С отказа от 3 март, ние на практика се отказваме от една голяма част от своето революционно и културно минало. Така, както изглежда, не ни трябва Парис – сами се прострелваме в ахилесовата пета“, категоричен е още проф. Илчев.
„В последните близо 30 години се появяват от време на време гласовите историци със звънки гласчета, които предлагат 3 март да не бъде национален празник на България. За мен това е връх на историческата неграмотност и политическо приспособленчество. Всички аргументи, които се излагат от привържениците на тази идея, са абсолютно несъстоятелни“. Това заявява в интервю за Епицентър.бг проф. Иван Илчев, историк, два последователни мандата ректор на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (2007-2015), член-кореспондент на БАН от 2012 г.
„Те казват, първо, че 3 март не може да бъде национален празник, защото Русия е водила войната, която завършва със Санстефанския мирен договор. Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански държави – без изключение, печелят своята самостоятелност след войни, водени от великите сили, най-често Русия, но невинаги само Русия.
Втори аргумент – била създадена автономна държава и не можело ние да празнуваме автономия. Питам, защо не?!
Ако познаваха по-добре историята, щяха да са наясно, че всички балкански държави, с изключение на Гърция минават през период на автономия. Гърция получава независимост веднага, тъй като тогава има специфична конфигурация на великите сили.
И нека не забравяме – периодът на автономия при България е най-кратък в сравнение с другите балкански държави от този период. Сърбия е автономна близо 50 години – от 1828 до 1878. Същото се отнася за Черна гора, за Румъния. Албания е особен, по-късен случай.
България става автономна през 1878 година и това продължава 30 години – до 1908-а. Да подчертая, че тя рядко се съобразява с автономния си статут и взема самостоятелни решения.
В момента е пределно ясно откъде идва идеята за смяната на 3 март – да се отграничим от Русия.
Нека кажа, че руската политика съвсем не ми е симпатична и според мен, освен с грубостта си, не се различава от тази на другите велики сили. Прекарал съм повече от година върху превод на дневниците на граф Игнатиев, авторът на Санстефанския мирен договор и нито той, нито мотивите за това, което прави ми станаха симпатични. Но ако нещо в историята не ти е симпатично, това не означава, че трябва да бъде отхвърлено с критериите на нашето съвремие“, допълва проф. Илчев.
„Дразни в момента, че противниците на 3 март са вперили поглед върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развитие на българския народ? Защо се отказваме от идеите на българските възрожденци, които създават училищата, вкарват българите като фактор в европейската политика, от идеите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната саможертва руско-турска война нямаше да има. Най-малкото Великобритания нямаше да разреши на Русия да си разярча коня на Балканите.
С отказа от 3 март, ние на практика се отказваме от една голяма част от своето революционно и културно минало. Така, както изглежда, не ни трябва Парис – сами се прострелваме в ахилесовата пета“, категоричен е още проф. Илчев.
На въпрос дали разчита стихийност в действията на българския елит, включително с предложението 24 май да се запише като национален празник в Конституцията, историкът отговаря: „Съзирам по-скоро некомпетентност, което не ме учудва. На тази некомпетентност сме свидетели от много години насам, говоря и за периода преди 1989 година. За съжаление, има и едно инстинктивно желание да се харесаш на този, който в момента има господстващо политическо влияние“.
Проф. Илчев допълва още, че според него, дебатът за националния празник е глупав, ненавременен и няма да допринесе за сплотяването на българските граждани. „Илезте на улицата и попитайте сто българи кога е приета българската Конституция. Да видим дали от сто един ще ви отговори. Съмнявам се. Попитайте сто души кога е обявена независимостта на България. Дали ще има десетина знаещи? Попитайте кога е Освобождението на България, обаче, и вероятно и стоте ще ви кажат 3 март“, казва проф. Иван Илчев.
И допълва, че дискусията ни дестабилизира. „Да кажа отново – това е глупав спор. А аргументите, които чух от премиера Николай Денков, от Даниел Лорер, са абсолютно некомпетентни. Нека, както е казал народът, всяка жаба да си знае гьола. В своята област те може да са много компетентни, но в тази – не са“.
В интервюто за Епицентър. БГ той коментира и изблиците на демонстративен патриотизъм, на който сме свидетели все по-често. „Този просташки патриотизъм го осмива още Алеко Константинов. Всички знаем как бай Ганьо се тупа по косматите гърди с думите „Булгар, булгар“.
Но патриотизъм, който обижда другите, има и при сърбите, и при румънците, и при други народи. Нека бъдем обективни“, казва още проф. Илчев.
Източник: Епицентър.бг
