Добри Добрев
В края на август старозагорското село Калояновец кани гости на Празник на картофа. За пръв път той се проведе миналата година. Организаторите от НЧ „Възраждане 1927“ обясняват идеята си с това, че почти всяко семейство отглежда този зеленчук в двора си. Той присъства на трапезата и зиме, и лете, и в делник, и в празник. Блюдата с него са повече от 3000 и са не само вкусни, но и полезни. Салати, супи, предястия, основни ястия, че и десерти – всеки може да разкрие своята кулинарна сръчност и способност, казва Галя Паскалева, секретар на читалището.
Подготовката е в разгара си, много активни са децата
които участват в лятната програма „Ваканция, ура!“, включваща рисуване, спорт, четене на книжки и още много забавни, любопитни и интересни неща.
Паметникът
Разположено в източната част на Горнотракийската равнина, село Калояновец е само на 15 км югозападно от Стара Загора. Южно от селото минава река Сютлийка, която около Раднево се влива в река Сазлийка. На около 2 км югоизточно е Карабуик, наричана още Голямата могила. Тя е една от големите в района и преди години при разкопки там са намерени керамични съдове, което е знак за съществуването на селище на това място. За същото говорят и останките от старинни предмети, намерени от иманяри в местността Бостанлийка, на около 1.5 км северно, разказва кметът Добри Добрев. Землището на селото граничи с тези на селата – Християново, Ракитница, Арнаутито, Ловец, Петрово и Памукчии. Населението днес е 1090 човека, а землището 25 629 дка. Голяма част от населението е от ромски произход, повечето работят, някои за постоянно, някои – сезонно, децата ходят на училище. В основното училище „Отец Паисий“ учат деца и от съседните села.
Има здравен пункт, зъболекарски кабинет, пенсионерски клуб. И две читалища
по-новото е „Родолюбци 2010“, но то няма база, поддържа само фолклорна група.
Начало на жътвата
Според летописната книга, която се съхранява в храма „Свети Димитър“, селото е основано в периода 1800-1830 г. и първоначално е имало 18 къщи, а към 1877 г. вече са около 70. При основаването името на селото е било Джамбазито. През 1887 г. по време на Стамболов, управляващите искали да го преименуват на Стамболово, а по време на управлението на земеделците през 1920-1923 г. имало предложение да бъде Златна поляна, но промяната на името така и не се случила, продължава кметът. През 1910 г., при поредната инициатива за преименуване, от постоянна комисия в Стара Загора пък станало ясно, че името се изписва Джанбазито и идва от турската дума джан – „душа“, а не от джамбазлък – търговия с добитък. Чак през 1936 г.при всеобщата промяна на имената на населените места, от Министерството на държавните работи
го именуват на с. Калояновец, коренът идва от гръцката дума кало – хубав
Лазарки
Транспортните връзки на селото са добри, покрай него минава жп линията София- Бургас, има спирка и пътят с влак до областния център е само 10 минути. На 7 км преминава околовръстният път за Стара Загора, чрез който се осъществява връзка с пътя Стара Загора-Чирпан и АМ „Тракия“. Освен с влак, до Калояновец може да се стигне и с автобус, връзките са редовни и това дава възможност на доста хора да работят в града. Намират се и хубави къщи на добри цени, така че не са малко и семейства, които се заселват в селото.
Калояновец е известен с революционния дух на своите жители и участието им в борбите за свободата на България. Сред известните личности е
Станчо Петров, който поддържал връзка с Васил Левски и бил сред верните му сподвижници
Той осъществявал тайната поща на Левски в Старозагорско и Чирпанско и е един от създателите на революционен комитет в селото. Подготовката на Старозагорското въстание много добре е описана от учителя Димитър Хаджи Генчев-Бегу. От Джанбазито се записали като доброволци 71 души, а от Арнаутито – 24 души. Но поради предателство не успели да вземат участие във въстанието. По време на Балканската бойна, Първата и Втората световна война и партизанското движение жители на селото са взели активно участие. Тук е роден и известният в миналото партизански командир Стою Неделчев-Чочоолу.
