– Проф. Стоев, тази година Астрономическата обсерватория в Стара Загора отбелязва 65-та си годишнина, кои са значимите моменти от историята й?
– За съжаление отците-основатели на първата в България астрономическа обсерватория, каквато е старозагорската, вече не са живи. Обсерваторията официално е открита на 26 май 1961 година. Дотогава никой не говори за популяризиране на астрономията, а в страната има една малка университетска обсерватория – в Борисовата градина в София. Но тя няма такъв характер – да е публична, народна. Доскоро нашата обсерватория така и се назоваваше – народна, но министерските чиновници решиха, че никой не ни бил удостоявал и такова назоваване е неправилно. Опитах се в продължение на години да ги убеждавам, че това не е удостояване, а това е тип обсерватория, но изглежда не съм бил убедителен. Сега сме Център за подкрепа на личностно развитие – Астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин”. Поне името успяхме да спасим, защото историята на името е свързана с факта, че
на 26 май, буквално месец и нещо след полета на Гагарин, той идва в Стара Загора
Тогавашният колектив успява да се срещне с него по време на посещението и го молят за съгласие обсерваторията, току-що открита, да носи неговото име.
Гагарин казва, че трябва да попита своето ръководство и че ще отговори по-късно с писмо. Месец и половина по-късно то пристига. В него Гагарин пише: „Да, моите ръководители се отнесоха положително към вашата покана, давам съгласието си, макар че е нескромно да кръщавате обсерваторията на жив човек…”. Не е знаел, че 10 години по-късно ще загине в онзи злощастен полет. Това писмо е в архива ни.
Малко предистория… През 1958 г. в България се създава Българското астронавтическо дружество, отразявайки обществените настроения, свързани с изстрелването на първият изкуствен спътник на Земята на 4 октомври 1957 година. Астронавтическото дружество се ръководи от един старозагорец – акад. Никола Бонев. Той е ръководител на българската астрономия и космически изследвания по това време, ръководи катедрата по астрономия във Физическия факултет и групата по астрономия към тогавашната БАН. Този човек е единият фактор в Стара Загора да има обсерватория, а другият фактор, на който хрумва идеята, се казва Бончо Бонев – наш съгражданин.
Двамата Боневци успяват да убедят тогавашния кмет Йордан Капсамунов, че в Стара Загора е добре да има обсерватория, в съзвучие с настъпващата космизация на цивилизацията
През 1959 г. Общинският съвет взима решение за изграждане на астрономическа обсерватория от публичен тип, народна, заделя се покривното пространство на тогавашното Първо средно училище и се преустройва. Обсерваторията в ония първи години е изглеждала по различен начин – един скосен таван, малки стаички, тераса, голяма зала… В края на 1960 г. се закупуват първите телескопи, като Бонев има „тайната” мисъл да се достави и звезден проектор за планетариум.
Школата по астрономия е учредена в учебната 1959-60-та година, която ние считаме за нулева, защото не е имало изпит и получаване на сертификат, който сега ние даваме на нашите курсисти за званието „астроном-любител”. Това е разказ от първо лице, от моя първи директор – Бончо Бонев. Откриването е трябвало да се състои в края на 1960 година. Канят тогавашния министър на образованието Начо Папазов, но той не намира време в календара си да дойде и датата на официалното откриване е отнесена едва за 26 февруари 1961 година. Дошлите на събитието са толкова много, че се налага церемонията по откриването да се пренесе в двора на гимназията. Следват бурни години на развитие на обсерваторията, като
академик Никола Бонев и Бончо Бонев предлагат на кмета на Стара Загора и Общината да разрешат на върха на парка „Аязмо” да се създаде извънградска наблюдателна база
тъй като градът се разраства и светлините му започват да пречат на астрономическите наблюдения. Тук остават само учебните наблюдателни практики. Общинският съвет взима това решение и в периода 1965-67 г. се построява извънградската наблюдателна база. От фирмата „Карл Цайс” се закупува 20-сантиметров телескоп-рефрактор, който е най-големият телескоп за времето си в България. С много личен труд от учениците, които се обучават в школите, се създава първата сграда на извънградската база на обсерваторията. Специалистите на „Цайс” монтират купола и на 4 октомври 1967 г. официално тя е открита.
