Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършил е ГПЧЕ „Ромен Ролан“, а след това журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, преподава в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“. Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник в научни изследвания в различни области.
***
– Г-н Симеонов, как ще коментирате резултатите от втория тур на президентските избори?
– Това без съмнение е наказателен вот и не бих казал, че е само и единствено президентски избор. Очевидно става въпрос за нещо по-голямо. То стана възможно по две причини. Едната е геополитическа. Тя е свързана с кризата на западните авторитети в нашите очи. Не е ясно накъде се движи Европейският съюз, не е ясно накъде се движат САЩ. Имаме увеличена външно-политическа амбиция на Русия. Имаме мигрантска криза.
Това кара българите да гласуват по-националистически, по-популистки
Втората причина е, че в България през определени периоди има натрупвания на големи антиелитни настроения. Сега явно е дошло време за ново акумулиране на такава протестна енергия.
Разбира се, става дума и за поредица от грешки на управляващата формация, като се започне от номинацията на най-нискорейтинговата от възможните им кандидатури. В такива антипартийни времена, те издигнаха най-партийния си кандидат. Трудна работа…
Ако се направи разрез става ясно, че на втория тур за г-жа Цачева са гласували 3/4 привърженици на ГЕРБ. Докато при Румен Радев картината е друга: само 42% от гласувалите за него са привърженици на БСП. Останалите са патриоти, ДПС, стотици хиляди негласували на предишни избори, десни хора…
На втория тур всички тези електорати се превърнаха в донори на ген. Радев
т.е. всички срещу Цачева.
– Какъв е пътят напред?
– Ако се тръгне към безогледна промяна на изборните правила, ако започне да се говори за Велико народно събрание, нови конституции, нови изборни системи, ни очаква да си самопричиним огромен абсурд. Това е съвършено излишен и ненужен разговор за страната ни.
Няма никаква причина да говорим за рестартиране на политическата система
само защото е избран нов президент.
За съжаление, много хора в България си мислят, че икономическото положение и качеството на живот у нас, се решават чрез рязка промяна на политическата процедура. Аз съм несъгласен. Първо не става рязко, нищо бързо не може да стане в България. Политиците трябва да имат достатъчно доблест да го кажат на хората, а не да ги залъгват с нови избирателни системи, Велико Народно събрание и т.н. Второ, каквото и да се променя в България, няма да се случи през политическа процедура. Ще се променя бавно, като се научаваме да работим повече,
да се счупваме от работа, да произвеждаме повече, да влагаме повече иновации, да учим повече
да оправим съдебната си система, за да има справедливост и да му е комфортно на бизнеса. Тоест: да се учим на капитализъм. Промяната става чрез развитие на икономиката. Това е големият проблем, пред който е изправена България. Всичко друго е маловажно.
– Смятате, че преучредяване на държавата в момента е ненужно?
– Удивен съм инфантилността на дебата в България в момента. Ситуацията е такава, че в България се издигна неподозиран популизъм, който беше заспал под камък, както казва народът. Невъзможно е заради едни избори за президент да се говори например, че ако нямало Велико народно събрание, щяло да има народна революция… Това са безотговорни бълнувания.
Защо трябва да си измисляме фалшив сюжет
и да се занимаваме години наред с политическата форма, а не с политическото съдържание. Какво налага България да има нова конституция или пък Велико народно събрание, не разбирам…
Да, управляващата формация е в паника в момента, не е била в такава ситуация. Може да се изкуши да приеме нова избирателна система – мажоритарна в два тура. Може да се излъжат, че това ще има даде служебна победа. Надявам се това да не стане. Те не знаят, че това може да доведе до два неочаквани ефекта. Или да стимулира двублоковост на българския модел, бонус за големите партии, но рано или късно хората ще го усетят и ще потърсят сметката. Или да възпроизведе местни феодализации. В двата случая е абсолютно несериозно да се говори за промени в избирателната система за 4 месеца. На западни развити демокрации им отне десетилетия да превъзмогнат анахроничната мажоритарна система.
Ние си мислим, че за 4 месеца ще се самоубедим колко прекрасно нещо е тя
При това икономиката нещо мърда, има ръстове. Няма драми, няма банкови кризи. Какво налага, Боже мой, от едни нормални избори да тръгнем да рестартираме цялата система?
– Решението, според Вас?
– Богати са онези общества, които произвеждат, а не просто по-малко крадат. По-малкото крадене, не е единствената предпоставка. Ние просто трябва и да произвеждаме нещо. Сега сме икономика на услугите. Надяваме се от туризъм и земеделие да просперираме. Не.
Просперират тези, които развиват високи технологии и наукооемки производства
Ние сме с изключително ниска производителност на труда в европейски мащаб. Ние не работим като нация. Някой казва – онези горе са виновни. Да, ОК, нека сменим правилата, по които избираме онези горе, а не сменим модела на икономиката си. Хващам се на бас, че след 10 години пак няма да сме доволни.
България лека-полека, пълзешком, със зъби и нокти драпа да стигне средни европейски нива. Хората обаче го преживяват като ужас, мислейки че отнякъде е задължително да живеем добре. Кой ни е казал това? Отникъде не следва… Хората продължават да мислят, че преходът не е свършил и ще свърши, ако започнем да живеем добре. Мислим си, че ни се дължи добър живот. Не, не ни се дължи. Това е капитализъм, глобален – в него такива като нас са обслужващ персонал, пък колкото искате да си променят изборните системи.
Просто България трябва да има реална икономика, друг път няма
Затова трябва да стискаме палци тревогата в политиката да не се пренесе в икономиката. Надявам се на здравия разум на всички. В противен случай, ще отворим кутията на Пандора и от нея ще изпълзят всички продавачи на надежда, всички внушения, че има рязък начин да живеем по-добре… Няма такъв. Тук идва другият голям проблем: ние нищо не реформираме. Продължаваме да наливаме пари в системи, които не са ефективни. Е, щом е така, ще живеем все по-зле и ще се самозалъгваме, като през 4 години избираме все новия и новия… Докога?
НБП, Радослава РАШЕВА
