Включва най-характерното за известния маринист, показва за първи път негови рисунки и материали
Книга, събрала най-характерното за всеки от периодите до смъртта на известния художник Марио Жеков, родом от Стара Загора, се очаква да излезе от печат през октомври. „Биография и творчество на Марио Жеков“ е плод на 20-годишни изследвания на изкуствоведа проф. д-р Марин Добрев, директор на Художествената галерия в Стара Загора. Монографията е събрана в 150 страници, включва 215 репродукции от периода между 1920 г. и 1955 г., 15 снимки с художника – от ранната му възраст, откриване на изложби, срещи с приятели. Другото е текст. Много от рисунките и живописта му, които са включени в книгата, се показват за първи път. Включени са и някои от онези неща, за които доскоро не се говореше, пък и въобще не се знаеше – някои от плакатите на Марио Жеков, за „Балкантурист“, някои от рекламните материали, които той прави, няколко от страниците на негов пътеводител, сподели за „Национална бизнес поща“ проф. Добрев. Опитал съм се да покажа най-характерното за всеки от периодите до смъртта му. Впрочем, тя е много неочаквана. Той си отива само за няколко месеца, неговите приятели лекари са нямали време да реагират. Много късно разбират, че е болен. Проф. Добрев признава, че неговото желание за тази книга за Марио Жеков е от доста отдавна. Тя трябваше да излезе миналата година, във връзка със 120-годишнината му. Но малко преди организирането на изложбата по този повод се появиха нови факти и реших, че е по-добре книгата да излезе когато има завършен вид, казва той. И допълва, че темите за Марио Жеков за него са много интересни, разширяващи представата за художник, който в общи линии като че ли е обхванат в много малък диапазон – морски пейзажи около Созопол, Несебър, северната част на Черноморието, откъслечни данни за негови творби по Средиземноморието, малко данни около пребиваването му през 1924-25 година в Париж. Марио Жеков е художник, който през 50-те, 60-те и донякъде 70-те години на миналия век е
малко изследван, да не кажа почти никак
казва изкуствоведът. Причината е, че повечето време от творчеството си е извън страната. А след завръщането си в България, особено през 40-те, 50-те години, тъй като неговата живопис е основно насочена към пейзажа, някак си не се вписва в процеса за търсене на социалните елементи в българското изкуство. Доста са причините, поради които до, пък и малко след смъртта му, той остава малко познат. Навсякъде се води като един от големите майстори на морския пейзаж, но почти нищо не бе известно за него. Тази е причината изследването на неговото творчество, писма, архиви, връзки в чужбина и т.н., да продължи около 20 години.
Проф. Добрев споделя, че интересните моменти за човек, който пише изследване за художник, за когото е убеден, че неговото място в историята на българското изобразително изкуство трябва да бъде по достойнство фиксирано, е във всеки намерен ред. Моето желание бе да се засегнат всички онези перипетии, които го оформят като художник, казва той. Още преди влизането в Държавното рисувално училище, в Художествената академия, излизането оттам, пътуването му до Париж… Впрочем, през 1924 г., когато започва да учи в Париж, Марио Жеков вече е изграден като художник. Срещата му с големите майстори, особено тези на импресионизма и на фовизма във Франция, разширяват до голяма степен кръгозора му, защото става дума за роден живописец. Т.е.
отношението към цвета, отношението към светлината при него е даденост
която той намира начин да развие. Почти целият му живот минава с триножника, там, където е възможно, или пък с папката с грундирани картони, с която той обикаля различни места, търсейки гледни точки за своята живопис. От тази страна влязоха много подробности по отношение не само на Средиземноморието, като се започне Кан, Марсилия, Ница и пр. Онова, което за мен е най-важно, тъй като Марио Жеков в основата си е маринист, неслучайно казваме – един от най-големите майстори на морския пейзаж в българската живопис, е усещането за морето. Няма художник, който да не е рисувал морето, но на пръстите на едната ни ръка са онези, които са успели да го разберат, да разговарят с морето! Това с времето развива в себе си Марио Жеков и е водещото в моето изследване.
В книгата
има и доста непознати неща за мариниста
например, загадката около причината през 1924-1925 г. той да минава през всички онези градове на Южна Франция. Друго – 1936-1937 г., когато открива очарованието на Дубровник. Впрочем, от 1937 г. тръгва голямата европейска популярност на Марио Жеков. В Дубровник той прекарва почти една година, създавайки едни от най-значимите си произведения. Още тогава ефектът, въздействието на неговите творби предизвикват няколко изложби – в Будапеща, в Букурещ, в Скопие. Много интересна изложба му организират в Прага. Реално при всяко едно пътуване навън той
винаги се връща в България
и прави една-две изложби и у нас, като почти винаги едната е свързана с родния град. От тук, от Стара Загора тръгват някои от онези изложби, за които се говори, че старозагорската публика с радост разширява кръга на големите майстори, които този град е дал на България. Нареждайки го редом с Антон Митов, с Никола Кожухаров, с Димитър Гюдженов, с Атанас Михов и пр., и пр., обяснява проф.Добрев.
Съдбата на Марио Жеков е на човек, който непрекъснато търси предизвикателства за своите живописни вълнения. И онова, което много ми се искаше да влезе в книгата, разширявайки представата за него, паралелно с морските пейзажи – естествено, е, че той има много топло отношение към пейзажите от вътрешността на страната. Което е доста по-малко известно. Ние предпочитаме да го наречем маринист, че прави само морски пейзажи. Не е така. Той създава огромен цикъл от пейзажи, свързани с Търново, с Рила, с Родопите. Много малко позната е и сценографската му дейност, че след установяването му в България и особено след 1944-45 г. той започва да се занимава и с много други дейности, например рекламата. Малцина знаят, че още с основаването на „Балкантурист“, това е художникът, който дава облика на визуалната реклама на „Балкантурист“. Реално той прави едни от най-ранните плакати. Малко се знае и че той е художникът на един от най-ранните рекламни филми за красотите на България.
Марио Жеков е бил красив човек с френски обноски
Правел е много силно впечатление. Особено в Пловдив, в месеците, когато се задържа там, неговите приятели го възприемат като бохема, като център на компанията. Но за мен това са вторични неща, споделя изкуствоведът. Мен ме интересува художникът, онова което той носи със себе си и развива, и желанието му като едно светло дихание да даде визия на онова, което очите му виждат. Това за мен е изключително интересно, защото множество негови картини са създадени от една и съща гледна точка, но в различно време и са по различен начин въздействащи. Или с други думи творчеството на Марио Жеков е една своеобразна образна биография.
За корицата на „Биография и творчество на Марио Жеков“ авторът е избрал творба, която винаги му е била много на сърце и някак носи в себе си знака за Марио Жеков – „Червеният кораб“.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
