Младен Стоянов е роден на 31.12.1961 г. в Стара Загора. Навлиза в частния бизнес през 1990 г. с фирма за софтуер. Иноватор в сферата на високите технологии. Създател на млекоанализатори на световно ниво на принципа на инфрачервената спектроскопия. Бивш дългогодишен управител на „Бултех 2000“ ООД, мажоритарен собственик на „Екомилк Спектра“ ООД.
На 9 март се отбелязва Младенци – празник, свързан с християнската традиция и почитането на Свети 40 мъченици от Севастия. Имен ден имат всички, чиито имена са свързани с празника, включително и Младен, като името идва от думата „млад“, символизира нов живот и сила.
Честит имен ден на Младен Стоянов. Пожелаваме му здраве, късмет и покоряването на нови върхове в бизнеса и в живота! Нека всяко негово начинание бъде вдъхновено, печелившо и носи удовлетворение!
Нямам представа откъде идва наклонността ми към математиката – нещо вродено е, природно, никой не се е занимавал с мен. Моите родители ми разказваха история когато съм бил третокласник-четвъртокласник. Имам сестра, по-голяма от мен с година и 7 месеца. Гостували сме в приятелско семейство, с дете на годините на сестра ми. По него време родителите спореха кое дете знае повече. Дали на двете момичета по-трудна задача, да видят коя ще я реши по-бързо. Обаче и двете не могли, а аз, по-малкият, набързо съм я решил.
В гимназията ме помнеха с изобретателността, че преписвах с магнетофон
– това бе 1977-78 г., по немски език. Бях измислил начин да вържа слушалка на един магнетофон, който беше в чантата ми. Цялото училище се изреди да гледа изобретението… Влязох в казармата, изкарах я, след нея влязох в МЕИ Габрово, завърших „Микроелектроника“.
Защитих дипломна работа и започнах работа в ДЗУ. В ДЗУ попаднах в групичка на, Бог да го прости, инженер Стефан Игнатов. Бяхме подразделение за поддръжка на тестовата техника в ДЗУ. Имаше много машини, които тестваха готовите продукти. В повечето време нямахме работа, защото тестовите машини работят. Разполагахме с много свободно време. Той обаче беше решил да го оползотворяваме с програмиране. И едно от нещата, с които се беше захванал, една от най-модерните за времето си – 1987-88 година, задачи, бе автоматизация на производствени процеси. Т.е. това, което сега във всяко предприятие го има – автоматизирано, чрез компютри, управление на складове, цехове, счетоводство, свързано с мрежа… Тогава това го нямаше никъде, т.е., той опитваше да направи една от първите такива системи. Накрая
сключихме договор с тогавашната ЦНСМ „Яница“- Елхово, модно предприятие за дрехи
Когато през 1989 г. дойдоха промените и можеше да започнеш частен бизнес, аз реших да започна. Беше 1990-а. Идваха доста хора при нашата група да им изработим автоматизирани компютърни системи. Но моят шеф бе с консервативни възгледи и не смееше да излезе в частния бизнес. Аз обаче направих крачката. Регистрирах фирма за софтуер и с още едно момче, колега от Габрово, което се наложи да го уча на програмиране, започнахме. Първият ни договор беше за 100 000 лв. На онова време – 5 апартамента! С една фирма, също от шивашката промишленост, „Вела Пискова“ – Шумен. Изработваха костюми за Германия, имаха пари. Направихме системата, платиха ни. Трябваше да продължа в посока софтуер. Поканиха ме от „Сердика“ – Стара Загора, за изкупуване на млякото. Справих се добре, явно ме харесаха. „Сердика“ – Казанлък поиска и при нея да внедря същата програма. После дойдоха от „Млечен път“ – Нова Загора, едно от най-модерните тогава частни предприятия,
искаха да започнат веднага с моя софтуер
Обаче искаха и да го разширят с нови функции, една от които да се изработват нещо като фишове на всеки, който им дава мляко. В България фермерството е дребно, оказваше се, че са набрали около 4000 млековносители. Трябваше програма, която да отчита ежедневно всеки какво мляко е дал, с какви показатели. За качеството се оказа проблем, защото нямаше с какво. Разполагаха с една лаборатория, която имаше един апарат-центрофуга, която можеше да прави максимум 200 проби. Смятайте за какъв контрол говорим, ако на ден от 4000 млековносители се правят 200 проби! Направих програмата, нагласих я да работи, но беше компромисна, тъй като измерването на маслеността на един млековносител вървеше един-два месеца без повторна проба, а през това време той може да налива вода и каквото иска друго да прави. А и не се знае как храни животните и т.н. Осъзнах, че е основен недостатък на системата, че трябва да има измерване на всяка проба, всеки ден.
