Казва доц. д-р Костадин НУШЕВ, преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
Интересът ми към личността и делото на митрополит Методий Кусев бе провокиран още през 1998 г. по повод на юбилейното честване на 160 години от неговото рождение. Тогава, още като докторант в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, се запознах с някои от неговите книги. Постепенно този интерес към личността му се запази, още повече, че
книгите издадени от Фондация „Митрополит Методий Кусев“ и от различни изследователи, са получени като подарък в библиотеката на Богословския факултет, за да служат за следващи поколения студенти
През 2018 г., когато се честваха 180 г. от рождението на митрополит Методий Кусев, вече като доцент и преподавател в Богословския факултет, имах научно-изследователски проект, който целеше да се проследи как духовните възрожденски традиции на българската църква, на българската екзархия, се продължават в развитието на християнската етика като богословска научна дисциплина в нашия факултет. Тогава открих нещо много интересно – след блажената кончина на митрополит Методий
неговите близки и роднини са дарили голяма част от личната му библиотека на новосъздадения богословски факултет
Занимава ме желанието да разбера дали тези книги са част от библиотеката на Цариградската духовна семинария, на която той е бил ректор още като архимандрит. Не можах да установя точно това, защото навсякъде имаше печати на книгите, че те са от личната му библиотека. Но дарението не е по-малко ценно.
Специално внимание отделих на работата си върху книгата на митрополит Методий „Възпитанието в духа на християнството или безбожието“. За мен беше интересно кои са първоизточниците, които той използва за нея. С изненада открих, че в дарените книги на Богословския факултет има екземпляр от книгата на св. Теофан Затворник по православна християнска етика, в която е включен и трактатът на Св. Йоан Златоуст за възпитанието на децата. По бележките на митрополит Методий, установих, че един от основните източници за неговата книга е именно този богословски труд на Теофан Затворник.
Личното книжовно наследство на митрополит Методий Кусев е много богато и продължава да се изследва от много учени. Това ме вдъхнови и мен. Отново преоткривам образът на този истински възрожденски духовник.
Пътят му на духовен будител е изключително значим
и не случайно Симеон Радев в „Строители на съвременна България“ казва за него, че продължава възрожденското просветно-културно, училищно дело и в условията на Следосвобожденска България. Вече като Старозагорски митрополит Методий пренася всичко, което е натрупал като опит и познания още от Прилеп. Той е воден от духа да просвещава младите хора, от стремежа църквата да присъства в училището. Виждаме как създава училища, благотворителни християнско-църковни дружества, залесява изсечения хълм, който превръща в парк Аязмото – дело, с което и до ден днешен го свързват всички старозагорци.
Митрополит Методий Кусев е модерен християнски духовник, който прави всичко, което правят по това време в цяла Европа неговите съвременници. Но той го прави по уникален за България начин, вплитайки православните български традиции още от времето на покръстването. Въплъщава идеала на българската църква, на българския народ, на българското Възраждане за вярност към духовните традиции, но и за активно съвременно социално служение на ближните, на обществото, за обновление, възраждане, достойнство на човека, за братство, солидарност, справедливост. Тези ценности той разработва и в своите трудове, той е буден архиерей, който
не отстъпва по нищо на своите съвременници от другите църкви
В годините след Освобождението той предупреждава, че изострянето на идеологическите противоборства, ще доведе до разединението на българския народ. Той се явява като пророк, защото непосредствено след неговата кончина избухват точно тези политически страсти и борби, с тежки последици от вонстващ атеизъм, антихристиянски дух на противоборство, срещу християнските ценности и духовните устои на нацията и това ще доведе до дестабилизация на обществото и морала.
Има още много какво ние да четем и да изследваме в завещаното от него книжовно наследство, да публикуваме непубликувани негови книги. Радостно е, че преди дни университетското издателство отпечата отново книгата му „Възпитание в дух на християнство или на безбожие“. Напълно актуален въпрос за нашето съвремие. Защото виждаме през последните 30 години как БПЦ се опитва да аргументира необходимостта от възстановяване на християнското нравствено възпитание и религиозното образование в българското училище, което е именно в духа на заветите на митрополит Методий.
От дистанцията на времето виждаме, че той e бил прав. Цялата бездуховност и криза на нравствените ценности и желанието да се възвърнем към тези християнски принципи, е нещо, за което той говори още в края на XIX век.
В тази актуална за мен проблематика добавям и новата книга на д-р Румяна Лечева „За слава на Бога“, която през 2020 г. ме помоли да съм неин научен редактор. Успях да се запозная и с нейните изследвания. А сега на 31 октомври книгата бе представена на поредната инициатива, организирана по повод на 100-годишнината от кончината на дядо Методий.
Всички тези похвални събития – юбилейни чествания, научни форуми, юбилеен вестник, подкрепата от Старозагорската митрополия, РИМ-Стара Загора, академичните среди, ме обнадеждават и показват тенденцията за преоткриване и преоценка на делото, на духовните завети и на великото наследство на митрополит Методий Кусев.
Надявам се да преоткрием в нова светлина личността и делото му. Той може да бъде пример
както за съвременните наши духовници, така и за младите хора, за интелектуалците, учените, писателите, журналистите.
Доц. д-р Костадин Нушев е завършил богословие и културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава богословие в Катедра „Практическо богословие“ в Богословския факултет на Софийския университет. Автор на книги, студии и статии по християнска етика и православно богословие.
Подготви: Радослава РАШЕВА
