Кметството
Село Плоска могила се намира на двайсетина километра от областния център Стара Загора. До него има хубав асфалтов път. За миналото му няма данни, предполага се, че по време на турското робство на мястото тук е имало чифлик на заможни турци. Според местни предания, почти всички българи избягали от селото заради жесток тормоз – българските къщи са били четири или пет, докато турските стопанства към 50.
По време на Руско-турската война местните турци напуснали Плоска могила и изоставили имотите си. Името на селото идва от голяма, заемаща около 2 дка площ, заравнена могила, която още не е проучена.
Днес населението на селото е 330 души с настоящ адрес, като най-възрастните са баба Неделя и дядо Къньо, и двамата на по 86 г. Дядо Къньо е енергичен и жизнен човек, гласува на местните избори преди дни. А тази година новородените в Плоска могила са две – едно българче – момиченце, Мадлен, и едно ромче. Ромите са кротки, не правят поразии, доволни сме от тях, живеем спокойно, категорични са местните хора.
* * *
Недко Леонардов
В Плоска могила пришълците са малко, за повечето от нас това е родно място, разказва Недко Леонардов, кметски наместник в предходния мандат, а сега вече избран кмет на Плоска могила. А нали знаете – на всеки му е хубаво там, където се е родил, допълва той, в отговор какво е най-хубавото в селото.
Някога Плоска могила е била център на зеленчукопроизводство, хората помнят как
тонове домати и пипер са се товарили в жп вагони
и за пътували за къде ли не. Сега обаче зеленчуци се отглеждат само по дворовете, за собствени нужди. Кметът споделя, че неведнъж е подхвърлял на четиримата арендатори да се захванат например с корнишони, да осигуряват работа на местните, но чувал опасенията им, че няма кой да изкупи подобна продукция. Затова в плодородната почва от землището в размер на 6500 дка се отглеждат
основно зърнени култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица
Мястото на бъдещия параклис
Замряло е и животновъдството. Имахме стада, чобанин, но сега едва 5-6 човека отглеждат по трийсетина овце и крави, а трима – по десетина от млекодайните животни, разказва Недко Леонардов. Млякото се изкупува от пунктове, а пазарът за месо е много труден, особено за телета и дойни крави. Като няма работа, не е добре, спасяването е поединично, казват жителите на Плоска могила. Част от ромите берат тютюн, други работят по лозовите масиви, някои са в строителни фирми,
хората търсят работа в Стара Загора или Нова Загора
Към читалището има библиотека с 4300 тома, казва Недялка Иванова
Животът в Плоска могила е труден, но по-спокоен, отколкото в града. В селото има действащо читалище – „Просвета“, създадено през далечната 1930 г. 30 години по-късно се построява новата му сграда, с доброволен труд на хората – на 350 кв.м, с библиотека, фоайе, салон със 190 места, даже гримьорна. Към НЧ „Просвета“ има лазарска група, празнуват се почти всички български празници. Функционира и пенсионерски клуб, където се честват всякакви празнични поводи. Библиотеката разполага с 4300 тома литература. Четат най-вече децата, ромчетата, с тях работим основно, разказва читалищният секретар Недялка Иванова. И допълва –
и лазарската ни група е от ромчета
В Плоска могила няма училище. Закрито е през 1970 г., след което за кратко е функционирало като детска градина. Днес сградата в центъра на селото се руши, заплашена е от срутване. Продава се, но купувачи няма. Около двайсетината ученици от селото пътуват ежедневно до Хан Аспарухово или Стара Загора. Това село няма църква, няма и параклис. Но има готов проект за параклис и обособен парцел, както и дарена от бизнесмен сума за построяването му. Вярвам, че ще се случи, казва кметът.
Станчо Колев с единия олимпийски медал
Плоска могила е „олимпийско“ село. Тук живее, и то от 1970 г.,
носителят на два сребърни медала от олимпиади Станчо Колев
Освен отличията от игрите в Рим (1960 г.) и Токио (1964 г.), титулованият български борец има и три медала от световни първенства – два златни (1959 г. и 1965 г.) и един бронзов (1963 г.). Рамо до рамо с него в миналото и днес е съпругата му Иванка. Обиколил съм света, но родното ми място е България и никога не съм приемал предложенията да живея и да се боря другаде, споделя шампионът. Предлагали са ми и хиляди долари да отстъпя медала, но аз
родината си и бащиния край не предавам
Цял живот не съм изневерил и на старозагорския „Берое“, затова и се установих в Плоска могила.
Станчо Колев и съпругата му Иванка
Двамата имат дъщеря и син, трима внуци. Всички живеят в България, с изключение на най-малкия внук, който е студент в Испания, и …няма нито един татуиран! Това казва с гордост шампионът. И допълва, че всички са с хубави български имена, има и приемственост, единият внук е кръстен на него. Щерката на бореца е в Панагюрище, синът е в София, но както те, така и внуците идват на гости. За съжаление, нито синът, нито внуците са наследили любовта към борбата от Станчо Колев. То и не сме ги водили по тренировки и състезания, споделя легендарният олимпиец. Но пък
големият внук, който е авиоинженер, иска да напише книга за дядо си
Станчо Колев и съпругата му обикновено започват деня с чаша ароматно кафе, на слънце, в двора. През годините на демокрацията носителят на два олимпийски медала си е изкарвал прехраната и с производство на лимонада – ей в този гараж в Плоска могила. Не забогатяхме, но оцеляхме. Бяхме коректни, преди 8 години сметките не излизаха и преустановихме, споделя той. И на никого не дължим нищо, доволни сме от живота! Станчо Колев работи по цял ден нещо по двора. Произвежда си всякакви зеленчуци, в момента има изобилие от зеле, чушки, грозде, тикви, има и някоя кокошка.
Станчо Колев с приятеля в лова
Намира време за лов – това е хобито му сега
Негов верен другар в излетите е породисто ловно куче, порода курцхаар, което погва с лай всеки новодошъл. Подарък е от внучката Калина, която е ветеринарен лекар. Болят го колената отвреме навреме, но не се оплаква. Продължава да е коравият българин, стъпвал на олимпийската почетна стълбичка.
Хората в Плоска могила са трудолюбиви, описва сем. Колеви съселяните си. Лошото е, че населението застарява, повечето са наша възраст. Спокойно и тихо е нашето село, имаме си едно барче, жп спирка и удобен транспорт, природата ни щади, няма наводнения и тежки зими, а лятото е прохладно, спим с памучни одеяла.
НБП, Дима ТОНЕВА
