ПОЕЗИЯ НА ПРИГЛУШЕНИТЕ ИЗПОВЕДИ
Има поети, чиито изяви напомнят избухването на бенгалския огън – фойерверки, шум, евтина преходна слава и след това забрава. Тяхното име днес е легион. Но има и творци, които не обичат фанфарните шумотевици и панаирджийската суета, а работят тихо и съсредоточено с отговорност пред Словото и създават своите оригинални поетически светове.
Боян Бойчев е от втория тип поети. Той е автор на няколко книги поезия, в които виждаме как постепенно се разгръща и развива неговият лирически талант. В новата си сбирка – „Радост печална да бъдеш…“ Боян Бойчев отново разчита на приглушената изповед. Лирическото повествование излъчва носталгия по безвъзвратно отминалото време на патриархалното спокойствие, златните спомени от детството, юношеските блянове и копнежи. В едно свое стихотворение Боян Бойчев заявява, че пише под светлината на мълнии и мисли между два техни проблясъка. В друга знакова творба декларира:
Стъпвам бос по звездите,
Разпилени по черния път,
Като стъкълца се забиват
И болят стъпалата, болят…
В новата стихосбирка на Боян Бойчев „Радост печална да бъдеш…“ добиват ново развитие някои от най-сполучливите негови качества – непринуденост и изящество на лирическия рисунък, органичност на образите и сравненията. Многократното позоваване на морето, на морската стихия, на вълните, на безлюдния плаж символизират порива на лирическия герой към свобода, волност, безкрайност, мечтателност.
Тази лирическа сбирка излъчва благородни и топли внушения.
Иван ГРАНИТСКИ
