По дългия азиатски път на златото и среброто с математика Любомир Любенов

Момент от състезанието в Куала Лампур

На­ча­ло­то на ма­те­ма­ти­чес­ката епо­пея в Син­га­пур и в Ма­лай­зия бе пос­та­ве­но пре­ди 30 го­ди­ни с меж­ду­на­род­ния тур­нир „Друж­ба“. Глав­ни­ят це­ре­мо­ни­ал майс­тор Лю­бо­мир Лю­бе­нов и ко­ле­ги­те му от Ка­зах­с­тан ре­ша­ват да под­но­вят иде­я­та в друг фор­мат с дру­го име – „Ма­те­ма­ти­ка без гра­ни­ци“. В про­це­са на ра­бо­та­та, раз­каз­ва ста­ро­за­гор­с­ки­ят ма­те­ма­тик, по­пад­нах­ме на пре­зи­ден­та на Ази­ат­с­ка­та фе­де­ра­ция по ма­те­ма­ти­ка Хен­ри Онг. Вля­зох­ме във връз­ка с не­го, раз­го­ва­рях­ме по на­ша­та идея и през 2014 г. Бъл­га­рия де­бю­ти­ра за пър­ви път в Син­га­пу­ро-ази­ат­с­ка­та олим­пи­а­да. В Ста­ра За­го­ра ор­га­ни­зи­рах­ме ней­но­то бъл­гар­с­ко пред­с­та­ви­тел­с­т­во. Съ­ща­та го­ди­на бях­ме по­ка­не­ни на „Азия оу­пън“ в 13-ми­ли­он­ния ки­тайс­ки град Син­ду.
Се­гаш­но­то ни пред­с­та­ви­тел­с­т­во в Ста­ра За­го­ра е свър­за­но със Син­га­пу­ро-ази­ат­с­ка­та олим­пи­а­да. В нея на фи­на­ла на 14 юли т.г. учас­т­ва­ха 15 де­ца от Со­фия, Плов­див, Ста­ра За­го­ра, Вар­на, Габ­ро­во, Ру­се и Доб­рич. През ав­густ нап­ра­вих­ме олим­пи­а­да­та в Ма­лай­зия. Там учас­т­ва­ха 19 бъл­гар­че­та от Со­фия, Плов­див, Ста­ра За­го­ра, Хас­ко­во, Бур­гас, Доб­рич. Таз­го­диш­ни­ят шам­пи­он е Те­о­дор Тан­ков от ППМГ-Ста­ра За­го­ра.
***
– Как ста­ва фи­нан­си­ра­не­то на учас­тията?
– С по­мощ­та от кме­то­ве ка­то Жив­ко То­до­ров за Ста­ра За­го­ра.
Той бе­ше пър­ви­ят, кой­то да­де сред­с­т­ва за изя­ва­та на та­лан­т­ли­ви­те де­ца. Дру­га част от па­ри­те ид­ват от фон­да­ци­я­та на Ди­ми­тър Бер­ба­тов и дру­ги спо­мо­щес­т­ву­ва­те­ли. На­ши­те учас­т­ни­ци бя­ха раз­де­ле­ни на две гру­пи. Те­о­дор учас­т­ва и в две­те със­те­за­ния – в Син­га­пур и в столицата на Ма­лай­зия – Куала Лумпур. Та­зи го­ди­на пос­тиг­нах­ме мо­же би най-го­ле­мия ус­пех, тъй ка­то от 18 ку­пи три са за Бъл­га­рия. Две­те със­те­за­ния са раз­лич­ни по ти­па за­да­чи. Те са по ази­ат­с­ка­та прог­ра­ма. Нап­ри­мер, три от за­да­чи­те бя­ха свър­за­ни с арит­ме­тич­на прог­ре­сия за 4 клас, ко­я­то у нас се учи в 10-11 клас. Те­о­дор тряб­ва­ше да се със­те­за­ва с 8 и с 12 клас.
Все­ки от нас оп­ре­де­ля как да си гот­ви де­ца­та. От Ру­се има­ше три­ма пред­с­та­ви­те­ли от 6 клас със злат­ни ме­да­ли, ко­и­то по­лу­чи­ха в Син­га­пур.
– А как­ви са бъл­гар­с­ки­те де­ца?
– Още ко­га­то тръг­нах­ме да ор­га­ни­зи­ра­ме със­те­за­ни­я­та, ос­нов­на­та ни цел бе­ше да прив­ле­чем ро­ди­те­ли­те към със­те­за­ни­е­то. Т.е. все­ки ро­ди­тел да прид­ру­жи сво­е­то де­те. Бъл­гар­с­ки­те де­ца, ос­вен че са тру­до­лю­би­ви, те имат и ро­ди­те­ли, ко­и­то са част от тех­ния ус­пех.
Пър­во тряб­ва да имаш не­об­хо­ди­ма­та под­го­тов­ка и през ця­ло­то вре­ме да бъ­деш ок­ри­лян.
– Как­во оз­на­ча­ва де­те­то учас­т­ник в със­те­за­ния на дру­гия край на све­та да бъ­де ок­ри­ля­но?
– Пър­во то­ва не оз­на­ча­ва да му се каз­ва, че тряб­ва неп­ре­мен­но да спе­че­ли ме­дал. Прос­то тряб­ва да бъ­де на­сър­ча­ва­но, че то­ва е част от не­го­вия път, кой­то тряб­ва да из­ми­не с ус­пе­хи-не­ус­пе­хи. Ро­ди­те­лят и учи­те­лят тряб­ва със своя ав­то­ри­тет да го­во­рят за те­зи не­ща.
– Как­во тряб­ва да бъ­де от­но­ше­ни­е­то на учи­лищ­но­то ръ­ко­вод­с­т­во към ус­пе­ли­те де­ца?
– Не си ли ми­нал по олим­пийс­кия път, ня­ма как да се оце­ни. Нап­ри­мер, в ма­те­ма­ти­чес­ки­те учи­ли­ща са хо­ра, из­тъ­ка­ни от тра­ди­ции. Са­ми­ят факт, че Мит­ко Кун­чев, ди­рек­тор на Ма­те­ма­ти­чес­ка­та гим­на­зия „Ба­ба Тон­ка“ в Ру­се, си е дал наг­ра­да­та, с ко­я­то кме­та на гра­да го е удос­то­ил, за да мо­же де­ца­та да пъ­ту­ват до Син­га­пур, е по­ка­за­тел­ен.
– Труд­но мо­жем да се съг­ла­сим, че те­зи де­ца един ден ще от­ле­тят от Бъл­га­рия и ще оти­дат на дру­го мяс­то по све­та да гра­дят на дру­ги­те на­ро­ди де­мок­ра­ци­я­та и па­зар­на­та ико­но­ми­ка.
– Нас­ко­ро слу­шах ин­тер­вю с проф. Мин­ко Бал­кан­с­ки. По по­вод по­до­бен ка­зус с ин­те­ли­ген­т­ни­те де­ца той от­го­во­ри та­ка: „Има ли зна­че­ние къ­де ще ра­бо­тят, в коя стра­на? Те ще ра­бо­тят за чо­ве­чес­т­во­то“.
НБП, Дон­ка ЙОТО­ВА