Нека младите да изучават историята на народа ни много дълбоко и да се пресява зърното от плявата, да вникват в процесите задълбочено, за да могат да анализират и съвременната политическа обстановка
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Десислава ПЕНЕВА, 12 И клас, Ралица МИХАЛЕВА, 12 И клас, Христен ЧИЛИКОВ, 12 Б клас
Георги Христов е родом от Габрово, но живее от детска възраст в Стара Загора. Той е магистър по история, завършил е Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В момента е преподавател в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора. Професионалната му дейност идва от интереса му към развитието на обществените процеси в дълбочина. Той гледа на историческата наука като на жива материя, изпълнена с емоционален заряд и лишена от скучна фактология. Като педагог Георги Христов обръща внимание и към ключовата роля на учителите за учениците в запознаването със същността на събитията, което впоследствие би дало възможност за максимално точно тълкуване на съвременните процеси.
– Г-н Христов, какво е за Вас трети март? Дава ли истински повод за празник или не винаги е оценен от българите?
– Според мен, трети март е недооценен. Той става официален празник едва през 1991 г. Има една неадекватна политизация, която пречи на неговото реално осъзнаване, но моите наблюдения са, че
голяма част от младежите се интересуват и се вълнуват от него. Не помня да съм ставал свидетел на такъв ентусиазъм
от страна на младите хора във връзка с националния ни празник по време на собствените ми ученически и студентски години. Смятам, че тази тенденция ще се развива все повече и повече.
– За да изпитва искрен патриотизъм, е важно човек да познава миналото. Смятате ли, че обществото ни е запознато с реалните факти около процеса по Освобождението?
– Много от основните факти и процеси, свързани с Освобождението, не са познати на обществеността. На поколенията се предава информацията през призмата на идеологията в съответната епоха. Например, комунизмът в днешно време е заменен от идеологиите на евроатлантизма и неолиберализма.
Смятам, че съществува тенденция за обезценяването на трети март
Някои хора твърдят, че тогава се чества поробването на България от Русия. Това пак е идеологическа тенденция, която няма нищо общо с едно реално патриотично възпитание. А то е свързано главно с националното самосъзнание и националния характер, които от своя страна играят ключова роля за всяка една нация. Както обаче един човек трябва да има реална представа за себе си, за своя характер, така и представителите на една нация трябва да имат реална представа за истинските стойности на самата нея. За съжаление, в тази епоха на глобализъм подобна система на образование не се толерира, даже напротив.
– Разкажете ни нещо интересно, свързано с Освобождението, което не е известно на широката общественост!
– Един от интересните факти е този, свързан със самата дата на Освобождението. Тя е 3 март по григорианския календар, нов стил, и 19 февруари, по стар стил, като далеч не е избрана случайно.
Тя е свързана до голяма степен с руския император Александър II, който на 3 март 1855 г. е коронясан за император
След това на 3 март 1861 г. той издава прословутия манифест, с който премахва крепостното право. Това се е смятало за най-значимото дело по време на управлението му. Затова той избира и датата 3 март за деня на подписването на Санстефанския мирен договор.
– Можем ли да считаме Русия за наша освободителка, дължим ли й признание?
– Съществуват мнения, че България е окупирана от руските войски. Русия по това време е империя и в основата на геополитиката й стои интересът към проливите. Тя се стреми да излезе на топли морета, а Османската империя пречи за постигането на тези цели. Излиза предпоставка за реален интерес към война помежду им, но България в никакъв случай не е потърпевша от руското влияние и за това говорят реални факти. Новата история на България започва с една конституция с всеобщо избирателно право, което е признак за нейната особена демократичност по онова време. Основите на държавността са поставени от временното руско управление, след което то се е оттеглило по силата на Берлинския договор. Окупатор ли е този, който създава всички институции на нова модерна България? Все пак присъства стратегически интерес, защото императорът е смятал, че въвеждайки демократична конституция, ще разшири влиянието на Русия. Но политиката на този човек е била насочена към уважение на достойнствата и ценностите на освободения народ.
Воините действително тръгват с мотивацията да освободят своите поробени братя като такива нагласи са наблюдавани и сред обществения елит
Не е имало човек от политическите или военните среди, който да не е изпитвал възмущение и гняв от това, което е сполетяло българите след Априлското въстание.
– Бихте ли казали нещо повече за ролята на българите в Освобождението?
– Това е един от най-подценяваните въпроси. В исторически аспект, войната е кулминация на национално-революционното движение. Говорейки за ролята на българите, трябва да имаме предвид, че не е било възможно от историческа гледна точка нито една от Балканските държави да се освободи сама. Това е факт, с който всички водачи на българската национална революция са били наясно.
Революционните движения на българите са били умело обвързвани с международната обстановка
защото само при благоприятна такава е имало възможност за успех. Ще ви дам няколко примера – Първото Търновско въстание, след това Второто Търновско въстание, Чипровското въстание, както и въстанието на Карпош, изцяло обвързват стратегията и тактиката си с Австрийската империя. Все пак има нещо, което е много подценявано от историците и то е тясно свързано с участието на българите в освободителното движение. Българските земи от момента на завоеванието им от Османската империя до самия му край са плацдарм за завоеванията в Европа. Тук са най-свирепите, най-мощните многочислени военни контингенти на Османската империя, което автоматично превръща България в стратегически център. През 1598 г., когато избухва Търновското въстание, предводителят му Тодор Балина, потомък на стар аристократичен род от времето на Втората българска държава, създава организация, обхващаща цяла Северна България. Организацията впечатлява дори самия император на Австрия Рудолф Втори. Относно Руско-турската война, при сраженията руското военно командване допуска огромни военно-стратегически грешки. Особено при обсадата на Плевен.
