До 16 февруари в Художествена галерия Стара Загора може да бъде видяна изложбата на Четвъртото издание на Балканското квадринале на живописта Митовете и легендите на моя народ. За нея разговаряме с директора на галерията проф. Марин Добрев.
– Проф. Добрев, забелязва ли се някаква особена отлика на сегашната изложба от другите квадриналета досега?
– Очевидно е, че всяко издание е по-различно, тъй като и времето слага своя отпечатък. Самото квадринале и неговата тема провокира различни решения на идеята. Освен това, за мен е много важен интересът на младото поколение художници към темата, които идват с малко по-различни идеи, тълкувания на сюжетите. При повечето от тях се търси по-скоро онова, което носи асоциацията, разчитайки на метафори, знаци, символи. Цялата тази изложба дава представа, макар и кратка,
за многообразието от художествените явления, които към момента са огледало на съвременното изобразително изкуство
В изложбата може да се види почти всичко, което е познато като тенденции в съвременната живопис – от разказа до метафорите, с елементи на сюрреалистични, метафизични възгледи. При всички случаи авторите търсят онази приказност и реалност, на която трябва да дадат образ.
– Как контактуват в изложбата три поколения художници?
– Именно това прави твърде интересна изложбата, защото, ако говорим за две поколения, е логично да разсъждаваме, че по-традиционните са от по-старото, а най-младите да носят със себе си нови изразителни средства. Но това не е точно така, защото има редица автори, които познаваме, имаме някаква представа за тяхното творчество. А в салона ги виждаме с доста нови и то изключително интересни възгледи. И то не толкова за разказа на някаква легенда, а по-скоро за търсенето на послания. И те
разчитат на умението на зрителя да види символите, асоциациите, знаците,
информацията за една или друга легенда.
Голяма част от авторите са потърсили едно внушение на цели епохи и не толкова с разказ, а в живописни хармонии, в метафори.
Другото направление е основно разчитащо на идеята за притчата, за алегорията. Така че, колкото и сходно да е това квадринале с предишните, то има своя си нов облик и е естествено да търсим онова, което първо се вижда, а то е многообразието.
Една пъстрота, носеща със себе си в голяма степен емоцията
При всички случаи едно от основните неща в изложбата е тази емоционалност, търсена по различен начин. Смисълът на тази изложба са онези неща, за които намираме нов прочит за тях, други, за които не сме подозирали това да повдигне нашия интерес, и третото е желанието за един по-цялостен възглед за вечните неща в живота. Темата „Митовете и легендите на моя народ“ да бъде за вечните стойности в живота. Или с други думи търсенето на същността на човека, на онова, което го прави толкова безкраен в избора на предизвикателство в търсене на образ с желанието и умението на много от художниците да намерят в този образ и нашето съвремие.
Така на едно място се събират много неща, които изречени така словесно, като че ли трудно се съвместяват. Но точно тази емоционална приповдигнатост на техните произведения и начинът, по който много успешно голяма част от авторите намират знаците, които говорят на българина дори и неща, които като че ли не са им толкова понятни като някакви обобщения, които ние всички искаме, но нямаме как да оформим идеята си за тях.
Смисълът на тази изложба е основно и в това не да ни се разказват неща, които ние познаваме достатъчно добре, а да бъдат намерени нови изразни средства за тях. Както и да се маркират нови теми, които излизат далеч от конкретното понятие за легенда, за мит, за обред, за ритуал. Защото всичките неща ги намираме, но като подтекст на онези творби, които носят емоция за общото отношение към човека в безкрая на неговото съществуване.
НБП, Донка ЙОТОВА