Награждаване от президента Росен Плевнелиев за иновативна фирма на България
Започнах да търся анализатори на мляко. Тези, които намерих, бяха 50 000 долара единият – невъзможно начинание, абсурд при средна заплата 17-18 долара на човек в ония години. Вносните руски анализатори струваха по 1400 долара. Да, не са 50 000, но при наличие на 200 села, по 1400 долара, си е пак невъобразима сума. Реших, че може поне 10 пъти да се свали цената му в наши условия.
Събрах моите колеги от ДЗУ и ги убедих
да започнем да разработваме български анализатор
В началото те бяха песимисти. Започнах на моя глава. След 3-4 месеца къртовски труд успях да направя датчик и започнах да ги произвеждам. Тогава бяхме регистрирали „Бултех 2000“ ООД, като аз имах едно условие към моите съдружници – че ще се въртим като управители всяка година, на ротарианския принцип. Тогава не съм бил ротарианец, но го измислих по този начин. Те се съгласиха, макар впоследствие да се оказа, че са забравили това ми условие. Първата година, когато регистрирахме фирмата, аз изпълних моя мандат, успяхме да произведем първите анализатори, да ги пласирам в „Млечен път“ и да направя един договор за десетканален анализатор, който решаваше проблема за следващата година с бюджета. Дойде време за ротацията. Сега те са го забравили удобно. Помня, събрахме се на тенис корта на „Тифани“, казах им, че е време някой друг да стане управител. Те започнаха да се дърпат, не искали. Бяха упорити. Един от съдружниците, няма да назова името му, каза: да изпълним договора и да разтурим фирмата. Бях шокиран! И им казах: добре, аз ще продължа да бъда управител, обаче оттук нататък ще правя каквото знам и няма да ми се месите. Съгласни ли сте? Те се съгласиха. Което впоследствие се оказа, че са забравили.
Продължих, започнах да лобирам навсякъде за разпространение на анализатора.
Чрез „Млечен път“ се запознах с проф. Мария Балтаджиева, тя им беше главен консултант
Страхотен човек, един от доайените на млечното производство в България. Почина през 2023 г., Бог да я прости! Тя хареса това, което правя в „Млечен път“, станахме приятели. А впоследствие ме заобича като син. Взе ме със себе си да ме представи на един семинар във Варна. Нея я канеха всички мандраджии да им води лекции, да им обяснява технологии на сиренето, на млякото, да ги съветва. Отиваме на семинара – една голяма зала с нафукани момчета, защото по онова време – 1998, 1999 г., да имаш мандра, означаваше да имаш много пари. Тя си изнесе лекцията, накрая заяви, че иска да им представи колега, който е разработил млекоанализатори. Повечето се подсмиваха. Тогава те се биеха кой повече ще произведе – сирене, кашкавал, и ще спечели. Не гледаха за качеството, стремежът им беше да изкупят повече мляко.
По селата имаше война за млякото. Чудеха се как да привлекат хора, а те слагаха водичка, гледаха си кравите както си знаят. Важното беше да съберат някакво количество мляко, надпреварваха се кой повече е събрал, кой повече кашкавал ще направи и повече пари ще спечели.
