– Проф. Добрев, кога ще честваме 55-годишнината на Художествената галерия в Стара Загора?
– В случая би трябвало да говорим за две годишнини. Едната за мен е изключително важна. 1908 г. слага началото на художествената сбирка към Археологическото дружество „Августа Траяна“. Това е фактически първата крачка за бъдещата галерия,
благодарение на Антон Митов, на Васил Маринов, Димитър Гюдженов, Атанас Кожухаров, Евгения Илиева-Лепавцова
Вторият момент е 17 юли 1960 г. На тази дата се открива първата експозиция на галерията като самостоятелна институция.
Немалка част от тези произведения, свързани с началото, заради техните изключителни качества неизменно
до ден днешен присъстват в постоянната експозиция
като се започне с Александър Мутафов и се мине през такива картини като „Дъжд на фронта“ на Димитър Гюдженов, през някои от ранните работи на Атанас Михов, на Стоян Венев („Селско семейство“) и др.
– Откриваме ги и в каталога, с който се отбелязва годишнината…
– В този каталог, който е със 100 страници, сме включили 160 от онези произведения, които са основната част на експозициите. В тях
влизат някои от най-важните икони от сбирката
на Художествената галерия и почти цялата постоянна експозиция на живописта, на графиката и скулптурата.
Моята идея беше в този каталог да има и кратък текст за всеки от авторите. И тъй като голяма част от чуждестранните посетители винаги са проявявали интерес към експозицията, към сградата, към историята на Стара Загора, затова изданието го направихме и на английски език.
Когато отворихме вратите на новата сграда на галерията преди 12 години,
решихме да имаме и графичен кабинет
за да дадем една панорама на българската графика от края на XIX век до наше време. Най-ценните произведения са включени в този каталог, както и до голяма степен и от скулптурата. Искахме да дадем и представа за някои от най-известните картини, с които ни се ще хората да свързват представата си за Старозагорската галерия.
– Какво можем да кажем за приноса на директорите преди Вас, Руси Карабиберов и Иван Попчев?
– За Руси Карабиберов това е една възрожденска дейност. В продължение на година и половина той минава през абсолютно всичко, където би могло да се открият произведения на български художници. Във Второ основно училище на времето
Кипро Николов е успял да събере доста голяма сбирка
в която е и портретът на цар Симеон Велики на Димитър Гюдженов. Минава през сбирката на музея, през заводи, фабрики, през различни институции, които биха имали интерес към изобразителното изкуство.
Желанието на Антон Митов още със завръщането му от Италия в края на XIX век
е неговият роден град да има художествена галерия, която в бъдещето да има характера на онези, които той е гледал в Италия, в чужбина. На няколко пъти той със своя ученик Васил Маринов започват да събират картини от свои близки, познати художници, за да сложат началото. Не случайно и първият директор на дружеството „Августа Траяна“
Атанас Кожухаров, се обръща към своя син Никола Кожухаров
и към другите старозагорци, които вече са завършили и са навлезли в изобразителното изкуство, да подарят свои произведения.
В по-ново време има творби като тези, които подари Лина Евстатиева – на Георги Евстатиев, на Любомир Далчев, на които предисторията е свързана с нашия интерес години назад.
Така беше с Кирил Петров, с Олга Брадистилова, с Елисавета Консулова-Вазова
И най-вече с онези художници, големи имена в българското художествено изкуство, които в голяма степен са свързали името си със Стара Загора, родени, творили тук, по някакъв начин уловили обичта на този град към тяхното творчество.
Иван Попчев от момента, в който става директор на галерията, минава през всичките тези етапи, за които говорим. Неговият дял в голяма степен е свързан с издирвателската работа, с онова внимание към картини на по-старата генерация, които не бяха успели да влязат в галерията, а той успя да ги включи. От друга страна, той присъстваше на всяка една от множеството национални художествени изложби през тези години, отделяйки за Старозагорската галерия едни от най-силните произведения.
Така в рамките на един век
сбирката, която започва с 12 произведения, към момента наброява повече от 4000 творби
Всичко това е свързано с желанието Стара Загора да бъде част от съкровищницата на България.
– Вие лично колко години сте свързан с Галерията?
– Вече 35 години работя в тази галерия, а от 20 години съм неин директор. Винаги съм се възприемал като уредник и
като изкуствовед съм държал много на научно-изследователската дейност
Това не е просто механично вкарване на произведения в галерията, а такива, които първо имат място в художествените позиции на един автор, а оттам и на художествените явления на българското изобразително изкуство. От друга страна, художници, които по една или друга причина са позабравени в нашето съвремие, а в същото време са изключителни майстори на българската живопис. И от трета страна, пък
активиране на дарителството
което обогати фондовете на галерията по отношение на старите автори.
По отношение на младите автори, поради ограничените средства, с които всички галерии в страната разполагат, има опасност едно-две десетилетия да останат бяло петно в тях. Затова бяха заложени няколко нови форми. За участие в
квадриналето на живописта „Митовете и легендите на моя народ“
пристигат произведения от десетки страни и по неговия регламент най-добрите от тях остават в Художествената галерия. Към това ще прибавим и Международния пленер по живопис „Дружба“ с повече от три десетилетия история.
На 17 юли 2015 г. ще направим една композиция
в която ще включим онези произведения, които са маркирали създаването на галерията и да дадем заслуженото на онези хора, допринесли за тази галерия.
НБП, Донка ЙОТОВА
