Книгата „Завет. Писмата на баща ми“ на проф. Минко Балкански и едноименният документален филм, създаден по идея и сценарий на Албена Ненкова, бяха представени в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора на 26 април. Събитието се случи с любезното присъствие на проф. Балкански, неговата съпруга г-жа Нели Балкански и техни гости от Франция. Сред присъстващите бяха още зам.-кметът на община Стара Загора Иванка Сотирова, директорът на Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“ Майя Найденова, известният учител по физика Теодосий Теодосиев-Тео, представители на институции, ученици. Организатори на творческата среща бяха Фондация „Миню Балкански“, ПГКНМА „Проф. Минко Балкански“, както и Училищното настоятелство „Съвет на мъдреците“ към старозагорската гимназия.
Филмът, който ще видите, е представяне на книгата „Завет. Писмата на баща ми“, вдъхновена от срещата ми с професора, и това, което прочетох. Книга, която носи удовлетворение и до голяма степен опрощение, сподели Албена Ненкова. Но това не е премиера на книгата или показ на филма, а за радост, това е среща с проф. Минко Балкански, допълни Ненкова.
Зрителите в залата на библиотеката имаха възможност да се насладят на документалната лента, която представя една чиста любов между баща и син, разделени от 2000 км, но останали тъй близки през тези 10 години чрез повече от 3000 писма. Филмът, както вече стана ясно, е по идея и сценарий на Албена Ненкова, а негов режисьор е Петър Димов. Освен биографични данни за Миню и Минко Балкански, във филма писмата между тях се четат от млади хора, които са се учили в чужбина и са се върнали и работят в България. Те са избрали текста, който да споделят не случайно, а по това, което биха мечтали да чуят от своите бащи, поясни Албена Ненкова.
Писмата на баща ми са като дневник. Редовни, верни, с мисълта към мен – да ме насочва и подкрепя, казва проф. Балкански. В период от 10 години получих повече от 3000 писма. Това огромно съкровище излъчваше топлота и беше за мен непрекъснат семеен живот, ежедневие, от което не съм се чувствал откъснат, а бях напълно потопен в него. Тази кореспонденция е извор на всеотдайна любов, на всеотдайно присъствие, което беше толкова естествено, както въздухът, както жизнена нужда и канализираше постоянни мисли и чувства, а при закъснение на писмата, изпитвах мъка, казва още професорът.
Когато потокът спря, съкровището беше заключено и запазено – в най-сигурното място. Един ден, когато станах дядо, половин век след това замълчаване, отворих секретния сандък и започнах да чета скъпите писма. Откривам отново, като че ли за първи път, тази огромна резерва от мъдрост, всеотдайност и безкрайна бащина любов. Не мога да се откъсна от този извор на силни чувства, на благородство, на прилив от радост и щастие, но и от много страдание, споделя още Минко Балкански.
Онова, което ме е създало и изградило като човек, знанията и чувствата ми, идват направо и изцяло от този куп писма. Освен това, те са верен истински свидетел на живота по комунистическо време – за несправедливост, за страдания, за лишения, за жестокостта на този режим. Тези писма са и огледало на моя живот, точна биография, видяна отсреща, защото всяка моя стъпка е толкова силно преживяна от баща ми… Четох, препрочитах ги и така се роди мисълта, че трябва да бъдат съхранени и предадени на бъдещите поколения, за да не бъдат загубени завинаги – този дух, благодарност и мъдрост, казва още с вълнение проф. Балкански.
Във филма той споделя и трудността на задачата да бъдат публикувани писмата от баща му. Всички те са сканирани, напечатани, сложени в електронна форма. И след поредна селекция са отделени най-характерните от тях, които са публикувани в литературен формат. Това е огромен труд, отне няколко години, но резултатът е много ценен. Защото всичко, което съм, независимо колко съм учил и колко съм пътувал, всичко дължа на писмата на моя баща, категоричен е проф. Балкански.
След прожекцията на филма световноизвестният физик се обърна развълнувано към аудиторията. „България има нещо забележително – има чудесни учители. С голямо уважение се обръщам към всички тях, защото ги обичам и уважавам. Те заслужават уважението на всички. Поклон пред тях и браво на тях, защото те създават бъдещето на народа, те са нашата истинска надежда“, каза проф. Балкански.
За ценността на книгата „Завет. Писмата на баща ми“ свои думи споделиха Теодосий Теодосиев-Тео и Васил Хаджиилиев, председател на Съюза на учените в Стара Загора. След това в приятелска атмосфера проф. Балкански с удоволствие раздаде автографи.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
