Юбилейна изложба на Валентин ДОНЧЕВСКИ
100 свои непоказвани платна в няколко различи стила представя художникът Валентин Дончевски в голямото фоайе на Държавна опера-Стара Загора. Авторът владее толкова видове пространства и времена, че откровено казано, зрителят едва си поема дъх до умиротворяването на този свят, който диша с живота и неговото пъстроцветие.
Подходът към художественото овладяване на времето и пространството има своя методика и философска методология. Любознателността му да се докосне до първоизточника на тези понятия е била при него повече от любопитна. Както един от случаите, когато ни покани на мястото на открит рудник, вече съвсем изгребан, от комплекса „Марица-изток“. Това беше негов концерт в самото лоно на откритата мина. В центъра беше самият Вальо Дончевски пред микрофон на стойка с китара в ръце, стъпил върху просната нашенска черга на земята. Така той изпълни своята програма от популярни и лично сътворени от него песни. Публиката бяхме се курдисали сред магическата чернота на последния въглищен слой в това импровизирано място, което трябваше да избистри понятието време и пространство.
По отношение на времената той има своя подход, който повече прилича на археолог, фолклорист, етнограф и фотограф с богатството на българската тъкан и най-вече нашенската черга, която винаги е била дъгата на българския дом. Парченца от нея, апликирани в сложните композиции на неговите творби, звучи много светло и омайно. Тези парченца от черги влизат в употреба за апликации със свое символно значение и с прекия преход от едно време в друго, от едни багри в други.
В изложбата се откриват няколко тематични и стилови групи картини. Една от тях , в която самият художник благоденства, е темата за градската легенда Чонката. Този несретник с вечния петел на рамото е направен с такъв финес на рисунъка, стигайки до филиграна. Чонката беше късче от философския заряд на авторовото изкуство – т. е. на вътрешния и на външния рефлекс на човешката свобода.
Има случаи и те са показани в изложбата, когато художникът дава изобразителната сила на експресията в търсене на „веществото“ на човешката душа, когато става дума за вътрешния живот на човека. Това напомня музикалните етюди, които „озвучават“ вътрешните дълбини на човешката душа.
Графичният подход открива свои символи, състояния, човешки фигури в неподражаем вид в един друг свят, вероятно повлиян от автори като Петър Дънов, Рудолф Щайнер. Тук художникът е надмогнал плоскостта в изказа на тази сложна материя или рефлексия – майсторство да изкажеш нещо, което никой не е видял освен в поведенческите изяви и пр.
Авторът подчертава, че това са различни стилове. По-скоро това е рефлексията на едно или друго човешко духовно или душевно състояние и неговият графичен изказ. Тук е именно художественото майсторство на Валентин Дончевски да дадеш образ и подобие на човешката душа и нейните рефлекси особеното в изкуството на художника. Той отдава дан и на самото изкуство като „летящите“ в пространството балерини.
Художникът се стреми да даде материален израз на духовното състояние на човека, който веднъж излиза не от другаде, а от своята душа. В много от своите творби скрепява в едно визия и душевна енергия – опредметена, затова в някои случаи тя идва в своя материален изказ.
Душевност, рефлексия – това е в самия опит на художника да му даде визуален смисъл, форма и всичко това идва със своето образно богатство. Изображението е онзи рефлекс, който търси своето най-подходящо място; дали ще бъде черното дъно на изгребания открит рудник и ти да си щастлив, че си влязъл в самото пространство, където твоята музика е не само човешка направа, както и картините ти – всичко е рефлекс, ако търсим онова, което ни прави щастливи.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
