Загора е жив град, задържа младите хора, казва ощеТихомир ИВАНОВ, състезател по скок на височина в националния отбор и в СКЛА „Берое“-Стара Загора
Тихомир Иванов е състезател по скок на височина в националния отбор на България и в СКЛА „Берое“-Стара Загора. Той е роден е на 11 юли 1994 г. в Плевен. Бил е състезател на СКЛА „Спартак“-(Плевен), на СК „Свилоза“, а от миналата година представя СКЛА „Берое“-Стара Загора. Носител е на множество национални титли, с призови места в „Диамантената лига“, с победи на различни турнири, с финали на европейски и световни първенства. При олимпийския си дебют в Рио де Жанейро през 2016 г. се класира за финал, където се нарежда на десето място.
Тихомир Иванов е носител на приза Атлет номер 1 на България за 2017 г. и, без спор, е най-добрият български състезател по скок на височина в последните години. А експерти го определят за достоен наследник на Георги Дъков, национален рекордьор на скок височина, който също е родом от Плевен.
2021 година стартира с успехи за Тихомир Иванов. Освен победи в няколко турнира, той спечели своята осма поредна национална титла в скока на височина в зала, а преди дни завоюва първо място на Балканиадата по лека атлетика, която се проведе в Турция. В момента се подготвя за европейско първенство.

– Тихомир, стартирахте 2021 година с отлични резултати. Сега се готвите и за Европейския шампионат – какви са очакванията от там, целите Ви?
– Предходната 2020 година и ситуацията с пандемията ни даде възможност да започнем подготовката за зимния сезон по-рано и по-спокойно. Както при всеки спортист и аз имах пречки, не всичко мина, както ми се иска. Но важното е, че се запазих здрав и успях да стартирам 2021 г. със стабилни резултати. Но ние с треньора ми Георги Гетов се целим по-високо, а и
като спортисти винаги сме максималисти
Радваме се на тези успехи, но винаги искаме да постигнем една идея повече.
Европейското първенство, което ще се проведе в Полша, в град Торун, започва с квалификации на 4 март и ще продължи до 7 март. Няма да има публика, най-вероятно, но вече свикнахме с това. Все пак отиваме да се състезаваме срещу нас самите и срещу конкуренцията. Надявам се да мога два пъти да скачам там и да постигна отново добри резултати.
– Какво предстои като състезателна програма след това?
– С европейското първенство приключва зимният ни сезон. В него по принцип няма много състезания и това не позволява да разгърнеш изцяло спортната си форма. Летният сезон е по-дълъг и ни дава повече възможности. Все още програмата не е напълно ясна. По отношение на предстоящата Олимпиада в Токио, която бе отложена през миналата година, засега очакванията ни са тя да се проведе. Най-вероятно няма да има публика, ще се правят строги тестове и при пристигането, и по време на целия ни престой там.
За участие в олимпиадата е необходим норматив, който аз също искам да покрия – 233 см. Но дори това да не стане, има ранг система, която позволява участието на 32-ма атлети от нея. Класацията се прави на базата на 5-те най-силни състезания за годината. Рейтингът също дава право за участие в олимпиадата. Това е нова възможност в леката атлетика, досега не бе използвано, но системата вече е тествана.
Разбира се, моята цел е да покрия норматива
първо, защото ще имам резултат, постигнат от мен, и второ, че това 100% гарантира участието ми на олимпиадата. С ранг системата трябва да се изчака до последния момент, въпреки че аз съм на 11-о място в нея. Не че тази позиция ми дава спокойствие, но имам увереност, че възможността да участвам на олимпийските игри е по-голяма.
– Вас кой Ви запали за атлетиката?
– Като малък се занимавах с няколко спорта – спортна гимнастика, футбол, баскетбол. Родителите ми са били атлети и ме насърчиха. Започнах да посещавам тренировките по лека атлетика. Хареса ми най-много, защото е индивидуален спорт, не зависиш от други състезатели.
Каквото сам направиш, знаеш, че си го постигнал с много труд
Станах ученик в спортно училище и с моя треньор, с който и до ден днешен работя – Георги Гетов, се насочихме към високия скок. Но близо три години бяха необходими, за да изберем дисциплината. В 10 клас за първи път успях да участвам в Балканиада, станах шампион. След това се състезавах на младежки европейски олимпийски фестивал, представих се доста добре, влязох на финал. Това беше първото ми голямо първенство. Класирах се седми. Участниците, които бяха преди мен, после не ги видях да скачат никъде, а моята спортна кариера тепърва започна да се развива.