По това време тук идват на работа Митко и Цветана Гогошеви, току-що завършили студенти
След две години Гогошев става директор на обсерваторията – той има конкретното изискуемо образование, а Бонев е инженер по радиотехника. И вече като директор на обсерваторията, Гогошев въвежда едно ново направление за българската наука – наблюдение на светенето на нощното небе, създават се първите фотометри, обсерваторията се разраства. 1972 г., когато е изстрелян първият български прибор в орбита П-1, Гогошев работи в тематично съзвучие с тогава образуващия се Институт за космически изследвания и 2 години по-късно, по решение на Министерския съвет, цялата обсерватория, с щат, база, сгради,
всичко се прехвърля от Общината и преминава към създадения Институт за космически изследвания
По това време той се е наричал Централна лаборатория за космически изследвания.
Гогошев става ръководител на Базовата обсерватория, Бонев остава като ръководител на школа по астрономия към клона на Българското астронавтическо дружество в Стара Загора. През 1976 г. той успява да убеди ръководството на тогавашния Окръжен народен съвет, че народна обсерватория в Стара Загора трябва да има и се взима решение на изпълкома на Окръжния народен съвет за учредяване на такава, съответно това решение се изпълнява. С много сложни преговори с ръководството на Централната лаборатория за космически изследвания, в това число с академик Кръстанов, ръководството на Окръжен съвет и академик Бонев, успяват да възстановят съществуването и дейността на обсерваторията.
Част от помещенията на обсерваторията се връщат под нейна юрисдикция, а от Пловдивския панаир се закупува малък планетариум ЦКП-2 заедно с купола, като всичко това се монтира в голямата зала на обсерваторията.
На 3 ноември 1978 г. обновената обсерватория вече с планетариум, в много тържествена обстановка се открива наново
Този период от историята на обсерваторията ние считаме за неотменна част от цялостния процес на развитието й във времето. Наблюдения на ИСЗ (изкуствени спътници на Земята – бел.ред.), обучение на курсисти, както и популярни лекции за гражданството са се правили през всичките тези години в които обсерваторията няма юридически статус. Още от самото начало, от 1960 г., благодарение на инициативата на акад. Бонев, тук се създава и една от трите станции за наблюдение на изкуствени спътници на Земята, станция 1102. Били са три в страната – в София, в Стара Загора и Варна, като в един момент остава да работи само нашата. През цялото това време Обсерваторията е имала много модерно оборудване за наблюдение на изкуствени спътници на Земята и е била подпомагана от общинското ръководство за получаване на най-добрата за времето си наблюдателна техника.
Общината е закупила от Швейцария най-модерния за времето кинофототеодолит „Аскания”
а по-късно от бившия Съветски съюз е доставена най-модерната камера за наблюдение на спътници АФУ-75, като в района на Старозагорските бани е изградена модерна наблюдателна база. Тя съществува до 1997 г., когато в наблюдателната астрономия се преминава на електронни фотоприемници. През всичките тези години са направени многобройни опити за закупуване на нова наблюдателна техника, но до този момент това не се получава.
– В кои направления е развивана дейност?
– В няколко направления – обучение на ученици в школата по астрономия, наблюдение на изкуствени спътници на Земята, наблюдението на Слънцето и слънчевата активност и на редки астрономически явления, слънчеви и лунни затъмнения.
Всички тези направления се развиват успешно до злощастния пожар през 1994 г., когато в следствие на късо съединение в една неделна утрин се запалва обсерваторията
Понеже има големи обеми в подпокривното пространство, пожарът се разгаря много бурно преди да се срути покривът и да излезе на повърхността и да се забележи. Пожарникарите се борят геройски, но за съжаление абсолютно всичко, и най-вече планетариумът, е унищожено. Ръководството на община Стара Загора реши, че няма да се лишава от обсерваторията, което прави чест на тогавашния кмет Антон Андронов и на Общинския съвет, и взеха решение тя да се възстанови.
Предложих на общинското ръководство идеен проект за модернизация на обсерваторията и от фаза идеен проект до създаването на реален проект минаха само – това е може би рекорд в България – само около три месеца. През пролетта на 1995 г., тъй като водех лекции в училището на Старозагорския затвор,
тогавашният директор на затвора ми даде работници от тамошния контингент и с тия момчета, за което вечно съм им благодарен, разчистихме целия терен до бетонната плоча на сградата
За 5-6 месеца обсерваторията беше построена. Тя беше открита за пореден път на 4 октомври 1995 г. Използвахме тази дата, защото искахме да я свържем с изстрелването на първия спътник. Големият проблем обаче се оказа закупуването и доставката на проектор и купол за планетариумът.
