Това обяснява моята книга „Силово поле чрез локален контрол на гравитацията – теория и експерименти“
Стоян Съргойчев е роден в Мъглиж. Той е д-р на физическите науки. Първо завърших инженерство в София – радио-електроника, разказва Съргойчев. „В началото работих 4 години в Завода за запаметяващи устройства в Стара Загора. Тогава България беше индустриална страна с изградена инфраструктура. Напливът за научна работа беше много голям и имаше стотици конкурси за научни сътрудници. Конкуренцията за тях беше голяма, нещо, което сега го няма. След спечелен конкурс за научен сътрудник към БАН през 1975 г. постъпих в Базовата обсерватория „Юрий Гагарин“-Стара Загора, към Централната лаборатория за космически изследвания. Директор на Централната лаборатория беше акад. Кирил Серафимов, учен с голям авторитет и международно признание. Директор на Базовата обсерватория беше ст. н. с. Митко Гогошев, който впоследствие стана доктор на физическите науки. Той умело ръководеше дейността на Базовата обсерватория по космическите проекти. Българската академия на науките беше включена към международната програма „Интер-Космос“, координирана от Съветския съюз, която включваше социалистическите страни в областта на космическите изследвания.
Един от първите проекти за мен и Базовата обсерватория беше уредът „Двуканален спектрометър“ за изследване на атмосферата, който летя на две геофизични ракети „Вертикал“, достигащи до 1500 км височина. Паралелно с проектите по Интеркосмос, акад. Серафимов беше уредил и двустранно сътрудничество с Индия. Във връзка с това аз разработих уред четириканален фотометър, който летя на две геофизични ракети Центавър-2, изстрелвани от индийския космодрум Тривандрум през 1976 и 1977 г. Проектите по Интеркосмос следваха в бърз темп и имах участие и в уреда ЕМО-1 с технически ръководител н. с. Ненчо Петков. Уредът летя на борда на спътника Интеркосмос-19, изстрелян през 1979 г. Участвах и в програмата на първия български космонавт, в проект на уреда „Дъга“ за станция „Мир“, с която трябваше да работи нашият космонавт Георги Иванов. Поради проблем със стиковката на летателния апарат със станцията той не можа да работи с него, но впоследствие с уреда работиха съветски космонавти“.
– Проф. Съргойчев, каква е историята със спътника „България 1300“?
– Трябваше да се направи пълна екипировка на спътника с българска апаратура. От съветска страна подготвиха носителя със служебната система, а ние правихме научните прибори и уреди в София и в Стара Загора. Нашият филиал участваше с разработка на три научни уреда под ръководството на Митко Гогошев. Уредът, който аз разработих, се наричаше Ултравиолетов спектрофотометър „Фотон“. Чрез него
получихме много полезни нови резултати за йоносферата и слънчево-земното влияние
В Стара Загора бяха направени още два уреда с участието на Ненчо Петков и други наши колеги физици, инженери, техници и помощен персонал. Всичките ни уреди работиха безотказно. Авторитетът на базовата обсерватория нарасна. Построи се солидна нова сграда. След 1977 г. се изградиха и други съоръжения като сграда на Международния ситуационен център, в който се поместиха нова техническа работилница и изпитателна лаборатория. По-късно се учреди и НПП „Космос“ в Стара Загора, което съществува и досега, само че с променена дейност.
Акад. Кирил Серафимов беше уредил директни контакти даже със САЩ и с Канада. В Базовата обсерватория пристигаха техни учени. В резултат на това сътрудничество през 1984 г.
създадохме в с. Остра могила наземна измервателна станция с наша и американска апаратура
Успехите ни бяха високо оценени в Института за космически изследвания в Москва, привлякоха ни за участие в нови проекти. Най-сериозното беше в международния проект „Венера-Халей“, в който бяха привлечени специалисти не само от социалистическите страни, но и редица страни от Западна Европа.
– А как стояха нещата с проекта „Венера-Халей?
– Това беше уникална възможност за изследване на Халеевата комета, преминаваща през слънчевата система на всеки 76 години. Тогава заедно с руските специалисти и с Франция правихме един общ уред, наречен триканален спектрометър, целта на който беше да се изследва Халеевата комета. В сравнително кратки срокове трябваше да свършим сложен обем конструкторска и развойна дейност с физическа обосновка на уреда. От българска страна проектът беше под ръководството на Митко Гогошев. Кометите и досега си остават неразгадаем проблем в официалната наука. (В своята теоретична работа след години аз достигнах до разгадаване на този проблем по един различен оригинален начин). Така че върхът на нашите изследвания, докато бях в Стара Загора, беше участието в изследването на Халеевата комета.
– Как да се обяснят тези успехи по онова време?
– Първо, имаше необходимата индустриална инфраструктура. Например, ние редовно използвахме услугите на Завода за запаметяващи устройства, на Научно-производствения комплекс по роботика „Берое“, а също и други заводи в България. По проекта за Халеевата комета условията за работата на апаратурата бяха много тежки, защото
уредите трябваше да работят безотказно при температура от минус 40 до плюс 75
и то в условия на пълен вакуум. Никакво промишлено устройство не може да работи в такива условия. Всичко трябваше да бъде разчетено, проверено и изпитано докрай. При това отделни детайли трябваше да се изработят със свръх точни машини. Затова Заводът за запаметяващи устройства и Роботиката са били главните предприятия, които сме ползвали. Тези заводи сега не съществуват. А най-важното е, че тогава имаше богато държавно финансиране даже за фундаментални научни изследвания. Научните звена се разрастваха. Сега го няма. В момента, доколкото знам, обсерваторията в Стара Загора е като филиал на академията с променена научна насоченост.