– Как се случи така, че дойдохте в Стара Загора?
– С моята настояща годеница Елеонора Драгиева (също състезателка на висок скок в СКЛА „Берое“ – б.р.) започнахме да водим по-голяма част от подготовката си в Стара Загора, както е и до ден днешен.
Спортната база в града е на много добро ниво, спокойно е
Имаме стадион, закрита зала с реновирана писта, има условия. Сега в момента ще се прави ремонт и на тренировъчния стадион. Това ще ни даде още една възможност за тренировки.
– Сигурно е много ценно да имаш човек до себе си, който споделя твоите цели?
– Разбира се, важно е да намериш човек, който да те разбира. Да знае какво ти коства всяко едно нещо, защото и Елеонора е изпитала същото на гърба си. Знае, че си заслужава усилията всичко, за което се трудим толкова много. Мисля, че на това се дължи разбирателството между нас. Имаме обща идея за живота.
– Предполагам, че не само добрата база ви задържа в Стара Загора, с Елеонора можете да живеете навсякъде в България?
– Базата е много важна, разбира се. Но в Стара Загора има такава не само за развитието на леката атлетика. Има условия и за други спортове, виждам, че те също вървят добре. Спортът е важна част от живота. Дали се състезаваш на професионално ниво или любителски, като хоби, самата възможност да практикуваш няколко вида спорт е прекрасна.
Освен това,
Стара Загора е чудесен град
Затова и плановете ни са да се установим тук. С Елеонора имаме вече жилище и съвсем скоро ще се нанесем заедно в него.
Забелязвам, че в парковете има много млади семейства, означава, че градът е жив и че задържа младите хора. Не мога да кажа същото за Плевен, например.
– Сигурно сте имал възможност да напуснете родината, защо избрахте да останете тук?
– Имал съм предложения да отида в друга държава и да се състезавам там. Имах възможност да отида в колеж в САЩ и още когато завършвах основното си образование. Но аз отказах, защото това означаваше да сменя треньора, а нямах основание да го правя. Не съм изпитвал затруднения от работата ни. Не ме изкуши, че ще получа пълна стипендия и ще уча в елитен американски колеж. Когато човек е млад и не знае какво иска да прави, най-лесният вариант е да каже, че в България не се изкарват пари, трудно се живее и да си търси късмета в друга държава. Всеки има право сам да реши за себе си, много е относително, зависи в каква трудност се намираш в дадения момент. Но
на мен България ми харесва, имам условия за развитие
Дарени сме и с достатъчно туристически забележителност, дори ние самите не сме успели да ги обиколим.
– Защо спортът е важен за младите и за формирането им като личности?
– Спортът на първо място е здраве. Но докато не започнеш да се занимаваш професионално с него. Тогава тренировките не са толкова здравословни, изхабяват организма на макс. Но
спортът учи на възпитание, на уважение, на контрол
– кога да избухнеш, кога да си по-смирен. Всички тези неща човек ги разбира не на 18 години, а след време, когато се сблъска в личния си живот с предизвикателства. Само един спортист знае през какво е преминал, за да успее да постигне резултати. Всички лишения, които е претърпял – от свободно време, от време с приятели и купони, предимствата на всичко това се разбират по-късно, когато се сблъскваш с препятствия.
– Къде най-много Ви се иска да развеете българския флаг?
– Разбира се, всеки спортист иска да го направи на голям форум – олимпиада, световни и европейски първенства, да се чувства горд на най-горното стъпало на стълбичката, да чуе химна, да развее знамето.
Но, всеки българин, може да направи това със същия заряд и на един от най-високите планински върхове в България – имаме ги в нашата страна. Това също е страхотно преживяване, препятствие, което преминаваш, и предизвикателство за каляване на духа.
– За Вас тазгодишният 3 март ще бъде предстартов ден за предстоящия европейски шампионат. Какво бихте пожелал на старозагорци за националния празник?
– Нека всички да бъдат здрави, да се обичат повече, да имат повече споделени моменти заедно.
Празниците у нас са вдъхновяващи Радвам се, че се почитат с тържествени ритуали. Трябва да продължаваме да спазваме тези традиции и да се радваме, че сме българи, че имаме такава държава като България.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА