Българската поетеса Лиляна Стефанова е починала на 92 години на 1 август, понеделник.
Лиляна Стефанова е родена на 17.04.1929 г. в София, в семейство на учители. Висше образование получава в Москва – постъпва в ГИТИС (Държавния институт за театрално изкуство), специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова – САЩ (1980).
Още ученичка в гимназията, печата първи стихове във в. „Литературен фронт“ с главен редактор Н. Фурнаджиев. Като студентка издава първата си книга стихове, която излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща положително. През петдесетте години на 20. век е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно с Окуджава, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и др. Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи, творби за деца.
Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са „Обич и мъка“, „Една есен в Америка“, „Вулканите на Мексико димят“, „Душите ни са заедно“, „Пиша – значи обичам“, „Япония без кимоно и ветрило“, „След полунощ“, „Болка на глас“ и други.
Била е председател на българския ПЕН-клуб и секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.
НЕ ИДВАЙ
Не идвай в паметта ми. Съжали ме.
Не ме облъчвай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име –
не се откликвай
и не ме мъчи.
Дори когато те зова на помощ –
не идвай. Не прекрачвай моя праг.
От теб да няма багра, звук и полъх.
Да няма светлина.
Да няма мрак.
Не ме мъчи. Не идвай в мойта памет.
Не обещавай дъжд на знойна степ.
Когато всички пътища ме мамят –
да няма път към теб.
Да няма път към теб.
NBP.bg