– Това ли Ви принуди и Ви даде тласък да напуснете България?
– От една страна това, понеже исках да поддържам и обогатявам професионалните си знания. Но имаше и друга съществена причина. През 1985 г. под външен натиск настъпиха големи промени в Централната лаборатория за космически изследвания. През 1987 г. ръководството беше сменено, а лабораторията преименувана, като се
поставиха силни ограничения в нашите международни връзки
Аз използвах момента и се прехвърлих към Института по Приложна физика към БАН в Пловдив.
– Вашият живот в САЩ и Канада продължи ли като специалист?
– През 1989 г. получих покана за учен-посетител от Корнелския университет в САЩ, за да работя по проект, финансиран от тяхната национална фондация за наука. Проектът беше за изследване на високата атмосфера на Земята с помощта на мощен лазерен лъч. Ръководител на проекта беше д-р Крейг Тепли. Местоположението беше в обсерваторията Аресибо в Пуерто Рико, където се намира най-големият радиотелескоп радар. През 1991 г. кандидатствах и
спечелих конкурс за научен сътрудник към Института за космически изследвания в Канада
Бях един от 36-те кандидати. Отначало работих по лазерен проект в университета на Западен Онтарио, а след това в Йорк Университета в Торонто. Участвах в редица космически проекти на Канадската космическа агенция. Чрез моето участие в разработка на оригинален наземен уред, наречен САТИ, успях да включа Базовата обсерватория, която през 1996 г. беше филиал на Института за космически изследвания – приемник на Централната лаборатория. През 1996 г. намерих средства от Канада и през следващите 4 години се финансираха и изготвиха четири такива уреди в обсерваторията в Стара Загора, чийто ръководител по това време беше ст. н.с. Ненчо Петков.
Единият уред беше монтиран в Антарктида, другият – в Испания, третият в Япония
а четвъртият в един северен остров на Канада. Материалната база, която беше създадена в Базовата обсерватория, все още съществуваше и мои колеги специалисти бяха там. За съжаление, сега базата е почти напълно ликвидирана. Няма и свежо попълнение от специалисти.
– Имаше ли някакви странични влияния, които се отразяваха на вашата работа, докато бяхте в България?
– Имаше някаква завист и то отгоре, насочена към ръководството на Централната лаборатория, при което изплава тенденцията космическите изследвания да минат под ръководството на военните. През 1986 г. акад. Кирил Серафимов беше абсолютно незаслужено снет от поста директор на Лабораторията и от Националния комитет за мирно усвояване на космоса. Централната лаборатория към БАН и създадените звена се оказаха лишени от силна водеща личност. Тогава смениха името на Централна лаборатория за космически изследвания с институт. За сведение, в САЩ статутът на лаборатория е по-голям от статута на институт, а това го казваше навремето и акад. Серафимов. Със смяната на ръководството
контактите ни със западните страни бяха силно ограничени
А в област като космическите изследвания не могат да се правят изследвания на световно ниво при подобно ограничение.
– Бихте ли споменали някои моменти от Вашата теоретична работа?
– Всъщност моята дейност в областта на космическите изследвания и в други области беше като прелюдия към теоретичната ми работа. Моята Всеобща физическа теория е наречена „Базови структури на материята“ и я публикувах през 2001 г. на английски език под името Stoyan Sarg. Първоначално беше архивирана в Националната библиотека на Канада. Тази теория свързва несвързани досега области като класическа механика, квантова механика и теория на относителността. Тя е базирана на
оригинална концепция за пространството, неизследвана досега
През 2005 г. я публикувах като книга от 612 страници. Продава се чрез amazon.com. Впоследствие публикувах още две книги по тематики, свързани с теорията. Едната е „Структурна физика на ядрения синтез“, показваща как може да се получи енергия от ниско температурен студен ядрен синтез и то без радиоактивни отпадъци. Другата е „Силово поле чрез локален контрол на гравитацията – теория и експерименти“ (2009 г.). Тя показва, че е възможен нов физически метод за пътуване през пространството, различен от реактивната тяга, използвана сега при ракетите. Тази моя книга се продава ежедневно от amazon.com. Досега са продадени над 2500 броя. Големият интерес към нея ме навежда на мисълта, че тя
се използва при секретни проекти
Чрез моята теория аз открих и предложих нови модели на атомните ядра, които извънредно добре пасват на подредбата на атомите в Периодичната таблица на Менделеев. Тези модели се оказват изключително подходящи за моделиране при нанотехнологиите и молекулите в структурната химия. Във връзка с това съм канен непрекъснато като лектор на международни конференции по нанотехнологии – много бързо развиваща се област. Във връзка с това през 2012 г. бях приет за заслужил научен съветник към борда на Световния институт за научни изследвания в САЩ. Този институт е и мой спонсор при участията ми в международни конференции.
НБП, Донка ЙОТОВА
