Останалите пък се учеха при мои ученици, допълва „бащата на инвитрото” в България
Създател на първата акушеро-гинекологична болница в България, специализирана в лечението на безплодие. Основател на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ – едно от най-авторитетните лечебни заведения за женско и семейно здраве в страната.
Проф. Атанас Щерев е известен като „бащата на инвитрото“ в България. Допринася изключително много за развитието на модерното акушерство и гинекология у нас. Приложил е за пръв път в българската лечебна практика нови оперативни техники, манипулации и терминологични въведения. Преподавател и личен учител, предал опита си на стотици лекари.
Автор на редица учебници и на специализирани публикации, участник в многобройни национални и международни форуми. Специализира в множество авторитетни международни клиники.
Проф. Атанас Щерев е бил народен представител в 36-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.
До него са инициаторът на проекта Станимир Стоянов и Виктория Караабова-Стоянова, ръководител на проекта, 8.10.2024 г., сн. архив NBP.bg
Участник във втората книга от поредицата „Предприемчивите” на издателство „Постижения” – „Предприемчивите 2: Вектор на успеха”, с премиера на 8 октомври 2024 г.,от 17.30 ч. в голямата зала на РБ „Захарий Княжески”, Стара Загора.
Днес – 3 април 2025 г., проф. Щерев празнува 80-годишен юбилей.
Роден съм на 3 април 1945 г. в град Първомай. Израснал съм в обаче в Стара Загора – бил съм на 4 години, когато семейството ми се премести. Първоначално живеехме заедно със семейството на дядо ми по майчина линия – Димитър Карев, а после в собствено жилище. Приемам Стара Загора като мое родно място, защото от този град са първите ми спомени като дете. Завършил съм Пето средно училище. Продължих да уча в София и останах на работа в столицата.
Смятам, че имам принос за три неща в медицинската практика в България
Разбира се, не съм ги направил сам, а заедно с други хора. Първото е използването на ултразвуковата диагностика в гинекологията. Специалността Акушерство и гинекология има две страни – гинекологията се занимава с гинекологично болните, небременните жени. Акушерството е свързано с бременните жени. Преди дейности чрез ултразвук се прилагаха само за тях. След едно мое пътуване до Австрия доставих апарат, с който започнах да работя, и тогава ултразвуковата диагностика се приложи за първи път в България за наблюдение на параметри за целите на гинекологията. Днес е немислимо да има гинекологичен кабинет без ултразвуков апарат. Преди, до 1991 г., се работеше само с ръкавици и спекулум – с нищо друго. А през 2022 г. започнах дейността и с първия апарат в България с вагинален трансдюсер, в частния си кабинет. През годините имам и много научни публикация, базирани на моята практика.
Второто мое постижение е методиката за инвитро оплождане. Днес има 30 центъра в България. Поне две трети от хората, които се занимават с тази дейност, са се учили при мен. Останалите пък се учиха при мои ученици.
Моето постижение не е първото бебе, а развитието на методиката в страната
Днес 6% от децата, родени в България, са заченати чрез инвитро оплождане. Постигнахме това, благодарение на колектив от специалисти и упорита работа с години.
И третият ми принос е въвеждането на фетална хирургия. Казано по друг начин, това е опериране на детето, преди раждането му, докато е в корема на майката. Това са методиките, които се прилагат в България след мое участие…
От 1972 г. бях в Перник. Там имах шанса да работя с невероятно добър лекар – д-р Георги Петров. Той е един от моите учители, невероятен ерудит. Помагал е за израстването на много известни лекари. Имал е щастието да се ожени за кубинка и отива да работи в Куба като лекар. Става по времето, когато Фидел Кастро застава начело на страната, но там още е имало американски лекари. Преди революцията Куба е била предпочитано място за почивка на богатите американци. Затова са наложени много високи стандарти в медицината и традициите остават и след това. Д-р Петров е работил 5 години в Куба и донесе в България много знания, които приложи в практиката си. Имаше възможност да ползва огромната научна литература на испански език. С неговата подкрепа се запознах и с други специалисти. Сред тях е проф. Стоян Докумов, основателят на акушеро-гинекологичната ендокринология в България. При него работих 10 години в Института по ендокринология. След това работих с проф. Димитър Радонов. Днес портретите на тези хора – на баща ми, проф. Докумов, проф. Радонов, стоят до входа на болницата, която създадох. Те са моите учители и аз съм им признателен…
В Института по ендокринология имах възможност да работя усилено по темата за инвитро оплождането, което създадох по-късно. Чрез пункция на яйчниците можех да вадя яйцеклетки и да провеждам изследвания за профилактика на органите, за да се види има ли ракови клетки. По това време бях доцент, който наистина има експертизата да върши тази дейност. Но ме извикаха пред комисия от трима професори, за да давам обяснения, защо правя тези неща.
Видях пред себе си трима профани, станали професори само заради партийното си членство, които се опитаха да ми се подиграват
Капката преля на една научна конференция, на която тези трима професори не ми дадоха възможност да се изкажа. Стана през декември 1989 г., а уж вече можеше да се говори по-свободно. Разочарован, излязох от залата и си скъсах партийната книжка.
Веднага след случая с научната конференция с Николай Василев създадохме АСО (Алтернативно социалистическо обединение, фракцията в БКП). После сформирахме и АСП (Алтернативна социаллиберална партия), а в края на 1990 г. АСП стана член на Съюза на демократичните сили. В 36-ото Народно събрание (1991-1994) влязох като кандидат на АСП. В Банкя, където ми беше районът, събрах 20 хиляди гласа – най-много от всички. Всички ме приветстваха – бях известен с това, което хората наричаха „първото бебе от епруветка“.
