Ивелина Максимова произвежда рядката и ценна подправка шафран, наред с други земеделски продукти. Производството е бутиково, в малка семейна ферма (ЕТ „ИВ-99 – Ивелина Максимова“). Завършила е Икономически университет – Варна, „Аграрна икономика“ и „Митническа политика“. Съвместява престижна длъжност в голяма компания („Пласколайт България“ ЕООД) с частния бизнес в земеделието.
Паралелно с ежедневните работни задължения, съвместява и допълнително обучение „Технология на виното“ в Университет по хранителни технологии – Пловдив. Идеята е в бъдеще да се затвори цикълът – от реколтата от собствени лозя до винификацията. Въпреки трудностите, най-вече с намиране на време, срещата с нови знания, интересни преподаватели и любознателни колеги, е изключително удовлетворяваща, казва Ивелина Максимова.
В днешния празничен ден желаем на Ивелина здраве, много обич, радост, вдъхновение и зареждаща дамска енергия с предприемачески хъс! Честит 8 март.
Родена съм на 16.01.1981 г. в Казанлък. Завърших СУ „Екзарх Антим I“, профил „Икономика“ – една от първите експериментални паралелки в Казанлък. Беше интересно, макар да си мислех, че икономиката е далеч от мен. Бях доста кротко и послушно дете.
Обичах да съм на село – Овощник, да прекарвам времето с баба Тонка и дядо Иван. Те ме въведоха в живота, пътеводна светлина са ми. Починаха, но не минава и ден – със ситуация, случка, които да не ме върнат към тях. Баба бе мъдър човек, доста ми е говорила в детството, сега, след години, я разбирам много по-добре. Казваше простички думи, истинни, за живота. За отношенията между мъжа и жената, за това как трябва да се приема работата, понякога как трябва да се насилиш, за да постъпиш по определен начин. Аз съм такъв човек, че когато някой ме обиди, се затварям. Не тая злоба и омраза, но човекът вече не съществува за мен. Баба ми казваше – виж, не от сърце, „от шкембе“ се насили, отиди при този човек. Това ще ти помогне. И за работата е така. Сега, когато съм зрял човек и родител, се връщам към думите й. И се питам дали аз самата ще мога да предам на моите деца и внуци нейната мъдрост.
Може би баба е повлияла за моето оформяне като човека, който съм. Тя цял живот е работила със земята. За нея земята бе първоизточник, единственото най-голямо благо. От нея съм наследила любовта към земята. Не говоря за планетата Земя, а за земята, пръстта. Обичам контакта с нея. Тя ми показа как
слагаш една семчица и се случват чудеса
от посаждането до събирането на семената за следващата година – всичко съм научила от нея. Като малка ми беше смешно и интересно – тя винаги ходеше боса в градината. Яхнала мотиката, препуска… Казваше – досегът със земята е най-ценното, дава енергия, сила, здраве. Сега и на мен ми е приятно и се сещам пак за нея.
Мечтаех да следвам медицина. Биологията много ми вървеше, обожавах я, но ударих на камък с химията – с нея не се получи. Не ме приеха медицина и в последния момент записах икономика. Първото ми желание беше „Агробизнес“. Доста ми се смяха съученици – как така, има „Банково дело“, „Финанси“ и пр. Казвах – това е моето, аз обичам земята. Майка ми Кера е агроном, впрочем с две висши образования. Докато баба ме наставляваше по-практически, то майка ми и баща ми Максим бяха пример в знанието. За мен няма хора, четящи повече от тях. Библиотеката ни е много богата, постоянно четат. Абсолютно всичко, до ден днешен. Майка сама се справя и с електронните книги. Баща ми по не умее, иска да му качвам… В началото му правех подбор, но когато изчете всичко, започнах наред, всичко, по автори… Знанието, което имат, много ми харесва, както и паметта им. От семейството ми съм се научила
да съм принципна и да работя. Да не се отказвам
Да съм търпелива и целеустремена.
В Икономическия университет имах практика в Англия, която също ми повлия. Тя обърна мирогледа ми за погледа на хората към земята и културите. Бях изумена как използват ресурсите на земята и я ценят. Човек може да си отгледа абсолютно всичко като храна, нужна за съществуването. Трябват му 400-500 кв.м. Мисля, че ще дойде време и ще осъзнаем, че сме обърнали гръб на земята. На знам дали тя ще ни прости.
Частният бизнес в земеделието започна през студентските ми години. Майка предприе първите крачки, започнахме с отглеждане на валериана, лавандула, тютюн – последната година масивът ни бе 25 дка. Аз бях плътно до нея. За тютюна се иска да си в 5 часа сутринта на нивата, свършваш към 15 часа. Всеки ден. Работехме аз, майка ми, баба ми, в разгара на кампанията помагаха няколко баби… Моменти, които много харесвах. Ниско се оценяваше, но не спря семейния бизнес.
Постепенно преминахме през лавандула, фъстъци и най-интересния продукт за мен – шафран
През 2017 г. мама бе прочела за него, каза, че й е много интересно и го иска. Моята задача беше да го проуча, открия, да се сдобием с луковици. Сложихме първия декар. Голяма надежда, амбиция и старание ни изпълваха. И много емоции… Идваха приятелки да ни помагат, трудоемко производство е – всяка луковичка да се засади, след това всяко едно цветенце да се откъсне, почисти… След 2-3 години разширихме, сложихме още 3 дка, като идеята първоначално бе да се продават луковиците. Сега се специализирахме в продукта шафран – за кулинарна и козметична употреба. Още сме в търсене на развитието си. В същото време наблягаме и на зеленчукопроизводството. Свели сме го до семейна фермичка, продаваме бутиково, с много добро качество. Имаме си клиенти, които ни познават, даже не питат за цена. Обаждат се, искат 3 кг домати, 10 кг картофи… Разширихме асортимента, идеята е да затворим производството, да има и продукти от самите зеленчуци, консервирани. От подправките, до меда. Но пак бутиково. В семейството аз давам идеи, мама е двигателят на реализацията. Баща ми и брат ми Валентин помагат. Брат ми отглежда пчели.
