– Г-н Михнев, къде ще бъдете на 3 март и кои са поводите, които съхраняват националното Ви самочувствие?
– 3 март – националният празник на България посрещам вече традиционно в Занзибар. Или по-правилно – в българската общност в Занзибар. Знаете ли, че на този остров работят и развиват бизнес неколкостотин българи? Знаете ли, че направо има българско селище? Че
в държавата Танзания името България е на почит, защото преди години сме им пратили архитекти и строителни инженери да ги научат да строят високо строителство
И това хората го помнят и за България се изказват добре. Кога за последно сте чули някой да се изказва добре за България?
Да ви кажа какво още ми дава повод за национално самочувствие… Председателят на агенцията им за инвестиции знае български. Защото е учил в Пловдив! И в кабинета си ни посреща с българско знаме.
Знаете ли кой ми дава повод за самочувствие – проф. Добри Ярков, ректорът на Тракийския университет. Защото той и екипът му събират студенти от десетки държави. Докато в България са заети да веят примерно руски или американски знамена, тези хора един ден ще държат българско знаме в офиса си.
И ще казват: „Аз учих в Стара Загора”. Хубаво е, нали?
– През последните години българите, вероятно и по вина на българските политици, не сме обединени. Уж сме умерен народ, а битките помежду ни са крайни, настървени. Оптимист ли сте, че това разделение може да бъде преодоляно и как?
– Можем да се обединим, но само срещу политиците (смее се). Един мъдър човек ми каза да внимавам да не ме замерят с камъни като вляза „там вътре”, разбирайте в парламента. За щастие излязох рано. Да не се объркате – нашето деление не е на леви и десни, източни и западни, либерални и консервативни. То е на тези вътре и тези вън. Като се затвори вратата, се оказва, че тези вътре всички са пратени от едни и същи хора – независимо дали са бащи, баджанаци или любовници. И партиите са „ние вътре” и „тия вън”.
Казано иначе, класовото разделение винаги е било по-силно от националното обединение, понеже то идва по базови причини, чисто психологически. Така че
докато сме бедни, е нормално да изпитваме силни емоции към управляващата класа, майките им, лелите им, тъстовете им
Не можеш да мислиш за национална гордост, докато си гладен, или не можеш да си изгледаш детето нормално. В такъв случай да емигрираш не е непатриотично, то е направо естествено! Иначе какво, да работиш на секс телефон ли? Да, някои правят и такъв избор. Патриотично ли ви звучи? Време ли ви е за Възраждане? Не? Така и предположих.
– Защо нациите създават национални празници? Модерно ли е днес да се тачат?
– Хората създават празници от зората на човечеството, много преди нациите да бъдат измислени. Те го правят, защото считат че нещо трябва да бъде отпразнувано. Давам пример, наскоро старозагорци създадоха празник на свинските уши. Организацията на този празник ме изпълни с местно самочувствие и
искам да благодаря първо на Първан Симеонов и екипа на „На улицата”, на хората от читалище „Климент Охридски”, на Гинка Михайлова и акад. Васил Герлимов
Поводът за самочувствие обаче не е това, че го организирахме, или че Тракийски университет помогна, а това, че дойдоха над 5000 души. Тоест старозагорци припознаха фестивала и го превърнаха в празник. Естествено, че сега ще бъде ежегоден – хората го уважиха и го превърнаха в празник.
o Същото е с Коледа, Великден, същото е и националният празник. Българите го почитаме. Винаги ме е вълнувал въпросът какво почитаме всъщност? Свободата. Да, това е датата на мирния договор, с който България става свободна държава. Но ние не празнуваме полагането на два подписа, а това, че сме се освободили. Нашата свобода не е спечелена с война или с чужда помощ (да, можете да свиете чуждите знамена). Нито с въстание.
Свободата е спечелена заради създаването на организация, която прави въстанието възможно
Внимание, нашият национален герой не се бие на първа линия във войната, като Уилям Уолъс или Жана Д’Арк. Не! Васил Левски обикаля страната и създава десетки революционни комитети на чисто предприемачески принцип. С визия и обещание за по-добро бъдеще. За това дело той плаща с живота си, защото Османската империя съзнава, че един добър организатор с неизчерпаема енергия е 100 пъти по-опасен от най-въоръжения до зъби войвода в планината. Нашата свобода е благодарение на предприемаческата визия на Левски! Ние сме единственият народ, за който знам, който празнува предприемчивостта и визията. Макар и да не го съзнаваме.
– В навечерието на националния празник каква е Вашата визия за бъдещото развитие на България? Не е ли време да преосмислим проблемите и да търсим решенията и кое трябва да е водещо в този процес?
– За да установим дали възгледите ни са сходни, ще ви кажа първо каква не ми е визията. Да хвърлям боя по административни сгради с тениска „България на три морета”. Не за друго, тази визия вече сме я постигнали не в миналото, а в по-миналото хилядолетие. Защо да повтаряме нещо, което вече сме правили?
Все едно да се стремим пак да сме четвърти на Световно. Дори отборът, който стана четвърти, не се стремеше да е четвърти, а искаше финал и победа
Затова предлагам нова визия – България на три океана! Само че преди да сте извадили бомбичките боя и тениските, нека обясня. Тази визия предлагам да не я постигаме с протести, с негласуване или с тениски с надписи. А с предприемачество. Първо защото ни е вродено и сме добри в това. Всеки българин предприема опити да оцелява всеки ден. И повечето успяват!
Второ, всеки който оцелее малко по-успешно бърза да инвестира в чужбина – я в Гърция, я в Австрия, я в Барселона
Време е просто да надградим целите – да завладеем океаните. В Лондон били мислели, че българите са тъмни хора, които ядат лебедите в Хайд Парк. Там имиджовата битка е ако не напълно изгубена, то почти изгубена. Но тук, в Танзания, сме хората, които са създали най-хубавото селище и курорт на плажа и сме довели цели самолети с туристи.
Не датчаните или нидерландците, а ние – българите. С нашата предприемчивост
Сигурен съм, че имаме предприемачи и на океани, които са направили нещо различно и ново – било то ИТ фирми, магазини, сгради, селища. Просто на нас ни щрака пипето. Ако не ни щракаше, в България нямаше да минем и първи клас. Така че нека се възползваме от силните си страни и създадем организации, продукти и брандове, които ни позиционират не на три морета, а направо на три океана!
– Вярвате ли, че със следващото поколение България ще стане държавата, за която са мечтаели нашите деди-герои?
– Не! Но с малко късмет и повече хора като Добри Ярков, Виктория Караабова, Николай Събев, Иван Беломорски (предприемачът в Занзибар), Първан Симеонов и Валентин Тонев, може да стане дори по-хубава.
NBP.bg
