Българското общество не е разделено, а по-скоро на моменти атомизирано, казва още Първан Симеонов, изследовател, публицист и граждански активист, основател на социологическа агенция „Мяра“, продуцент и автор на предаването „Въпрос на мяра“
– Г-н Симеонов, къде ще бъдете на 3 март и кои са поводите, които съхраняват националното Ви самочувствие?
– Като дете на 3 март съм бил на паметниците в Стара Загора, след това много години съм празнувал на Шипка. Последните години твърде често съм в София. Казано шеговито, начинът на отбелязването на 3 март всъщност маркира израстването ми – първо в родния град, след това на близкия връх Шипка и сега в столицата на България.
А поводите за национално самочувствие се опитвам да търся в настоящето, защото смятам за много банално да ги търся в миналото. За мен националното е свързано с общностното живеене. Нямам нужда от специален повод, за да имам национално самочувствие. Добри примери има много. Но
най-много ме радва, когато видя хора, които проявяват отговорност към общността, към средата, в която живеят, към следващите поколения
Ако го видя, аз се радвам и нямам нужда от много национални знамена, образи на национални герои, черно-бели снимки или татуировки… Имам нужда от отговорно поведение на хората наоколо.
– През последните години българите, вероятно и по вина на българските политици, не са твърде обединени. Оптимист ли сте, че това разделение може да бъде преодоляно и как? Въпрос на мяра ли е?
– Не съм сигурен, че сме толкова разделени. Преди време правих едно изследване за теми, които съдържат национална символика. Направи ми впечатление, че по някои от тях има почти пълно единодушие. Смятам, че българското общество е далеч от крайностите. Но
не са много обединени хората в политическата прослойка, там има събрана много ярост
Политически активните хора просто попадат в лупата на социалните медии, а те са като увеличително стъкло и ни карат сравнително малки явления да виждаме като уголемени. Това кара мнозина да мислят, че има тежко разделение сред българите. Не е точно така. А и има далеч по-разделени общества от нашето наоколо – където има много по-големи идеологически дистанции между различните сектори. Ние сме по-скоро балансирано общество и наистина е въпрос на мяра. Ние, българите, имаме мярата. За разлика от много други балкански народи, които до оня ден се биха за нещо, ние имаме мъдростта да сме минали мирно през тези етапи, или поне така се надявам.
Българското общество не е разделено, а по-скоро на моменти атомизирано, т.е.
не сме разделени на два лагера, а разделени един от друг
Индивидуализъм достатъчно имаме, но много ни липсва общностното самочувствие. Но аз смятам, че това може да се преодолее. Най-вече и чрез това, което ние с вас правим в момента – популяризираме идеята за общностен живот и общо бъдеще.
– Защо нациите създават национални празници? Модерно ли е днес те да се отбелязват и тачат?
– Нациите са продукт на модерността. Те въплъщават националната символика в много предмети, включително и в дати. Да тачиш национален празник днес, според мен, означава точно това, за което си говорим – да признаеш, че си част от колективна идентичност, от обща самоличност. Това е една от колективните принадлежности. Друга подобна е религията. И да, във времената на постмодерността колективните принадлежности са подложени на предизвикателство.
В днешния свят неминуемо се задава този въпрос – колективно или индивидуално, общностно или лично. И честити са онези общества, които могат да ги съчетаят. Защото, както се видя, колкото и да не ни харесват вече нациите и да ни се струват отживелица,
колкото и да се акцентира на личното, всъщност нашият живот е организиран в национални държави
Законодателството е национално, плащането на данъците е национално и най-вече – ние можем да повлияем на националната си власт. Европейският съюз е нещо прекрасно, но ние не можем със своя глас истински да сменим властта на Европейския съюз. Наличен е т.нар. демократичен дефицит. Демократичната воля на народите не успява да се наложи. И излиза, че отново националните власти са онова, на което истински можем да повлияем. Така че, искаме или не, ние живеем в национална държава и нашият общ интерес е тя да се развива добре.
Нещо повече, войната на Русия срещу Украйна показва, че това с националните държави, не просто не си е отишло, ами даже май се завръща и то понякога в най-грозния си вариант. И
нещо повече – не си е отишла идеята за сила и за интереси
която мислихме, че е заменена от общи ценности и правила. Оказа се, че в днешния свят е много важно да си силен. Войната показа и колко тежко се наказва наивността.
Затова ние трябва да се държим за националното, защото друго и да е измислено, не работи. Трябва обаче да си даваме сметка, че човекът от западния свят има все повече свободно време, все повече може да се отдаде на индивидуализъм, все повече намалява обвързващата сила на колективните принадлежности като религията, все по-силна става глобалната търговия, с което се подкопава понятието национална граница. Затова живеем в това постоянно напрежение, в което икономически светът надмогва нациите, надмогва националното. Но
политически по света още не са произведени достатъчно ефикасни форми на отвъд национално
И точно това напрежение поражда и въпроса дали е модно националното днес. Аз бих казал така: едва ли е модно, но е тук и сега, и нямаме избор, освен да търсим добър живот за националните си държави.
– Каква е силата на България? Не е ли време да преосмислим проблемите и да търсим решенията и кое трябва да е водещо в този процес?
– Силата на българското общество е в неговата мъдрост и баланс. Ние сме застаряващо общество, което ни прави доста скептични към промени и най-вече към собствената ни власт. Ако има нещо хубаво в това, то е фактът, че сме много критични и не сме податливи към особена политическа наивност, за разлика от много други общества в западния свят.
Нашата сила като общество е, че сме с една отворена врата на изток и една отворена врата на запад
Ние винаги сме стремели на запад и винаги сме успявали да гоним запада и сме искали да бъдем част от него. И – за радост – сме част от него. Но в същото време сме запазили своята източна сърцевина. Това е добро съчетание, защото в днешния свят и в света, който предстои, ще се търсят гъвкави общности. Те ще се котират и те ще имат по-добро бъдеще. Предстои свят на променяща се глобална архитектура на сигурността и международните отношения. Това значи свят, в който ще трябва да имаш пространствено маневриране, и свят, в който ще трябва да се учиш да плуваш сам. Общества като нашето може да имат повече късмет и да се окажат не толкова изнежени като други. Това ме кара да съм по-скоро оптимист. Още повече, че
България устоя на всички трудности от края на миналия век по мирен път, за разлика от своите съседи
Означава, че имаме вродена стабилност.
– Вашата мечта за България?
– Мечтата ми за България е по-визионерски и по-реформаторски управления с по-дългосрочно целеполагане. И повече самочувствие за националната ни общност. Мечтата ми е да се харесаме сами. Само това самочувствие ни е дефицитно. Всичко друго си имаме.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