Калояновци казват, че в селото има най-много паметници на глава от населението
Храмът
Интересното е, че те си стоят, а кметът обяснява, че в началото на 90-те години имало опити да бъдат събаряни, но хората се възпротивили и така си останали.
Обработваемата земя е чернозем. Отглежда се предимно пшеница, ечемик, ориз, слънчоглед, царевица. Земята се обработва от кооперация „Съгласие“ и няколко по-крупни арендатора като Тенко Колев и Иларион Михайлов. От няколко години в землището на селото има и овощни градини с череши, сливи и други плодове. Иначе по дворовете хората си гледат зеленчуци и плодове, почти във всяко домакинство има кокошки, по някоя овца, прасета. Заради чумата сега обстановката е доста напрегната, стопаните трудно се съгласяват да умъртвят животните им.
Който иска да работи – работа има
казва Добри Добрев. В северната част на селото са събрани повечето производствени предприятия. Работа на доста хора дава базата на „Енергоремонт“, цех на фирма „Райз Къмпани“ за преработка на ориз, маслобойна за преработка на слънчоглед, мелница, месокомбинат на фирма РИЦ, птицеферма за пилета и патици, бензиностанция, мебелен цех, два пункта за изкупуване на метали. Има 4 хранителни магазина и 2 за строителни материали.
Училището
По времето на соца селото е било център на селищна система, оттогава е останала голямата, хубава сграда на кметството, в която днес работят трима души – кметът, секретарят на кметството и полицейския инспектор. Селото е електрифицирано и водоснабдено, но имаме проблем с улиците, половината са асфалтирани, но са в лошо състояние, нямаме възможност да ги поддържаме, споделя Добри Добрев.
Черквата се нарича „Свети Димитър“, храмовият празник от 14 години е и празник на селото. Сградата на читалището е построена през 1968 година, разполага с
библиотека 114 кв. м с 8494 тома литература, зала с 300 места
Певческата група
репетиционни зали, хранилище и кабинет на читалищния секретар. На втория етаж е етнографската сбирка с 87 ценни експоната, подредени в макет на старина къща. Читатели има, повечето са възрастни, младите предпочитат да четат в Интернет, казва Галя Паскалева. Но пък децата с радост и ентусиазъм се включват във всички прояви и събития, особено през лятото. Като ревностни пазители на българските традиции не подминаваме нито един празник – Бабинден, Трифон Зарезан, Ден на самодееца и Баба Марта, 8 март, Първа пролет, Лазаровден, Празник на шареното яйце, Ден на здравния работник, Ден на ромите, Ден на славянската писменост и култура, Ден на детето, началото на жътвата, Ден на народните будители, Ден на християнското семейство, Коледа, казва още тя. Отбелязват се и бележити дати и годишнини с подходяща програма и кътове със снимки. Певческата група за обработен фолклор редовно участва в европейски, международни, национални, регионални и местни фестивали и празници, многобройни са и наградите – златни лири, златни и сребърни медали, сребърна купа, много първи и втори места. Много активно и задружно в събитията участва и пенсионерският клуб.
За хората от третата възраст редовно се организират екскурзии
не само в страната, но и до Гърция и Турция.
Посещението ни в Калояновец завършва с напомнянето, че празникът на картофа ще бъде на 30 август от 19 часа на площада. Ще има изложби „Кулинарен специалитет от картофи“ и „Детска картофена фантазия“, конкурс за най-голям картоф, фолклорна програма, и, разбира се – мегданско хоро. Елате, няма да съжалявате!, кани отново Галя Паскалева.
NBP.bg, Таня ИВАНОВА
ОЩЕ СНИМКИ от КАЛОЯНОВЕЦ
