В Арнаутито ни посрещат на раздумка пред магазина. Кметицата Мария СТОЙНОВА е поканила три дами, на които винаги може да разчита.
Не приемам да се говори, че в България сме най-зле, че едва ли не сме просяци. Сигурна съм, че има и бедни хора, но има и много мързеливи, започва разговора Анка Бурунсузова, член на читалищното настоятелство, един от най-активните жители на селото. Тя е работила доста време в Италия и прави сравнения, а повечето са в наша полза. Чуди се защо има хора, които се тъпчат в панелки, вместо да се приберат в хубавата къща на село и да си гледат градината.
В селото почти няма празна къща, много от тях са санирани
Личи си къде не живее никой – когато наследниците са повече и има спорове, имотите запустяват, постройките се рушат. Около 300 са постоянно живеещите, но регистрирани по постоянен адрес са около 180. През лятото и в почивни и празнични дни стигат до 600. За последната година и половина има и две родени деца. Има много млади семейства, които пътуват за работа, водят децата си на училище и детска градина в града.
Кметицата Мария Стойнова е поканила три дами – Желка Цонева, Недка Тотева, Анка Бурунсузова, на които винаги може да разчита
Имахме проблем с водата, но отвориха втори кладенец преди две години и всичко е наред. Общината поддържа централната улица, няма дупки. Е, по малките встрани има, но се стараем да поддържаме. Хората много помагат, грижат се да е чисто пред домовете им, косят, поддържат градинките. Втора година имаме озеленител, той се грижи също за поддръжката. Гробищният парк е добре поддържан, разказва кметицата, която кара втори мандат в селото. То е дълго около два километра, а обърне ли човек поглед, се уверява в думите й – чисто, зелено, нацъфтели цветя.
В селото има двама големи арендатори, базирани в бившите стопански дворове – Енчо Баръмов и Николай Борисов, доста земя обработва и Иван Динчев.
Отглеждат се основно житни култури и слънчоглед, в последните години – и рапица
Дават добра рента, олио, захар, а и работа за хората има. И животновъдството е застъпено – Стойчо Петков и братята Ангелин и Ивелин Рахневи гледат овце, Радослав Милков пък крави. Много помагат, спонсорират празниците, с техника също помагат, чистят улици, падне ли сняг – не се застоява, доволна е Мария Стойнова.
Така селото посреща жители и гости
Тя е завършила Търговската гимназия, а след това – Тракийския университет. Местен човек е, казва, че знае и силните, и слабите места на хората, но и те знаят нейните. Много добър организатор е, казват всички, а и не трябва много, за да се убедиш. Отлично сработен екип – тя, читалищният секретар Желка Цонева, отговорникът на пенсионерския клуб Недка Тотева, Анка Бурунсузова. Все сърцати и оправни жени, а то жена подхване ли една работа – няма начин да не се свърши. Докато разговаряме на масата се появяват курабийки, кифлички – Анка и Недка са големи майсторки, винаги има по нещо домашно приготвено при тях. Обясняват тънкостите при направата на специалитетите си и ни канят на гости. Пенсионерският клуб е отворен в понеделник, сряда и петък от 8 до 12 часа, събират се, черпят се, не скучаят.
Може и да не сме много хора, но селото ни е жизнено
казва Недка. Зет й – Марио Саръмов, се грижи за една прекрасна зелена площ в центъра на селото – коси, почиства, дори си е купил специално техника. Меракът на всички е там да се направи детска площадка, че има доста деца, а няма къде да играят. Кандидатстват с проект по ПУДООС, но засега няма резултат. Тук в разговора се намесва Георги Динев, пришълец е, животът му минал в Свети Влас, бил спасител. После с жена си дошъл тук. Хвали хората, които му помагат, особено кметицата и мъжа й, който с доброволен труд се включва във всичко. Покрай нея чете и НБП, та заръчва да пишем за детската площадка, ако може нещо да помогнем.
Георги Динев
Вкупом жените не могат да се нахвалят от личния лекар – д-р Надка Дякова. Казват, че няма друга като нея – на три села е лекар, никога не е отказала помощ и посред нощ, грижи се за хората, лекарства им купува, по телефона съвети дава.
Сградата на НЧ „Светлина 1928 г.“ е ремонтирана през 2016-2017 година, благодарение на Община Стара Загора. Няма празник, който да не отбелязваме, казва Желка Цонева – като се почне от Бабинден, та до Коледно-новогодишния концерт. Бърз преглед на отчета за дейността на читалището показва колко дейни и креативни са жителите на Арнаутито. Самодейната певческа група няма ръководител, пак Желка се занимава с нея,
успели са да купят 11 сукмана, фотоапарат, озвучителна уредба – все със спонсори и дарения
Никой не отказва, ако в момента няма – дава друг път, по-малко от 5 лева не дават, обясняват ми вкупом жените. За Великден някои пък дарили яйца – и това е помощ за празника. Естествено – всички празници и тържества се организират съвместно с кметството и пенсионерския клуб и наистина се събират много хора. Звънят лично по телефона, разлепят покани из селото. На Великден черквата била пълна, това в малко села се случва. Читалището се готви да чества 90 години от създаването си. Преди 5 години издали дипляна с историята на селото, а събирането на информация продължава – за революционната дейност на арнаутчани, за електроснабдяването и водоснабдяването, за кооперирането.
Искаме да издадем книжка, но засега няма възможност
Дворът на Диан Енчев
казва Желка Енчева и се надява един ден да успеят, защото това е важно за селото. Празникът е на Гергьовден, защото храмът е „Св. Георги“. Но преди три години направили за пръв път тематичния Празник на житената питка. Надсловът бил „Пътят на житената питка от нивата до трапезата“. Показали всичко – символично зажънване, смилане на брашното с хромел, замесване. А Мария Стойнова успяла да осигури и подница, в която изпекли хляба. Миналата година пък акцентът бил върху питката в живота на българина. Имало голяма изложба, майсторите получили за награда брашно, осигурено от спонсорите. Имало и листовки, и магнитчета за спомен, а за дарителите – благодарствени писма и дъски за хляб с логото на празника. За тази година изненадите предстоят – поканени сме на празника на 6 юли.
Последната обиколка из селото ни отвежда в двора на 33-годишния Диан Енчев. Той е на работа, но майка му с радост ни показва градината.
Данчо Данев
Пипнато и подредено – като в приказките, не ти се тръгва
Последната ни спирка е още един красив и подреден двор – на бившия зам. областен управител на Стара Загора Данчо Данев. Купил мястото още през 1989 година, много по-късно построил къщата, дори още има работа по нея.
Тръгваме си с обещанието да почетем Празника на житената питка. И с много, ама много оптимизъм – няма да загине българското село с такива хора.
НБП, Таня ИВАНОВА
