Лекция на проф. д-р Пламен Митев, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, се проведе в Регионален исторически музей – Стара Загора. Събитието бе организирано с подкрепата на Община Стара Загора, събра многобройна публика и бе част от инициативите, посветени на значимата годишнина.
В началото проф. Митев благодари за поканата и възможността отново да участва в събитие на музея, свързано и с представянето на сборника от Националната научна конференция по повод 150 години от Старозагорското въстание. Той каза, че въпреки недостатъчната държавна ангажираност, регионалните музеи, архиви, библиотеки, читалища и училища полагат усилия годишнината да бъде отбелязана достойно.
В изложението си проф. Пламен Митев представи Априлското въстание като най-мащабната, най-добре организирана и най-значима въоръжена проява на българите срещу османската власт. Той постави въпроса защо именно през 1876 г. българското националноосвободително движение достига своя връх.
Сред основните причини проф. Митев посочи тежката криза в Османската империя през 70-те години на XIX век. Финансовият крах и обявеният през 1875 г. частичен държавен банкрут водят до увеличаване на данъчното бреме върху християнското население. Особено тежко отражение има разширяването на данъка „бедел“(данък в Османската империя, плащан от немюсюлманското население като откуп вместо полагащата се военна повинност), съпроводено с корупция и насилие при събирането му.
Проф. Пламен Митев подчерта, че по същото време българското общество преживява сериозен подем в образованието, културата и църковната независимост след създаването на Българската екзархия през 1870 г. Появява се ново поколение образовани дейци, повлияни от европейските идеи за свобода и държавност, което формира по-високо политическо съзнание и готовност за действие.
Лекторът акцентира и върху значението на Източната криза от 1875 г., която разклаща Османската империя и създава предпоставки за намеса на Великите сили. Събитията в Босна и Херцеговина, както и активността на Сърбия и Черна гора, внимателно се следят от българската революционна емиграция, която вижда благоприятен момент за въстание.
В този контекст проф. Митев припомни подготовката и неуспеха на Старозагорското въстание, довел до тежки репресии в Стара Загора. Именно анализът на причините за провала става основа за по-добрата организация на Априлското въстание.
Особено внимание беше отделено на ролята на младото поколение революционери около Христо Ботев и Стефан Стамболов. Проф. Митев подчерта, че именно те успяват за кратко време да заемат водещи позиции в революционното движение. Той разказа и за създаването на Гюргевския революционен кръг в края на 1875 г. в къща, наета от Димитър Горов. Сред участниците са Никола Обретенов, Стоян Заимов и Панайот Волов. По думите му членовете на кръга са били средно на около 27 години, но въпреки младостта си са притежавали сериозна подготовка, професии и житейски опит. Повечето са били образовани хора, владеещи чужди езици, а част от тях са учили в чужбина и са носители на европейските идеи за свобода и държавност. Сред тях има учители, търговци, занаятчии и военни, хора с ясно съзнание за обществената си роля. Най-същественото е тяхното единомислие и убеждението, че моментът за действие не бива да бъде пропускан. За разлика от по-старото поколение революционери, гюргевските дейци настояват за незабавно въстание, категоричен бе проф. Митев.
След преминаването си в българските земи апостолите възстановяват и разширяват комитетската мрежа на Васил Левски. Проф. Митев уточни, че само в Четвърти революционен окръг са създадени над 100 нови комитета с хиляди участници. Според него това показва, че въстанието е израз не на отчаяние, а на съзнателен стремеж към свобода и политическа самостоятелност.
Лекторът акцентира и върху нарастващото напрежение сред мюсюлманското население в навечерието на въстанието. Османски документи от този период свидетелстват за действия на властта, насочени към подготовка за „свещена война“ срещу християните.
По отношение на преждевременното избухване на въстанието проф. Митев сподели, че причините не се изчерпват единствено с предателството на Ненко Терзийски. Според него османските власти разполагат с информация за революционната подготовка още от края на 1875 г. Той припомни и тезата на Христо Гандев, според която избухването на въстанието може да е било съзнателно провокирано от османската власт с цел по-лесното му потушаване и оправдаване на последвалите репресии.
Априлското въстание трябва да бъде разглеждано не само през българската перспектива, но и в контекста на процесите на Балканите и кризата в Османската империя. Само така може да бъде осмислено цялото значение и сложност на това ключово събитие в българската история, подчерта в заключение проф. Пламен Митев.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