Трябва да отбележа, че това не е единственото ми занимание. Ходя на работа от 8 до 17 ч., началник отдел „Връзки с клиенти“ съм на „Пласколайт България“ ЕООД. Интересна ми е работата, общувам с хора от цял свят.
Напрежението, което трупам през деня, изчезва, когато стъпя в земята
Удоволствие е, въпреки трудностите, да отидеш на нивата вечер, или пък рано сутрин. Всеки ден преди работа оставям майка там, а аз отивам вечер, след работа.
В личния бизнес постижение е, когато годината е добра и успея да реализирам реколтата. Срещам разочарования, но не се отказвам. Въпреки че понякога не успявам да пласирам без проблеми продукцията, за мен е дар, че съм произвела нещо.
За успеха е водеща личността на човека, трудолюбието, постоянството, какви са ти ценностите в живота. Първите ми земеделски години бяха сушави, нямахме допълнително напояване, дойде неспазено обещание за изкупуване на продукцията и тя се развали. Тази наивност още я имам – когато някой даде дума, за мен да е „хвърлен камък“. На природата не мога да се сърдя. Възхищавам се на хора, които тръгват от нищото и правят чудеса. Това ме впечатлява.
Обичам земята и съм на 100% за всеки, който иска да работи и да си изкарва нещо негово
Енергията, която получаваш от този продукт, е много по-голяма от закупената в магазина. Държавата не подпомага малки производители като мен, които изхранват 20 или 100 души. Концентрирана е върху големите. Ние сме сами. За банково подпомагане – да си вземеш техника, трябва да изпълняваш хиляди изисквания, малката ти продукция не удовлетворява. Досега се справяме с ръчен труд, имаме малко тракторче, но мечтата ми е за по-добро техническо оборудване. Разчитам на лични средства. Питала съм за различни субсидии, програми, не съм получила удовлетворение от отговорите. Имам поглед как се случва в Европа, както и другаде по света. Там държавата подпомага всеки, който развива земята, дава работа на няколко човека, изкарва продукция. В Испания, Португалия се виждат малките градини, хора с 20-30 дка са си направили винарна, а държавата ги подпомага. Развит е и туризмът.
На нас какво ни пречи – не знам дали е до манталитета ни или как се променихме през годините, как стигнахме дотук. Знам как се е ценяла земята, какво е било да имаш парче земя. Били сме топ производител на редица зеленчуци, плодове. Сега внасяме от чужбина.
Шафранът не сме го познавали, той е продукт типичен за Иран, Афганистан. Но
нашата земя е уникална и шафранът много добре се развива в България, в частност в Казанлъшко
И качеството е добро. В края на октомври като цъфнат минзухарите, се получава огромно поле с лилава красота и знаеш, че всяко цветенце е продукт на твоя труд, на любовта ти. Всяко цветенце е надежда за бъдеще. Когато започвах, се подготвих добре със знания, намерения, фирми. Това, което ми предложиха, с времето се изкриви. Започнах с обещание за пазар на луковици. Идеята бе дори за износ. Не се получи в очаквания мащаб. След това акцентирахме върху производството на подправката, тичинките… Сега съм във връзка с козметични фирми, с голяма компания, която изнася козметични продукти. Шафранът е отличен продукт и за козметиката, антиоксидант е, въздейства срещу стареенето. Пробвахме и продукти с шафранов дестилат, сега продължаваме. За ликьор, снежно вино с шафран. Ако ми допадне, ще правим по-големи количества, разбира се, отново бутиково.
Имам оптимизъм. В България може доста неща да се постигнат. Въпреки че селското ни стопанство, животновъдството се неглижират. Не може полският домат, който пътува 10 дни, набран е зелен и е пръскан с какво ли не, за да запази добър вид, да е по-добър, вкусен и полезен от българския. По-високи субсидии има единствено за зърнопроизводителите. На мен би ми помогнало
съответните политици да осъзнаят, че ние допринасяме за развитието на икономиката и за щастието на хората
Ако се увеличат субсидиите, имаме помощ при намирането на пазар за продукцията. И много малки ферми, семейства биха се занимавали със земеделие.
Другото, което виждам като проблем, е работната ръка. Преди 20 години на село се събираха хора, на надница. Сега, независимо от размера й, не можеш да намериш хора. И за наши приятели с розови, с черешови масиви това също е голям проблем. Изчезнаха ли хората, или пък желанието им за работа?! Ние се справяме с помощта на добри приятели, познати, но не мога да разчитам всеки път на тях. Не бива да е така!
Опитвам се да бъда оптимист.
Въпреки че ми е трудно, да се усмихвам
Да бъда щастлива от това, което имам, и да го предавам на хората около мен. А в бизнеса най-важно е търпението и целеустремеността. Да ги имаш и да ги поддържаш.
За мен успехът като човек и майка, е успехът на децата ми. Имам прекрасни деца – Иван, на 22 г., и Катерина, на 13 г., въпреки че съм много критична към тях. Боря се с недостатъците им, понякога ми се сърдят. Правя го, за да бъдат устойчиви и корави за несгодите. Ако те са щастливи и успешни, няма по-щастлив човек от мен. Опитвам се да ги въвлека в земеделието, мисля, че им трябва време да ме последват. Обичат земята, обичат природата.
Като земеделец успех за мен е да изкарам хубава реколта и да видя доволни потребители, които казват – много вкусно! Искам пак да си взема!
