Станимир Стоянов
10 март е специална дата в българския календар. Тя бележи спасяването на около 50 000 български евреи от лагерите на смъртта и едновременно с това у нас е Ден на почит към паметта на 6-те милиона жертви на Холокоста. Датата осветява един непреходен морален Връх на толерантността на българския народ, забележим от всяка точка на Европа и на света.
На 4 март 2021 г. Израел, Австрия и Дания сключиха т. нар. ваксинен съюз. По същество става въпрос за общ фонд за научни изследвания и евентуално съвместно производство на ваксини. Действията на Австрия и Дания бяха оценени и като остро негативна оценка за провала на Европейския съюз, за разлика от Израел, в създаването на качествена организация на ваксинационния процес.
снимка: Olivier Fitoussi/Pool/AFP/Getty Images
Можеше ли България също да бъде част от „ваксинационния съюз“? Първо, Израел политически винаги е бил възприеман като европейска държава. Т.е. не може да става дума за кой знае каква „изневяра“, както се вълнува Франция. Второ, България може и да не е толкова богата колкото Израел, Австрия и Дания, но след като изсипахме почти 10 милиарда лева за борба с Ковид-19 все щяха да се намерят 30 милиона за участие във фонда. Трето, специално в сферата на ваксините, опитът и научно-технологичният ни потенциал също не е за подценяване.
Накрая – най-важното. България и Дания имат най-големите исторически и морални основания да получат подкрепа от Израел в подобен труден момент. Дания спасява от Холокоста 98% от своите около 8000 евреи, а България въпреки, че е съюзник на Германия – около 50 000 – практически всички на днешната й територия. Отговорът на въпроса – „Защо не сме част от ваксинационния съюз?“, е почти същият като на въпроса – „Защо „изпуснахме“ Македония, след като първи я признахме за държава?“.
Днес в България живеят, по различни данни, между 1000 и 1500 български граждани, самоопределящи се като евреи. В Израел живеят около 50 000 израелски граждани, определящи се като евреи с български произход. България е страна „като човешка длан“ със 110 994 кв. км. Израел има точно 5 (пет) пъти по-малка площ: 22 145 кв. км. От тях – половината пустиня, а ние сме на 100% „земен рай“. Нашето население е 7 000 000, на Израел – 9 000 000 души. България, както ще се наслушаме по време на предизборната кампания, заема последните места във всички класации на Евросъюза, на Израел трудно ще му изброим само първите. В такива случаи, по ирония на съдбата, сме свикнали да казваме: „Има нещо гнило в Дания!“. За да разберем какво е то, трябва да ни станат ясни и Благословията на евреите и Проклятието на българите. И едното, и другото ще са безценни за всички кандидати за власт и слава след изборите на 4 април.
Националният ни интерес изисква да цитираме издадената от издателска къща „Труд“ през 2018 г. биография на Шимон Перес. В нея е разкрита най-важната тайна на евреите и на държавата Израел.
Ето: „Първите еврейски заселници са пристигнали в земята на Израел без нищо, само за да открият в замяна място, което не предлага почти нищо. Те се сблъскват с една земя – негостоприемна, с камениста почва, особено трудна за отглеждане на посеви. Половината от нея – Негев, в южна посока, е пустиня. По-плодородният север е бил белязан от маларийни епидемии. Земята на Израел е свято място, но заселниците откриват, че не е нефтено находище – една от малкото ивици земя в региона без залежи от петрол…
И все пак днес, близо седемдесет години след основаването на държавата, Израел не е безпомощна, вечно бедна пустиня – тя е технологично чудо, средоточие на научни предприятия, будещо завист дори в най-големите икономики на света…
Как се случи това? Как започнахме една нация от нищото и я превърнахме в нация на иновациите, на „стар-ъп“ компаниите. Отговорът се крие в един парадокс: НЯМАНЕТО НА НИЩО Е едновременно най-голямото ни предизвикателство и НАЙ-ГОЛЯМАТА БЛАГОСЛОВИЯ. Без природни ресурси надеждите ни бяха свързани с умението да мислим творчески. Изборът на заселниците е бил съвсем ограничен: да успеят или да умрат от глад…
Ние научихме, че съкровищата, скрити в самите нас, са много по-големи от всичко, което бихме открили в земята“, Шимон Перес.
А как стоят нещата с нашата земя знаем от деца. Ето дядо Вазов в „Отечество любезно, как хубаво си ти!“:
„Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове;
Хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
На Изтокът светлика, на Югът аромата;
Горите ти са пълни с хармония и хлад,
Долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?“
Това е положението, братя. Проклятието на българите не им е във земята, а в главата. Не сме открили още съкровищата, скрити в самите нас. В България, спасила преди 78 години своите евреи, са останали само 1000-1500 техни потомци. А 50 000 са избрали да живеят в Израел.
Защото истинската Благословия на евреите е тяхната уникална КУЛТУРА НА ПОСТИЖЕНИЯТА.
Истинското проклятие на българите е да живеят в прекрасна земя, потънали в тресавището на КУЛТУРАТА НА ОЦЕЛЯВАНЕ. Пълното заглавие на автобиографията на Шимон Перес е „НЯМА МЯСТО ЗА МАЛКИ МЕЧТИ – смелост, въображение и изграждане на съвременен Израел“.
Морален дълг на малкото останали да живеят у нас евреи е да пренесат ноу-хауто на еврейския успех в България. И като израз на благодарност, и като истински жест на толерантност. Искам да ми повярват, че децата им ще искат да останат тук, само когато заедно развалим проклятието „в България да няма място за големи мечти“. А големите мечти се превръщат в големи цели. Големите цели – във високи постижения. Високите постижения се виждат отдалеч и имат огромна притегателна сила. Толкова могъща, че да върне 2 000 000 българи в ОТЕЧЕСТВОТО, ПЪЛНО С БЛАГОДАТ!
NBP.bg
