„Птици“ – така се нарича новият спектакъл, който поставя на сцената на Старозагорския куклен театър режисьорката Надежда Алексеева. Тя е художествен ръководител на Новгородския театър за деца и младежи „Малый“ и артистичен директор на Международния театрален фестивал „Цар сказка“ (Kingfestival).
Когато директорът Дарин Петков ми предложи сама да поставя нещо на сцената на Старозагорския куклен театър и сама да избера темата, разказва Надежда Алексеева, него го интересуваше да направя не куклен спектакъл, а такъв, който
да е близък до физическия свят, до театъра на обекта
Такъв, който може да представи възможностите на актьора и съответно да ги развива в творческо отношение.
За мен е много интересно, че актьорите играят в куклен театър и естествено имат интересно мислене към физическия свят. Това, което аз им донесох, те не са го правили досега.
Кукли в спектакъла няма да има
ще има някои обекти, които се превръщат пред нас в някакви метафорически образи със своя история. Така, както нашият живот, заедно с нашето въображение, създава около нас цял един свят.
„Птицата“ като тема е много разностранна и речта в дадения случай върви по-скоро за птицата, която живее във всеки от нас. Птицата, която винаги се стреми да се измъкне от клетката, за да създаде у нас състоянието на полет, което ще рече вдъхновение, творчество. Ето защо аз съм уверена, че у всеки от нас има птица и
за нас е много важно да я научим да лети
за да можем и самите ние като птицата да преодоляваме бариерите и да надмогваме суетата в реалността.
Текстът в спектакъла ще бъде много малко. По-скоро това ще бъдат неголеми цитати от световната литература – Чехов, Аристофан, Ричард Бах. Много писатели-драматурзи са се вълнували от темата за птиците в клетката като метафора.
В момента
с актьорите се намираме в зоната на търсенията
Целта е да направим спектакъла максимално изразителен с помощта на пластика, предмети, обекти, ритмически аранжировки, звук. Целият този микс свързваме с хората, които са изгубили птицата в себе си. В процеса на спектакъла стремежът им е да я върнат отново в себе си.
Вашите актьори са много добри. Те са млади вътрешно и имат много голямо желание да работят, да творят, независимо, че сезонът почти свършва и
би трябвало да са достатъчно уморени, а те са енергични
мислят, разсъждават и е много интерeсно да се работи с тях.
Аз съм поставяла спектакли на сцени в Япония, в Турция, Латвия, но тук се чувства общата театрална школа, близка до нашата. Но ние си приличаме и по темперамент, за разлика от моя опит в други страни. За мен е много приятно да видя хора с близки жизнени привички.
На миналия „Пиеро“ дойдохме със спектакъла „Полет над спящия дракон“, който е изцяло пластически. След него Дарин Петков ме покани да направя постановка в Старозагорския театър.
Работата е в това, че
нашият реален свят изтрива границите на жанра
увеличава скоростите на нашето битие, на количеството информация, което приемаме в реалния живот, където всичко се променя. Изменя се и структурата на театъра, който също се опитва да говори с езика, който не е статичен, а се намира в развитие. Той също предлага на зрителя да размишлява – нещо, към което човек привиква. Но това не става бързо. Колкото до особеностите на моите възгледи в изкуството, в театъра, езикът е свързан с моето мислене, а формата – с моята фантазия.
През септември ще дойда отново, за да вдигнем спектакъла за премиерата.
НБП, Донка ЙОТОВА