Изходът на битката е решен от българските опълченци и руското командване отчита този факт
Ако не бяха те, никога нямаше да бъде удържан проходът Шипка. Точно при тези боеве през август 1877 г. се решава и изходът на войната.
В тази връзка в Стара Загора действително е първата сериозна проява на българско опълчение преди боевете на Шипка. По-късно, особен повод за гордост на старозагорци дава успешното възстановяване на града след опожаряването му и заличаването му от лицето на земята.
– Как обикновеният българин се е справял във времената на османско владичество?
– Османската феодална система налага много тежки данъци върху българското население. Има и данъци, които се плащат само от християните – поголовният данък „джизе“. Естествено, че българинът не може да оцелее с бунтове и въстания.
Оцелявал е с изключително голяма солидарност, която се е проявявала в рамките на българската селска община
Нейната същност е уникална и никъде другаде няма да я срещнем. Османските власти са определяли размер на данъка, който трябва да се плати от селото, след това селската община е преценявала, че ако някой е нямал възможност да плати, другите поемат задължението.
Другият момент на съпротива е измислянето на различни схеми за укриване на данъци. Благодарение на тази уникална солидарност, ние оцеляваме. Този факт никога няма да се хареса на европейския манталитет.
– Тези исторически познания будят в нас особена гордост. Но нуждаем ли се все още от колективен враг, който да мразим, за да вървим напред, или в днешно време можем да намерим по-градивен двигател за развитие?
– Естествено е, че модерното съзнание и модерният патриотизъм не се нуждаят от колективен враг, който да мразим. От друга страна, без антагонизъм, без приятелства и врагове няма процес на идентичност, на осъзнаване. Известна ви е неиздържаната теза за османско присъствие. Но също така, когато говорим за робство, в строгия социално-икономически смисъл на думата, робство не е имало, тъй като не е имало роби, както в древна Гърция и древен Рим. Така че, термини като тираничен режим, деспотия, владичество са много по-адекватни. Но ние употребяваме думата „робство“ в по-друг смисъл.
Освен това, най-големите безчинства, които са правени, след Априлското въстание, не са правени от редовната турска армия. Те са правени от мюсюлманското население – черкези след 1864 г. То се състои от мюсюлмани, живеещи в Кавказ, които след 1864 г. са завладени от Руската империя, в резултат на което Османската империя ги приема и те се заселват в българските земи. И тези черкези си отмъщават на всички християни, те са фанатизирани мюсюлмани.
Другата група са така наречените башибозуци. Те са като паравоенна структура в Османската империя, която отново със съдействието на османското командване, извършва зверства. В това отношение какво означава ние да мразим турците, при положение, че за Османската империя не е важен етническият произход? Тя е фундаменталистка империя и за нея е важна принадлежността към исляма. Турците също са били наричани рая – зависимо население, както и българите, само че мюсюлманите в сравнение с християните са ползвали определени привилегии.
След разпадането на Османската империя Кемал Ататюрк изпитва големи симпатии към българския народ, тъй като още от детството си в Солун е живял с българи. Така че,
насаждането на омраза е пагубно и е признак на изостаналост
Трябва да знаем кой какво ни е причинил, но в крайна сметка как може българинът да мрази обикновения турчин, с когото са живели в добросъседски отношения?
– Какво ви прави горд българин?
– Ние сме много древен народ. Трудно хората в Западна Европа биха могли да асимилират това. Древността на народа ни е уникална, особено като става дума за траките и за древните българи. Освен това, противно на очакванията, произходът на древните българи не е тюрко-алтайски, а е индо-ирански и е свързан с Древна Персия и Персийската епоха.
Какво представлява националното знаме на България? То се състои от 3 цвята. Преди Освобождението са били подреден по различен начин. Това е арийското знаме, символът на индо-иранските арийски мистерии. Бялото означава най-висшата каста – духовенството, брамините. Зеленото символизира търговците, работниците. Червеното символизира кшатрите, това са воините. Единството на тези три цвята е единството на синархическата държава (древните са наричали по този начин държавата си). В тази държава управлява, от една страна, духовният елит на обществото, от друга страна, хората, които се трудят, и воините, които трябва да защитават обществото. Точно такова е знамето на България. Как да не сме горди, че сме българи?
– Оптимист ли сте за бъдещето на младите хора?
– От гледна точка на работата ми с учениците съм оптимист, защото сред тях се оформя естествен елит. Една част от това поколение ще върви все повече нагоре към духовните, интелектуалните и морални висини. Нужна е нова образователна система, която да направи истинска селекция, истински подбор на таланти. Поколенията след 2000 година са призвани да извършат много велики дела.
А моето послание към младите е да се изучава историята на народа ни много дълбоко и да се пресява зърното от плявата, защото често се среща дезинформация. Нека младите хора да не се поддават на евроатлантическите ценности и глобалистките доктрини. Нека реално и със задълбоченост да вникват в нещата, за да могат да анализират и съвременната политическа обстановка.
Авторски екип от ГПЧЕ „Ромен Ролан“: Десислава ПЕНЕВА, 12 И клас, Ралица МИХАЛЕВА, 12 И клас, Христен ЧИЛИКОВ, 12 Б клас