Въобще не им пукаше за качеството
Бяхме произвели и занесли 5 анализатора. Обяснявам им, те хихикат. Накрая им казах: Който има желание, да вземе един анализатор и да го пробва. Ако не му хареса, след един месец ще ми го върне. От стотина, може и повече да са били, мандраджии, се намериха петима, които ги взеха. После се оказа, че от тях нито един анализатор не се върна. Хората казаха: казвай колко струва. Тогава ги продавах за 150 долара, електрониката беше евтина, имахме печалба сигурно 100 долара. Мандраджиите, които все пак искаха да контролират какво взимат, да не купуват вода, започнаха да ги използват, научиха и други. Постепенно стана „мода“ използването на анализатори, за да не те лъжат. Половината мандраджии бяха щастливи, че другата половина използват анализатори, защото селяните бягаха от тях. Тези обаче, които използваха, бяха коравоглави и си викаха – може да намалее количеството, което изкупуваме, обаче искаме хубаво мляко. И какво стана –
всички съвестни селяни, които не наливат вода и имат хубави крави, отидоха при мандраджиите с анализатори
Шмекерите – при тези, които нямат. Накрая тези, които нямат анализатори, започнаха да фалират, защото изкупуват мляко, но не могат да направят добър продукт, нямат рентабилност, рандеман. А тези, които имаха анализатори, и рандеманът им се получаваше, защото изкупуват хубаво мляко, не плащат за вода. В течение на времето стана стандарт. До две-три години ние започнахме да произвеждаме по 30 анализатора месечно, работата ни се стабилизира. Имахме си производство, вече и работници, които ни помагаха. Постепенно, тогава беше и времето на приватизацията, играхме по роднински, взехме голяма част от „Верея пласт“ – Стара Загора. Имахме пари, започнахме да изкупуваме и акции и се нанесохме там. Тръгнаха нещата, започнахме да продаваме и в Украйна.
Появи се една турска фирма – „Маясан“, която произвежда мая за сирене, която прояви интерес към анализатори. Имаха високи изисквания и чрез тях подобрихме анализаторите. Започнаха да купуват за Турция, а ние започнахме износ и лека-полека да се развиваме. Към 2000 г. получих покана да отида в Индия.
Чрез нашия дистрибутор Каран Нангя полека-лека навлязохме на индийския пазар, който и до ден днешен ни е основен
Още преди 20 години аз започнах да разработвам нова технология, която в един момент да ни даде предимство пред конкуренцията. Едната конкуренция беше „Фос електрик“ със скъпите анализатори (50 000 долара долна граница, а стигаха до 250 000 евро на Запад). И до ден днешен се продават на мандрите в развитите страни. Ние там досега не сме стъпвали. Затова реших и аз да разработвам анализатор на техния принцип – инфрачервена спектроскопия. Невъзможна мисия! Но за 20 години упорит труд и оптимизъм в крайна сметка имаме тази технология. И то технология, на която свалих цените от 50 000 евро, да речем, до 3000 евро за анализатор. „Фос електрик“, също, за да се борят с нас, свалиха цените на 4-5000 евро в Индия.
Моите съдружници ги виждах, че се дразнят от заниманията ми и това харчене на пари за инфрачервената технология. С години го виждах. В един момент използваха мнозинството си, моят „най-добър приятел“ ги поведе, и аз излязох от фирмата.
В момента само аз разработвам новата технология
имам солидни поръчки за първите спектри, които са по 1500 евро.
Изводите са – човек не трябва да е алчен. Алчността е най-големият противник на прогреса и просперитета. Моето кредо е да бъда полезен. Ако създадеш нещо, което е полезно, то ще се продаде. Полезен ли си, бизнесът ти ще върви. Ако се опитваш да направиш нещо полезно, то ще върви.
Наука, високи технологии, ум – това е, на което съм залагал и което дава резултати. В момента се занимаваме с нещо, с което се занимават толкова хора, колкото са пръстите на ръцете ми, в света – инфрачервената спектроскопия.
Аз съм успял, защото съм нахален – нахален да предизвиквам западните бизнесмени, инженери, специалисти, да се сравнявам с тях
Ние в България нямаме силата и нахалството да се опитаме да произведем продукт, който да е в съревнование със световните пазари. Да бъдеш достатъчно луд, да имаш смелостта да предизвикваш световни продукти и фирми. За това е нужно не само упоритост, трябва вяра в себе си, в ближните и в хората, които тръгват с теб.
Личното ми разбиране за успех и щастие? За мен най-големият успех е създаването на прекрасни деца. Мисля, че това е най-голямото богатство. Създал съм пет – Мариян, Велеста, Доника, Явор и Елизабет. Най-малката е Елизабет, на 4 години. Мариян е най-големият. Имам и три внучки.