Имаше избори, смени се ръководството на община Стара Загора, за тях обсерваторията не беше вече такъв приоритет. Така преминаха около 25 години, и едва през 2019 г., благодарение на усилията на Община Стара Загора започна да се създава организация за възстановяването на планетариума. Тук
трябва да спомена изключителния принос на г-н Живко Тодоров, кмет на Стара Загора, в цялостната кампания по възстановяване на планетариума
Тази инициатива бе подпомогната от Lions клуб и още няколко граждански клуба, както и с няколкото проекта, които ние подготвихме и защитихме в МОН. Така бяха отделени и събрани средства за закупуване на проектор за планетариум и купол и за реконструиране на част от старите неизгорели части на обсерваторията в Звездна зала.
Беше доставен проектор за планетариум и купол от две водещи американски фирми. Осъществяването на цялостния проект „Планетариум” бе реализирано за около две години, като на 14 декември 2023 г. той беше тържествено открит. Благодарение на усилията на Общината и на наша проектна дейност успяхме да модернизираме цялата обсерватория с нови мебели, два STEM-кабинети, единият сме го кръстили „Космически пътешествия във времето и пространството”. Там работят нашите ученици, които са ориентирани към информационни технологии. Те имат възможността да седнат и да си направят собствени програми, с които
примерно да направят полет до Луната, до Марс, да пуснат сонда до спътника на Юпитер – Йо, да управляват марсиански апарат в орбита и на повърхността
и ред други такива задачи. Другият кабинет е „Звезден ум”. В него сме пресъздали три отсека от Международната космическа станция, като единият сме го съоръжили с 3D принтери, с които искаме да дадем възможност на нашите ученици да проектират истински космически спътници и орбитална апаратура.
В момента те проектират спътник, който ще даде възможност на изследователите да изследват промяната на радиуса на Слънцето. Това е любопитен факт, не толкова широко разпространен – нашето Слънце е пулсираща звезда, на всеки 160 минути тя се раздува и свива с около 10 км. Тези пулсации са важни, защото показват наличие на редица астрофизически процеси в недрата на Слънцето, които иначе няма как да видим и да изследваме. Това е малък спътник, от тип КубСат, който има телескоп, специална камера, която е програмирана така, че да може да изследва тези пулсации при прекрасни условия на открития Космос. Спътникът представлява куб с размери 10/10/10 см.
Учениците ни пратиха писмо до Джеф Безос с молба да го изстреля в един от следващите стартове на неговите ракети-носители
Искаме да дадем възможност на нашите деца да се срещнат с технологиите на съвременните космически изследвания.
– Безос отговори ли ви?
– Да. Че много се радва на такава ученическа активност. Пита на какво ниво е спътникът. Написали сме му, че работата продължава. Сега голямото предизвикателство за нас е усвояването на софтуера за проектиране и работа на 3D принтерите.
– Интересните Ви инициативи в краткосрочен план?
– За това лято най-значимото наше начинание ще бъде
експедицията до Испания, където на 12 август ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение
В нашата обсерватория сме хората, които са наблюдавали най-голям брой слънчеви затъмнения в България – 14. Приборите са готови, калибрираме ги. Сменихме астрономическата технология за наблюдение, сега сме съоръжени със специални устройства, които проследяват наблюдението на Слънцето без участие на човек-оператор. Този уред има вграден GPS, който констатира къде се намира приборът, има компютър, който пази в паметта си всички позиции на Слънцето от 50 години назад и 50 години напред. Той се позиционира в посока Слънцето и го проследява при неговото движение по небесната сфера, като на изследователя му остава да се занимава със самата светоприемна апаратура и режима й на работа, което много облекчава самото наблюдение на такова кратко астрономическо събитие като затъмнението.
Традиционно имаме по общинската програма лятна заетост на децата през целия юли, до средата на август, интересни дейности, свързани с работилници за най-малките. Те ще могат да изработват спътници, да си направят модели на Земята, Луната, Марс, големите планети, да си ги занесат вкъщи, разбира се, и
да научат покрай това, да го наречем, „астрономическо ръкоделие”, много неща, свързани с астрономическите и астрофизическите параметри на тези обекти
За големите ученици сме подготвили набор от наблюдателни програми, нашето желание е те да съберат достатъчно астрономически данни, така че в края на тези обучения да си направят собствен изследователски доклад или статия.
Естествено, ще направим няколко археоастрономически експедиции до няколко нови обекти. По повод 65-годишнината на обсерваторията в последната седмица на октомври в Стара Загора ще се проведе Международният симпозиум под наслов „Космос – екология – сигурност”, където в няколко сесии ще се изнесат вероятно над 100 доклада.
– Колко значимо е мястото на Обсерваторията днес?
