Българската поетеса Лиляна Стефанова е починала на 92 години на 1 август, понеделник.
Лиляна Стефанова е родена на 17.04.1929 г. в София, в семейство на учители. Висше образование получава в Москва – постъпва в ГИТИС (Държавния институт за театрално изкуство), специалност режисура, но скоро след това е приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова – САЩ (1980).
Още ученичка в гимназията, печата първи стихове във в. „Литературен фронт“ с главен редактор Н. Фурнаджиев. Като студентка издава първата си книга стихове, която излиза и в Москва. Руската литературна критика я посреща положително. През петдесетте години на 20. век е в кръга на големия руски поет Павел Антоколски заедно с Окуджава, Е. Евтушенко, Б. Ахмадулина и др. Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, пътеписи, творби за деца.
Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите й достига един милион екземпляра. Между книгите, които й носят най-голяма известност и признание, са „Обич и мъка“, „Една есен в Америка“, „Вулканите на Мексико димят“, „Душите ни са заедно“, „Пиша – значи обичам“, „Япония без кимоно и ветрило“, „След полунощ“, „Болка на глас“ и други.
Била е председател на българския ПЕН-клуб и секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.
НЕ ИДВАЙ
Не идвай в паметта ми. Съжали ме.Не ме облъчвай с гибелни очи.Дори на сън да шепна твойто име –не се откликвайи не ме мъчи.
Дори когато те зова на помощ –не идвай. Не прекрачвай моя праг.От теб да няма багра, звук и полъх.Да няма светлина.Да няма мрак.
Не ме мъчи. Не идвай в мойта памет.Не обещавай дъжд на знойна степ.Когато всички пътища ме мамят –да няма път към теб.Да няма път към теб.
NBP.bg
