Пре­ми­е­ра­та на но­вия ро­ман на Ми­ра Ни­ко доне­се свет­ли и ра­дос­т­ни твор­чес­ки пре­живява­ния за пуб­ли­ка­та в Ста­ра За­го­ра

След блес­тя­ща­та пре­ми­е­ра в Со­фия на 15 май, на 16 май Ми­ра Ни­ко пред­с­та­ви но­вия си ро­ман „От­въд чест­та и чув­с­т­ва­та“ в род­на­та Ста­ра За­го­ра. Ве­чер­та в Ре­ги­о­нал­на биб­ли­о­те­ка „За­ха­рий Кня­жес­ки“ се пре­вър­на в тър­жес­т­во на сло­во­то и кра­си­ва­та му­зи­ка. Фи­но­то при­със­т­вие на та­лан­т­ли­ва­та ав­тор­ка, ко­я­то про­че­те от­къ­си от ро­ма­на си, бе до­пъл­не­но с му­зи­кал­ни­те из­пъл­не­ния на ней­ния съп­руг – опе­рни­я пе­вец Ру­си Ни­ков, добре поз­нат на све­тов­ни­те сце­ни. Во­дещ при пред­с­та­вя­не­то на кни­га­та бе Йор­дан Пе­ев, по­ет и пи­са­тел. А „От­въд чест­та и чув­с­т­ва­та“ бе пред­с­та­вен от из­да­те­ля чл.-кор. Иван Гра­нит­с­ки, ди­рек­тор на из­да­тел­с­т­во „За­ха­рий Сто­я­нов“.

Във ва­ши­те ръ­це та­зи ве­чер е един ин­те­ре­сен ро­ман на из­да­тел­с­т­во „За­ха­рий Сто­я­нов“, пос­ве­тен на съв­ре­мен­на Япо­ния. Ав­тор­ка­та Ми­ра Ни­ко е фи­ло­соф по об­ра­зо­ва­ние, пи­са­тел по приз­ва­ние. Оп­ре­де­ля се ка­то пуб­ли­цист по не­об­хо­ди­мост. Тя е арт фо­тог­раф, член на Ав­с­т­рийс­ко­то ли­те­ра­тур­но об­щес­т­во „Франц Каф­ка“. И мно­го важ­но – ро­де­на е в Ста­ра За­го­ра, ка­за в на­ча­ло­то на пре­ми­е­ра­та Йор­дан Пе­ев. Ми­ра Ни­ко ак­тив­но ра­бо­ти ка­то пуб­ли­цист, про­фи­ли­ра се в раз­лич­ни ли­те­ра­тур­ни об­лас­ти, но най-ве­че ка­то ро­ма­нист. Спо­ред ав­тор­ка­та, ро­ма­нът е за те­зи, ко­и­то са мис­ле­щи, чув­с­т­ва­щи и лю­бо­пит­ни хо­ра на вся­как­ва въз­раст. За мен то­ва е нет­ра­ди­ционен ро­ман, кой­то раз­каз­ва ин­те­рес­на се­мей­на са­га и ос­та­нах с впе­чат­ле­ние, че Ми­ра Ни­ко е жи­вя­ла в Япо­ния. Ока­за се, че тя до­ри не е би­ла там. То­ва ме из­не­на­да, за­що­то из­к­лю­чи­тел­но точ­но е пре­съз­да­ла тях­но­то мис­ле­не и на­чин на жи­вот, до­пъл­ни Йор­дан Пе­ев.

Не е слу­чай­но, че пра­вим пре­ми­е­ра­та на по­ред­на­та кни­га на Ми­ра Ни­ко в на­ве­че­ри­е­то на най-свет­лия бъл­гар­с­ки праз­ник – 24 май. Ней­ни­ят ро­ман е осо­бен и мно­го раз­ли­чен. Ми­ра е за­вър­ши­ла про­фи­ли­ра­на­та ху­ма­ни­тар­на гим­на­зия в Габ­ро­во, след то­ва фи­ло­со­фия в Со­фийс­кия уни­вер­си­тет и е би­ла пов­ли­я­на от ней­ния учи­тел – из­тък­на­тия бъл­гар­с­ки фи­ло­соф проф. Ра­ди Ра­дев. С то­ва се обяс­ня­ва и ней­ни­ят пос­то­я­нен стре­меж и тя­га към фи­ло­соф­с­ки­те вну­ше­ния и умоз­ре­ния. От дру­га стра­на, тя е мно­го чув­с­т­ви­тел­на и по­е­тич­на на­ту­ра. За­то­ва то­зи ро­ман пред­с­та­вя осо­бе­на кон­фи­гу­ра­ция от по­е­зия и фи­ло­соф­с­ки раз­миш­ле­ния, спо­де­ли из­да­те­лят чл.-кор. Иван Гра­нит­с­ки.