Участвах в подготовката на Учредителното събрание на НДСВ. Проведохме го на ул. „Раковска“, събраха се 600 души. Дойде и Царят, тогава за първи път видях Бойко Борисов зад него. Имам снимка, на която се вижда, че Царят се разписва пред мен, като член на събранието.
Бях в старозагорската листа на НДСВ при изборите за Народно събрание през 2001 г. На тези избори НДСВ получи 5 мандата от Стара Загора. По време на първия си мандат с НДСВ в парламента направих много неща за региона на Стара Загора. Моя е заслугата да се прекара природен газ в Казанлък. Изградиха се пътищата до тракийските могили. Обнови се площадът в Казанлък. Нямаше да има второ отклонение от Чирпан към автомагистрала „Тракия“, ако аз не бях настоявал за това… Но още преди изборите за 40-о Народно събрание (2005 г.) бях станал „неудобен“. Вече имаше сериозна корозия в партията. Излязох от НДСВ през 2007 г., но останах в парламентарната група. По-късно направихме Българска нова демокрация и досега съм заместник-председател на тази партия…
Смятам, че всеки човек има три вида задължения. Първото е задължението към семейството и никой не го пренебрегва заради идеали. Второто задължение е към акционерите и към банката. Те не са дали парите си, за да печели друг. И третото задължение е за данъци и осигуровки – по този начин бедните и старите хора имат възможност да живеят. Всеки от нас ще стане един ден поне едно от двете. Това са приоритети, като и трите трябва да се изпълняват. В нашата болница не се вземат пари под масата, няма разходи без издаден документ. Аз наричам това честно отношение към живота въобще…
Аз никога и нищо не съм вземал, освен от работата си в моята частна практика
Когато съм работил на държавна заплата, ми забраняваха много дейности. Други неща също не бяха наред и точно това ме провокира да започна с моята частна практика и да създам частна болница. Частната практика ми даде възможността сам да решавам какви методики да развивам и с каква технология. Затова съм бил независим и при политическата си дейност – решавам да напусна и го правя. Професионалната реализация и възможността да имаш доходи те правят независим.
Реално тогава осъзнах, че всеки лекар е частно практикуващ специалист, а формата на заплащане е само детайл. Частната практика е в основата на лекарската професия, нещо което не разбирах в ученическите си години. Минах през пълна промяна на мисленето си и тогава започнах да налагам това виждане, но нямаше нужната нормативна база. През 1990 г. получих задача и за три дена направих проект на наредба за частната лекарска практика. Всички въпроси ги бяхме обсъждали в Българския лекарски съюз, познавах и системите в други държави, като Германия. Наредбата беше утвърдена бързо и в нея беше записано, че режимът е регистрационен, а не разрешителен. На следващия ден аз заявих в Общината откриването на моя частна практика и започнах работа веднага. Така моят кабинет бе първата регистрирана частна практика в София.
Приемах по 50-60 души на ден, като започвах от 15 часа в кабинета си на ул. „Искър“ 23, след работата си в болница „Майчин дом“
Имах колеги извън България, които изпращаха пациенти при мен. Налагаше се да изчакват прави, преглеждах в една стая, ординацията ми беше лоша. В „Майчин дом“, където все още работех, ми забраняваха да правя това, което считах за нужно.
Тогава разбрах, че трябва да направя болница, за да мога да работя както би трябвало и както науката изисква. Парите трябваше да се използват за нещо, иначе се стопяваха, а това са годините, когато и банките фалираха в България. Купих един ТИР, купих аптека, след това втора. Купих дейността на два магазина за продажба на месо, също и друг имот. Счетоводителят ми прегледа сметките и установи, че печалба има само от лекарския кабинет, а всички други дейности са със загуба. Вярвах на хората си, не казвам, че някой от тях ме е излъгал – давах парите, които ми искаха, но нямах наблюдение и контрол какво се върши.
Реших да взема заем, за да купя апартамент и да разширя дейността си, като ипотекирам друг. Винаги съм искал да спазя правилата и законите, не искам да ги прескоча. Купих имота и направих медицински център.
През 1996 г. започнах да планирам строежа на сградата на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, който носи името на баща ми и където извършвам дейността си и сега… Приключих със строителството на болницата в София през 2020 г., като строежът на втората сграда продължи 10 години. Изплатих и всички взети кредити…
През 2022 г. за Благовещение направихме равносметка. Оказа се, че
екипът на на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ е създал чрез методите на асистираната репродукция 11 235 деца
– от първото инвитро бебе до 28 февруари 2022 г.
Какви са новите хоризонти? Сега изграждам болница в Сливница – отново с финансиране чрез ипотечни заеми. Влагам всички свободни пари в сгради и болнично оборудване. Не карам скъпа кола, не съм си купил апартамент в Слънчев бряг…
В живота си винаги съм се стремил да бъда прям и да казвам истината. И много пъти съм губил заради това. Но и много пъти съм печелил. Болезнено е да казваш истината – хората не те разбират винаги. Много често и не желаят да разберат думите ти. Аз съм правил и много грешки, затова прощавам и на много хора.
В предприемачеството има различни форми с различен нюанс. Един предприемач може да бъде груб, агресивен за сметка на конкуренти, на клиенти. В съвременността се смята за положително социалното предприемачество. Както казва проф. Мирчев, това е стратегия уин уин – аз печеля и всички печелят около мен, от това по-хубаво няма.
Бизнесът винаги може да надделее над хуманността. Добрата медицинска практика изисква много пари. Когато нашето население е с лоши финансови възможности, ние не можем да правим най-добрата медицинска практика. Много хора се заблуждават, че добрата медицинска практика зависи от отношението на лекаря, да не бъде бизнес, да не се мисли за пари. Но колкото повече пари има в нея, толкова е по-добра лекарската практика.
