Доц. д-р Алексей Стоев e роден на 15 декември 1952 г. в Пазарджик. Завършва физика през 1977 г. в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“. Специализира астрономия. През 1978 г. постъпва на работа в Народната астрономическа обсерватория и планетариум “Юрий Гагарин” в Стара Загора, по-късно става неин директор. От 1 март 2011 г. е ръководител на Филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН в Стара Загора. Член е на национални и международни научни и обществени организации. Неговата активна научна, изследователска, обществена и преподавателска дейност разкриват характера и широките хоризонти на знанието на една значима съвременна личност.
Днешното време не е на енциклопедистите нито в научния, нито в обществения живот
Днешното време изисква доста тясна специализация и усилия човек да навлезе в един проблем и да го развие докрай. Въпреки това смятам, че и в днешно време има будители и ние ги знаем много добре и им отдаваме заслуженото. Техните имена и техните личности ги съизмерваме с нашите възрожденски деятели. Себе си не бих сложил в нито при будителите от миналото, нито при съвременните будители. По-скоро разглеждам моята работа и приноса ми откъм будителството в две основни направления. Първото е популяризацията на науката и в частност – физиката и астрономията и на различни дялове от тях. И на второ място –
откриването и мотивирането на млади таланти в областта на физиката и астрономията
В тези две направления смятам, че мога да си припиша известни заслуги и то най-вече чрез оценката, която са дали различни национални и международни институти за това, което сме направили досега. В областта на археоастрономията аз и моята съпруга Пенка Стоева, както и хората около мен в
Групата за археоастрономически проучвания и експедиции
както сме я нарекли в далечната 1979 г., сме проучили един много дълъг списък от древни паметници на територията на България и балканските страни. Това са обекти, които нашите предци от епохата на енеолита отпреди 7000 години и стигайки до времето на траките много по-късно, са използвали за астрономически наблюдения и за съставяне на сравнително точен календар от тази епоха.
В това направление сме изследвали около 20 скални светилища
а също така и 4 големи струпвания на рисунки в български пещери, които представляват пиктограмни записи на първите календари от тази епоха. В списъка на нашите изследвания са ориентациите и астрономическото значение на така наречените
подмогилни съоръжения в Долината на тракийските царе
около Казанлък. Особено важно беше участието на ученици в работата на нашата група. Някои от тях бяха и съавтори на научните публикации, които правихме, като техният принос беше доста значим. Голяма част от всички тези момчета и момичета, които участваха в нашата група през годините, в днешно време са сериозни специалисти,
някои от които са доктори на науките, даже и професори
Смятам, че това е един оригинален български принос, в сериозни научни изследвания да се привличат младежи на ученическа и студентска възраст, които да работят активно в областта на такива проучвания и
да направят своя „прощъпулник” в науката, пишейки своите първи статии
Важен момент от многобройните ми задачи и ангажименти е и издирването и подготовката на младежи, които да участват в международната олимпиада по астрономия. Колкото до броя на шампионите –
златните, сребърни и бронзови медалисти, които са мои възпитаници
ще кажа с гордост, че не знам в международен план някой от ръководителите на другите отбори дали би се похвалил с такива резултати и успехи. С Ева Божурова, с която водим отбора от много години, сме били канени като лектори в много страни, за да популяризираме нашата методика, а тези хора са били запленени именно от резултатите на нашите ученици”. Приносите на хора като Алексей Стоев не се затварят в ограничения кръг на определен вид научни интереси. Характерно за него е и
ефективната популяризация на науката в безброй интересни лекции
Когато стане въпрос за неговата най-желана научна тема в областта на астрономията, отговорът е: “Нашият любим небесен обект е Слънцето заедно със своята атмосфера. Конкретната научна тема в слънчевата физика е свързана с изучаването на слънчевата корона. И тъй като тя се вижда само по време на пълни слънчеви затъмнения, ние преследваме конуса на лунната сянка по територията на цялата Земя. Освен това, като учени, чието хоби е спелеологията, сме изследвали
влиянието на слънчевата цикличност върху хода на температурата в пещерната атмосфера
на така наречената „зона на постоянни температури” в пещерите. Този значим резултат сме публикували в една много оригинална статия, и това откритие се явява първо в света и много цитирано от учените, занимаващи се с подобни теми. Оказва се, че там също, макар и дълбоко под земята,
макар и на хиляди метри от физическия вход на пещерата
температурата на тази атмосфера, която ние наричаме „константна“ за дълги периоди от време, се влияе от слънчевата активност. Физическото обяснение на това явление все още е непълно, като с допълнителни изследвания нашият екип се стреми да намери тези физически процеси, които пренасят енергийно влияние на Слънцето дълбоко под земята. Другото е
слънчевият вятър и космическите лъчи, които обдухват Земята
и които чрез магнитосферата, йоносферата и атмосферата на Земята влияят на такива атмосферни субстанции и процеси дълбоко под нея. Това са едни много оригинални наши български изследвания. Зад мен стоят множество хора, с които сме работили заедно по темите през годините. В заключение, бих искал да добавя, че нашите предци – просветители, будители – тачим и заради тяхната ярка гражданска позиция. Без нея човек и тогава, и сега би бил нищо“. НБП, Донка ЙОТОВА