Ро­ма­нът съ­дър­жа ня­кол­ко гла­ви, ка­то вся­ка от тях е са­мос­то­я­те­лен раз­каз, но в съ­що­то вре­ме те съз­да­ват сво­е­об­раз­на хар­мо­ния и общ кон­текст. „От­въд чест­та и чув­с­т­ва­та“ е обединен око­ло ин­те­рес­на фа­бу­ла и ув­ле­ка­те­лен сю­жет. Ми­ра, ко­я­то ни­ко­га не е би­ла в Япо­ния, ни да­ва уди­ви­тел­на па­но­ра­ма на ду­хов­но­то раз­ви­тие на Япо­ния, на ман­та­ли­те­та на то­ва об­щес­т­во­то. По­лу­ча­ва се, от ед­на стра­на, с дъл­бо­ки поз­на­ния, с ин­те­рес към кул­ту­ра­та и фи­ло­со­фи­я­та на Япо­ния. От дру­га стра­на, раз­би­ра се, със съ­зер­ца­ние – ид­ва от иде­я­та за дзен бу­диз­ма, кой­то ми­на­ва ка­то не­ви­ди­ма ниш­ка в це­лия ро­ман. Мно­го доб­ре са раз­гър­на­ти и ха­рак­те­ри­те на ге­ро­и­те, ди­а­ло­гът е ре­зул­тат от ус­пеш­но уси­лие да се вник­не в ду­хов­ния жи­вот на пер­со­на­жи­те. Има­ме сре­ща с ро­ман, кой­то е съ­че­та­ние на по­е­зия и фи­ло­со­фия, с глав­на цел да по­ка­же кра­со­та­та, до­пъл­ни чл.-кор. Иван Гра­нит­с­ки.

Бла­го­да­ря от сър­це на пуб­ли­ка­та. Всич­ки сте спе­ци­ал­но под­б­ра­ни, обър­на се към при­със­т­ва­щи­те в за­ла­та Ми­ра Ни­ко. Ня­ма да раз­каз­вам за сю­же­та на кни­га­та. Бих ис­ка­ла да ви про­че­та ня­кол­ко от­къ­са, спо­де­ли от сце­на­та на род­ния си град пи­са­тел­ка­та. Ро­ма­нът е пос­ве­тен на май­ка ми Ма­рия, же­на с чест на са­му­рай, изящ­на ка­то гей­ша, тър­пе­ли­ва ка­то бу­дис­т­ки мо­нах, са­мо­жер­т­ве­на, вдъх­но­вя­ва­ща, без­в­ре­мен­на ка­то пла­ни­на­та Фу­джи. Кни­га­та е в ней­на по­чит, до­пъл­ни Ми­ра Ни­ко.

Тя оча­ро­ва ау­ди­то­ри­я­та с ар­тич­ност­та, неж­ност­та и фи­не­са си. При­със­т­ва­щи­те в за­ла­та има­ха въз­мож­ност да ви­дят и до­ку­мен­та­лен филм, пос­ве­тен на ав­тор­ка­та и на ней­ни­те кни­ги. Във фил­ма свои ду­ми за нея и твор­чес­т­во­то й спо­де­ли­ха из­вес­т­ни пред­с­та­ви­те­ли на из­кус­т­во­то от цял свят.  

Сред пуб­ли­ка­та бя­ха мно­го от близ­ки­те на Ми­ра Ни­ко от род­на­та Ста­ра За­го­ра, сред ко­и­то и се­мейс­т­во­то на Ан­то­а­не­та Ген­че­ва, под­по­мог­на­ли ав­тор­ка­та и про­веж­да­не­то на съ­би­ти­е­то, из­вес­т­ни­те ху­дож­ни­ци Ми­ха­ил Ко­сев, Ди­мо Ге­нов, Ва­лен­тин Дон­чев­с­ки, из­кус­т­во­ве­дът проф. Ма­рин Доб­рев, дъл­го­го­ди­шен ди­рек­тор на Ху­до­жес­т­ве­на­та га­ле­ря, как­то и мно­го дру­ги по­чи­та­те­ли на сло­во­то, му­зи­ка­та, из­кус­т­во­то. Всич­ки те бя­ха обе­ди­не­ни от вдъх­но­вяваща­та кра­со­та на твор­чес­ка­та ве­чер.

NBP.bg, Ра­дос­ла­ва РА­ШЕ­ВА