Началото на математическата епопея в Сингапур и в Малайзия бе поставено преди 30 години с международния турнир „Дружба“. Главният церемониал майстор Любомир Любенов и колегите му от Казахстан решават да подновят идеята в друг формат с друго име – „Математика без граници“. В процеса на работата, разказва старозагорският математик, попаднахме на президента на Азиатската федерация по математика Хенри Онг. Влязохме във връзка с него, разговаряхме по нашата идея и през 2014 г. България дебютира за първи път в Сингапуро-азиатската олимпиада. В Стара Загора организирахме нейното българско представителство. Същата година бяхме поканени на „Азия оупън“ в 13-милионния китайски град Синду.
Сегашното ни представителство в Стара Загора е свързано със Сингапуро-азиатската олимпиада. В нея на финала на 14 юли т.г. участваха 15 деца от София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Габрово, Русе и Добрич. През август направихме олимпиадата в Малайзия. Там участваха 19 българчета от София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Бургас, Добрич. Тазгодишният шампион е Теодор Танков от ППМГ-Стара Загора.
***
– Как става финансирането на участията?
– С помощта от кметове като Живко Тодоров за Стара Загора.
Той беше първият, който даде средства за изявата на талантливите деца. Друга част от парите идват от фондацията на Димитър Бербатов и други спомоществуватели. Нашите участници бяха разделени на две групи. Теодор участва и в двете състезания – в Сингапур и в столицата на Малайзия – Куала Лумпур. Тази година постигнахме може би най-големия успех, тъй като от 18 купи три са за България. Двете състезания са различни по типа задачи. Те са по азиатската програма. Например, три от задачите бяха свързани с аритметична прогресия за 4 клас, която у нас се учи в 10-11 клас. Теодор трябваше да се състезава с 8 и с 12 клас.
Всеки от нас определя как да си готви децата. От Русе имаше трима представители от 6 клас със златни медали, които получиха в Сингапур.
– А какви са българските деца?
– Още когато тръгнахме да организираме състезанията, основната ни цел беше да привлечем родителите към състезанието. Т.е. всеки родител да придружи своето дете. Българските деца, освен че са трудолюбиви, те имат и родители, които са част от техния успех.
Първо трябва да имаш необходимата подготовка и през цялото време да бъдеш окрилян.
– Какво означава детето участник в състезания на другия край на света да бъде окриляно?
– Първо това не означава да му се казва, че трябва непременно да спечели медал. Просто трябва да бъде насърчавано, че това е част от неговия път, който трябва да измине с успехи-неуспехи. Родителят и учителят трябва със своя авторитет да говорят за тези неща.
– Какво трябва да бъде отношението на училищното ръководство към успелите деца?
– Не си ли минал по олимпийския път, няма как да се оцени. Например, в математическите училища са хора, изтъкани от традиции. Самият факт, че Митко Кунчев, директор на Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе, си е дал наградата, с която кмета на града го е удостоил, за да може децата да пътуват до Сингапур, е показателен.
– Трудно можем да се съгласим, че тези деца един ден ще отлетят от България и ще отидат на друго място по света да градят на другите народи демокрацията и пазарната икономика.
– Наскоро слушах интервю с проф. Минко Балкански. По повод подобен казус с интелигентните деца той отговори така: „Има ли значение къде ще работят, в коя страна? Те ще работят за човечеството“.
НБП, Донка ЙОТОВА