Христо ТОДОРОВ обмисля да открие ателие в Стара Загора и мечтае… да разбира музиката
На церемонията по награждаването през 2018 г., с Маестро Флориан Леонард
Христо ТОДОРОВ е на 33 години, роден е в Стара Загора. Завършил е СУ „Ив. Вазов“ в областния град и престижната лютиерска школа „Антонио Страдивари“ в Кремона, Италия. Има собствено ателие в известното градче, негови инструменти са в ръцете на музиканти по цял свят. Всяка година се завръща в Змейово, при баща си – за ваканция, малко работа, да помогне и на възрастния човек. В момента е тук заедно с двама приятели – испанец и италианец. Абрам е от Барселона, завършил е лютиерство в Кремона, но работи като IT специалист, в Змейово се труди над свой инструмент, а Даниеле се учи от Христо на тънкостите в занаята. Аз завършвам един инструмент и си почивам, споделя Христо Тодоров. Този специално не е презназначен за никого. Когато човек работи, както на мен ми се случва все по-рядко – по свой вкус и виждания, избира модел и материал, които харесва, прави промени отвън и отвътре
има по-голям трепет. По-силни са чувствата
в правенето, и впоследствие при свиренето, а добрите музиканти го усещат.
Талантливият лютиер
Кремона е меката на лютиерството в Европа, там официално функционират 165 работилници, с по двама, понякога и трима лютиери, т.е. правят се по 200-300 инструмента месечно. Те са качествени и имат пазар. Светът е голям. Китай се развива с бурни темпове, отпреди двайсетина години класическата музика е задължителен предмет, както и в Япония, и много колеги работят за азиатските пазари – Япония, Корея, Тайван, Китай, обяснява Христо. Разбира се, най-интересно е да се работи за музиканти. Не всеки лютиер има възможността да го прави, защото добрите музиканти са с много високи изисквания. Това са два различни пътя, обяснява той. Единият – големите пазари, майсторът влиза в една обща форма на изработка и завършване, поддържа само нея. Това, което аз съм избрал, е вторият – при завършването на всеки инструмент той да се тества с различни музиканти, за по-реална преценка на акустичните качества. Ангажимент е, време и средства, но пък прави работата интересна и обогатява.
Българинът е на 33 години, но е известен и търсен лютиер. Споделя, че
популярността му дошла след направата на 50-ия инструмент
Христо сам избира дървения материал за своите инструменти
когато го потърсил колекционер от Москва. Закупил два. През 2013 г. много голям експерт от САЩ също оценил много високо работата му и направил поръчки. Но да работи директно с музиканти, се случва основно през последните няколко години. Коренно си промених идеята за работа, разказва младият лютиер. Реших да работя изключително прецизно, макар и бавно, да проверявам всеки детайл, да мисля на всяка крачка, от избора на материал до завършването. Моите родители са се занимавали с лютиерство и в дома ни в Змейово има много стари материали, през последните години ходя в Босна, в Карпатите, в Северна Италия, където е най-хубавото дърво. Лично го добивам от горите, което е освен средства, голям ангажимент и доста трудно. От последната зима е избрал десетина, които лично е цепил, защото е и експерт по дървесината.
Христо споделя, че
направата на първата цигулка му отнела около 2.5 години
Бил на 22, в Кремона, при лютиери. Докато учил в школата, паралелно работил, и то при известни лютиери като Марко Ноли, Лука Мария Галло, Патрицио Риппи. В неговия курс били около 30 души, от които в момента само едно момиче е избрало лютиерството за своя професия. В Япония е. Българите, които учат лютиерство и работят в Кремона, в момента са 7-8 души. Но има доста нашенци, завършили лютиерство, някои – много добри. Сред тези, които той уважава, са например Пламен Милчев -един от най-добрите български лютиери, Андриан Андреев…Апропо, майката на Христо, Павлина Гогева, е първата жена-лютиер в България. От години живее и работи в САЩ.
Абрам (вляво) и Даниеле в Змейово
Христо е участвал и печелил редица конкурси по лютиерство, има две награди още като студент. Последните две са от миналата година – италиански конкурс в Казанлък.
Обмислям да направя ателие тук, споделя младият човек. Приятно ми е, че вече и български музиканти търсят добрия лютиер. Преди десетина години не бе така. Поверяването на качествен инструмент в ръцете на некомпетентен човек често води до повреждането му. Преди 2 години много добър български музикант купи мой инструмент – Виделин Джеджев, макар да съм считал, че у нас няма кой да ме оцени. Знам, че хората нямат средства, моите инструменти са на цени над 10 хиляди евро, споделя той. Добрите лютиери у нас се броят на пръсти и идеята е
да отворим малко ателие
където да има възможност за ремонти, реставрация, основно за поддръжка на инструментите. В България виждам положително развитие, срещам качествени хора. Те носят радост, приветливост и желание за комуникация. За момента сме се нагласили да поработим общо, с няколко добри лютиери, може би в Змейово, ако се направи по-сериозен поток от клиенти – в Стара Загора. Не аз ще ръководя основно дейността, защото си живея в Кремона и там ми харесва, допълва лютиерът.
А какво изисква добрият инструмент? Първо, човек да е изучил традицията на италианското лютиерство, дълбоко познание на всички школи, за да може когато се поиска инструмент, свързан с дадена школа, да може да вкара характеристиките й. Изборът на материал в зависимост от звука също е труден, дори големи майстори лютиери не го умеят. Необходими са и много експерименти. Решаващо е майсторството, докосването с ръце. Цигулката е творение, тясно свързано с неуловими за механиката, компютрите, процеси. Затова колкото и да напредва светът, към ръчните занаяти, майсторската работа, която изисква сръчност, интересът не пресъхва. Хора с най-различни професии и социален статус искат да работят нещо с ръцете си.
У човека има специална потребност да бъде творец
обобщава Христо Тодоров. Затова и училището в Кремона е претъпкано, отвориха преди 4-5 години и Академия, тя също е препълнена, отделно се учат хора на приятелски начала. Интересът е огромен.
Никога не съм работил за пари. Те не са били цел, казва още старозагорецът. При мен идеята е била и остава да направя нещо специално. Не ме вълнува и че съм спечелил конкурси. Искам да направя нещо още по-специално. Вътрешна потребност ми е. Какво бих искал? Много ми харесва да правя различни неща, имам желание да се науча да свиря на инструмент, да се посветя и на музиката, защото за мен правенето на инструмента е лесно. Привлича ме музиката. Не знам дали съм много музикален, но имам желание. Това е едно от нещата – да разбирам музиката.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
