Такава е първата реакция на известния политолог за срещата му със старозагорци на 27 февруари от 18.30 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески”
– Г-н Симеонов, предстои Ви премиера в Дискусионен клуб за консервативни дебати в родния град. Кои са трите Ваши жизнени пътеки, които ще се преплетат в него за първи път, както Вие анонсирахте в профила си във Фейсбук?
– Патриотизмът ми, наследен от моето юношество, който е и дух на този клуб; любовта към Стара Загора и нейните зелени и космополитни каузи; срастването ми с „Галъп интернешънъл“ в последните петнайсетина години от живота ми. Та, любопитно ми е как ще се чувствам.
– Бяхте ли изненадан от „перфектната буря” от реакции, която се завихри след анонса за съвместното Ви участие с Андрей Райчев и Кънчо Стойчев?
– Ето, това е една от последиците на това преплитане. Много мои приятели, които ме познават предимно в една роля, изведнъж ме виждат в друга. И ръмжат. Напълно ги разбирам. Ако дойдат, ще се уверят, че няма драма. Но не виждам защо трябва да се надценяват коментари във „Фейсбук“. Такива бури са ежедневие, когато си на екрана – хората те приемат като част от политическата прослойка, а това значи автоматичен хейт. И понеже аз съм по-скорошен, отнасят го главно Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.
– Напрежението в политическото поле и/или преплитането на личните истории на Вашата с тази на две от знаковите публични личности на прехода – Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, има по-голям принос за интереса към събитието?
– Точно така е! И двете, разбира се.
– Стана практика, особено в последно време, чрез лепене на етикети да се прави опит за обезценяване или изкривяване на позициите на опонента. Това, според Вас, социологически тренд ли е или чудо за 3 дни?
– Тренд е, за съжаление. Агресията на Путин в Украйна поляризира. Преди това беше ковид. Политическата патова ситуация у нас също събужда раздразнение и изнервяне.
– Бихте ли повдигнали малко завесата по темата на срещата „Консервативно и/или либерално”?
– По-скоро аз бих помолил за същото, ако можех – за мен това е експеримент и не знам какво да очаквам. Интересно ми е какво ще дойде от публиката. Иначе, от нас – знаете – провокативните тези на Кънчо Стойчев, харизматичната реторика на Андрей Райчев, както и моят опит да успявам да си говоря с всички страни. Който обикновено завършва с това, всички страни да ми се сърдят. Темата е важна за нас, за нас това е утвърждаващото се ново политическо разделение в нашия западен свят – между консервативните и прогресивните течения. И това си струва да се обсъди.
NBP.bg