– В Стара Загора има много първи неща. Освен първата обсерватория, тук е първото извънстолично радио, първата извънстолична опера. Тези първи неща не са фраза, изпразнена от съдържание. Напротив,
тези първи неща са живи, те работят, позволяват човек да продължава своето образование и култура през целия си съзнателен живот, да е адекватен на развитието на науката и културата
В настоящата динамична обществена среда образованието, общата култура на отделния човек трябва да имат процес на надграждане, защото децата или пък внуците почват да те питат за неща, които не си учил нито в училище, нито в университета. Къде можеш да ги набавиш? Или в културните институции като музей, опера, театър, художествена галерия, или в такива звена като обсерваторията и планетариума.
Ние сме много важни брънки на съвременното общество, които позволяват човек да се образова през целия си живот и да бъде в съответствие с обществено-икономическата и технологическата среда.
– На 26 май, също сакрална дата за вашата институция, ще има ли събития?
– Тогава ще направим Ден на отворените врати, посветен изцяло на Юрий Гагарин.
– Има ли интерес от страна на младите хора към дейността ви?
– Интересът към Планетариума е много голям, като всяко ново нещо той приковава фокуса на интереса на нашите съграждани и на гостите на града. Скоро гледах дневника ни, по повод едно училище от Пазарджик, което иска да сключи с нас договор за партньорство, да идват при нас за учебни лекции и наблюдения. Оказа се, че почти е съизмерим броят на учениците и гражданството, които идват при нас от Стара Загора, и тези – които са гости на града.
Нека подчертая, че има две съществени различия от времето, в което работеше старият планетариум, и нашето време. Първо, старият планетариум беше аналогов, изображението се формираше с електрооптична система и се управляваше ръчно. Сегашният планетариум е дигитален и се управлява от един мощен компютър.
Лекциите са абсолютно завършени като формат и визия, като
дават интегрална картина на близкия Космос, Слънчевата система, Галактиката, Метагалактиката и всичко около нас
Това изключително много подпомага изучаването на съвременните астрофизически проблеми, които се преподават във всички степени на средното училище.
– Предизвикателствата пред екипа Ви?
– Новите технологии поставят пред нас много сериозен проблем, свързан с усвояването им и реализирането на дигитална продукция, която може да се демонстрира в Звездна зала на планетариума. Астрономията и космонавтиката са много бързо развиващи се направления на съвременната наука и технология и за тях можем да кажем, че тази седмица няма да прилича на следващата, както и че тя не си прилича с предходната.
Хората очакват, като дойдат тук, да получат сведения и информация за най-новото. Екипът е изправен пред много сериозна задача – първо, да получи развитие на собствената си квалификация, за да работи ефективно с тази модерна технология и второ, да развие системен подход при актуализацията на знания, които да ползва при изработка на лекциите. Това е важно, особено по отношение на т. н. „собствени” лекции. Това е важно и поради факта, че астрономическото образование в България се различава от това, което е, да кажем в САЩ, в европейски страни, Русия, Китай. Знанията, които се получават, са едни и същи, но методиката се различава.
Затова, паралелно с усвояването на планетариума се опитваме да правим собствени лекции, като за целта създадохме студио за звукозапис и видеозапис. Оттук нататък зависи от нас да се квалифицираме достатъчно, така щото
нашите лекции да са съизмерими по качество с това, което предлага Европейската космическа агенция, НАСА, Роскосмос
Това е сериозно предизвикателство за екипа на планетариума!
Смятам, че младите колеги ще бъдат на съответното равнище и в един момент ние ще бъдем не само един от най-модерните планетариуми в България, а ще бъдем интересни като средище за научна популяризация и за нашите гости от чужбина, Балканските държави, Европа.
Миналата година Европейският конгрес по астрономия беше в Хамбург, посетихме Хамбургския планетариум. Оказа се, че техните специалисти проявяват интерес към това, което ние правим, че германците има какво да вземат от нас в областта на научната популяризация и неформалното образование. Ние от тях също.
Предложих да направим Европейска работна среща по проблемите на работата в планетариуми, като ние ще бъдем домакини през 2027 г.
Планетариумът е ефективно средство не само за научна популяризация, а главно за учебна дейност, защото няма по-мощен учебно-технически демонстрационен прибор от него, създаден в историята на човечеството.
– Проф. Стоев, какво е Вашето послание пред тазгодишния 24 май?
– Нека се гордеем с постиженията в областта на културата, науката и образованието, направени от предците ни. Нека да бъдем на тяхното ниво и да поглеждаме към бъдещето, което е на нашите деца и те ще бъдат в него. Да ги подготвим за това бъдеще, показвайки перспективите за интересна работа в модерните науки и технологии, в които те ще останат любопитни за цял живот.
Нека у старозагорци не угасва пламъкът на желанието да бъдат първи във всичко, с което се захващат и което правят.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
